Какво представлява „времевата перспектива“ и как да определим към кой тип принадлежим?
Колкото и необичайно да звучи, всички ние пътуваме във времето: постоянно се връщаме към мемоари от предишното и постоянно насочваме взор напред към бъдещето, очаквайки нещо по-добро. Това „ пътешестване “ напред и обратно и методът, по който го реализираме, прави и разликата в това до какъв брой добре и щастливо протича прекарването.
“ Нашата вероятност за време - дали сме склонни да оставаме в предишното, да живеем единствено за момента или да бъдем поробени от нашите упоритости за бъдещето, може да предскаже всичко: от триумфа в образованието и кариерата до общото здраве и благополучие на дадена персона. ”
Професорът по логика на психиката на Станфордския университет в Съединени американски щати Филип Зимбардо основава концепцията за вероятност за времето. След повече от 10 години проучвания той стига до извода, че нашето отношение към времето е също толкоз значимо, колкото и основни личностни черти като оптимизъм или словоохотливост. Той има вяра, че времевата вероятност въздейства на доста от нашите преценки, решения и дейности. Зимбардо предлага една по-ориентирана към бъдещето вероятност за времето, която да оказва помощ на студентите да учат и да напредват във висшето обучение.
Повечето откриватели считат, че нашата вероятност за времето е значително добита в детството. Културата също оказва въздействие върху нея. Индивидуализираните, “фокусирани към себе си ” общества, са склонни да бъдат съсредоточени върху бъдещето, а тези, които предизвикват обществения ангажимент влагат повече в предишното. Благополучието също оказва резултат: по-бедните общности са склонни да живеят повече в сегашното. Но съгласно професор Зимбардо, всички ние можем да променим нашата вероятност за време.
В най-хубавия случай можем да се научим да променяме вниманието си съобразително сред предишното, сегашното и бъдещето като умишлено да приспособяваме нашето мислене към всяка обстановка. Да се научим да „ превключваме “ към вероятностите за времето ни разрешава да участваме пълноценно във всичко, което вършим, без значение от дадения миг, събитие и компания.
А какъв е вашият вид вероятност?
Филип Зимбардо дефинира пет основни метода към времевата вероятността. Това са:
Типът „ минало-отрицателно “- Фокусът е върху отрицателни събития от предишното ни, които към момента имат власт да ни разстройват. Това може да докара до възприятие на мъка и страдание, меланхолия и неудовлетворение;
Типът „ минало-положително “ – Поемане на носталгичен взор върху предишното и опазване на доста непосредствен контакт със фамилията. Хората, спадащи към този вид, имат податливост да основават щастливи взаимоотношения, само че минусът е внимателен метод „ по-добре да е несъмнено, в сравнение с да скърбя ", който може да ги дърпа обратно.
„ Сегашно-хедонистичен " вид – Хората от този вид са доминирани от търсещи удоволствия импулси, които не желаят да отсрочват възприятието на задоволство за реализиране на по-голямо достижение за по-късно. Те са известни, само че склонни да имат по-малко здравословен метод на живот и да поемат повече опасности.
„ Сегашно-фаталистичен “ вид – Спадащите към този вид не могат да се любуват на сегашното, усещат се като в капан в него, не могат да трансформират неизбежността на бъдещето. Това възприятие на изтощение може да докара до безпокойствие, меланхолия и вдишване на неоправдани опасности.
Тип „ фокусиране върху бъдещето “ – Това са мощно амбициозни, съсредоточени върху цели и огромни описи със задания за осъществяване персони. Те са склонни да изпитват неприятно възприятие на необходимост, което може да сътвори стрес както за тях самите, по този начин и за хората към тях. Подобни вложения в бъдещето могат да бъдат за сметка на близки връзки, време за отдих и развлечения.
Всички пет вида влизат в живота ни в даден миг, само че евентуално ще има една или две направления, в които да сте по-фокусирани. Идентифицирайте ги и можете да започнете да развивате по-гъвкав и здравословен метод към случванията към вас.
Как да използваме времевата вероятност дейно?
Целта е да се откри вероятност, която да осъзнава нашите съществени психически потребности и надълбоко заложени полезности. Балансът и позитивността идват от позитивното потребление на предишното, намирането на здравословни способи да се любуваме на сегашното и постоянно да вършим проекти за усъвършенстване. Професор Зимбардо поучава: „ Вземете нещата, за които съжалявате и помислете по какъв начин те биха могли да работят за вас. Използвайте мъчителните страсти, с цел да заредите мотивацията си. Потопете се в градивни действия, които изискват цялото ви внимание, а не пасивните такива като гледане на телевизия. Това води до по-голямо задоволство и е по-вероятно да сътвори трайни, щастливи мемоари. “
Вярвайте, че можете да подобрите бъдещето посредством личните си градивни дейности и ще придобиете възприятие за надзор, както и да намалите до най-малко тези неприятни подозрения и несигурността за това, което следва. Когато имаме вяра, че ще имаме позитивно бъдеще, в действителност усилваме вероятността да го реализираме.
“ Нашата вероятност за време - дали сме склонни да оставаме в предишното, да живеем единствено за момента или да бъдем поробени от нашите упоритости за бъдещето, може да предскаже всичко: от триумфа в образованието и кариерата до общото здраве и благополучие на дадена персона. ”
Професорът по логика на психиката на Станфордския университет в Съединени американски щати Филип Зимбардо основава концепцията за вероятност за времето. След повече от 10 години проучвания той стига до извода, че нашето отношение към времето е също толкоз значимо, колкото и основни личностни черти като оптимизъм или словоохотливост. Той има вяра, че времевата вероятност въздейства на доста от нашите преценки, решения и дейности. Зимбардо предлага една по-ориентирана към бъдещето вероятност за времето, която да оказва помощ на студентите да учат и да напредват във висшето обучение.
Повечето откриватели считат, че нашата вероятност за времето е значително добита в детството. Културата също оказва въздействие върху нея. Индивидуализираните, “фокусирани към себе си ” общества, са склонни да бъдат съсредоточени върху бъдещето, а тези, които предизвикват обществения ангажимент влагат повече в предишното. Благополучието също оказва резултат: по-бедните общности са склонни да живеят повече в сегашното. Но съгласно професор Зимбардо, всички ние можем да променим нашата вероятност за време.
В най-хубавия случай можем да се научим да променяме вниманието си съобразително сред предишното, сегашното и бъдещето като умишлено да приспособяваме нашето мислене към всяка обстановка. Да се научим да „ превключваме “ към вероятностите за времето ни разрешава да участваме пълноценно във всичко, което вършим, без значение от дадения миг, събитие и компания.
А какъв е вашият вид вероятност?
Филип Зимбардо дефинира пет основни метода към времевата вероятността. Това са:
Типът „ минало-отрицателно “- Фокусът е върху отрицателни събития от предишното ни, които към момента имат власт да ни разстройват. Това може да докара до възприятие на мъка и страдание, меланхолия и неудовлетворение;
Типът „ минало-положително “ – Поемане на носталгичен взор върху предишното и опазване на доста непосредствен контакт със фамилията. Хората, спадащи към този вид, имат податливост да основават щастливи взаимоотношения, само че минусът е внимателен метод „ по-добре да е несъмнено, в сравнение с да скърбя ", който може да ги дърпа обратно.
„ Сегашно-хедонистичен " вид – Хората от този вид са доминирани от търсещи удоволствия импулси, които не желаят да отсрочват възприятието на задоволство за реализиране на по-голямо достижение за по-късно. Те са известни, само че склонни да имат по-малко здравословен метод на живот и да поемат повече опасности.
„ Сегашно-фаталистичен “ вид – Спадащите към този вид не могат да се любуват на сегашното, усещат се като в капан в него, не могат да трансформират неизбежността на бъдещето. Това възприятие на изтощение може да докара до безпокойствие, меланхолия и вдишване на неоправдани опасности.
Тип „ фокусиране върху бъдещето “ – Това са мощно амбициозни, съсредоточени върху цели и огромни описи със задания за осъществяване персони. Те са склонни да изпитват неприятно възприятие на необходимост, което може да сътвори стрес както за тях самите, по този начин и за хората към тях. Подобни вложения в бъдещето могат да бъдат за сметка на близки връзки, време за отдих и развлечения.
Всички пет вида влизат в живота ни в даден миг, само че евентуално ще има една или две направления, в които да сте по-фокусирани. Идентифицирайте ги и можете да започнете да развивате по-гъвкав и здравословен метод към случванията към вас.
Как да използваме времевата вероятност дейно?
Целта е да се откри вероятност, която да осъзнава нашите съществени психически потребности и надълбоко заложени полезности. Балансът и позитивността идват от позитивното потребление на предишното, намирането на здравословни способи да се любуваме на сегашното и постоянно да вършим проекти за усъвършенстване. Професор Зимбардо поучава: „ Вземете нещата, за които съжалявате и помислете по какъв начин те биха могли да работят за вас. Използвайте мъчителните страсти, с цел да заредите мотивацията си. Потопете се в градивни действия, които изискват цялото ви внимание, а не пасивните такива като гледане на телевизия. Това води до по-голямо задоволство и е по-вероятно да сътвори трайни, щастливи мемоари. “
Вярвайте, че можете да подобрите бъдещето посредством личните си градивни дейности и ще придобиете възприятие за надзор, както и да намалите до най-малко тези неприятни подозрения и несигурността за това, което следва. Когато имаме вяра, че ще имаме позитивно бъдеще, в действителност усилваме вероятността да го реализираме.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ