Мая Манолова не може да избяга от червената си сянка
Колкото и да не й се желае, Мая Манолова е артикул на ляв план, стигнала до балотаж, с помощта на гласове от Българска социалистическа партия.
Основна посока в нейната акция е привидното политическо обезличаване, макар че тя е трето потомство болшевик. За да може да притегли повече гласове се явява от името на следващ предприемчив комитет, иницииран от Никола Вапцаров, който пък е четвърто потомство болшевик.
Стратегия, заработилата добре и тествана при президентските избори сполучливо, както се приказва и не без помощта на доброжелатели от Руската федерация.
Проектът Мая Манолова бе посаден в саксията на омбудсман, с цел да може да бъде обгрижван както от опозицията, по този начин и от изпълнителната власт, с цел да е непрестанно в обектива на медиите и под лъчите на непрекъснатата национална обич.
Така от човек, участващ в подмолното ръководство на Орешарски през 2013 година, осъдителен многохилядните цивилен митинги тогава, тя се трансформира незабелязано от цивилен обвинител в цивилен лидер.
Нормално или не позицията на омбудсман трансформира Манолова в неделима част от всеки един цивилен митинг против ръководещата партия. Така постепенно и незабелязано Манолова замете с опашка алената следа.
Стремежа на Манолова през днешния ден е да порасне до кмет на София, а след това – към преодоляването на партия и страна. Възможно ли е за толкоз малко време човек да промени дотам политическите си възгледи и да бъде неутрален... Разбира се, че не.
Едно е ясно през днешния ден, че е изцяло допустимо алените политици в името на властта да изоставят видимо принадлежността си към партията. С концепцията, че никой няма да ги припознае като трето-четвърто потомство комунисти, ооо простете – антифашисти, те избират да се назовават демократи и да образуват не партийни структури, а инициативни комитети, нещо като добре планувани Отечествен фронт организации, които отново са били създавани от името и в името на жителите.
Другарката Манолова, от участник в задкулисието доста бързо се изстреля в орбитата на герой за демократични цивилен права. Тя била смяната, тя била протестния избор и през днешния ден реши че била в едно цяло с всички участници в изборите в София, като ги сплотява по един единствен симптом – че те са взели участие в изборите против нейния конкурент.
Е може ли това да е обикновено?! Това е най-нахалният и непоследователен метод за заграбване на нечия политическа самодейност, идентичност и социална интензивност, най-безпардонния обир, което единствено един същински болшевик е кадърен да реализира.
Основна посока в нейната акция е привидното политическо обезличаване, макар че тя е трето потомство болшевик. За да може да притегли повече гласове се явява от името на следващ предприемчив комитет, иницииран от Никола Вапцаров, който пък е четвърто потомство болшевик.
Стратегия, заработилата добре и тествана при президентските избори сполучливо, както се приказва и не без помощта на доброжелатели от Руската федерация.
Проектът Мая Манолова бе посаден в саксията на омбудсман, с цел да може да бъде обгрижван както от опозицията, по този начин и от изпълнителната власт, с цел да е непрестанно в обектива на медиите и под лъчите на непрекъснатата национална обич.
Така от човек, участващ в подмолното ръководство на Орешарски през 2013 година, осъдителен многохилядните цивилен митинги тогава, тя се трансформира незабелязано от цивилен обвинител в цивилен лидер.
Нормално или не позицията на омбудсман трансформира Манолова в неделима част от всеки един цивилен митинг против ръководещата партия. Така постепенно и незабелязано Манолова замете с опашка алената следа.
Стремежа на Манолова през днешния ден е да порасне до кмет на София, а след това – към преодоляването на партия и страна. Възможно ли е за толкоз малко време човек да промени дотам политическите си възгледи и да бъде неутрален... Разбира се, че не.
Едно е ясно през днешния ден, че е изцяло допустимо алените политици в името на властта да изоставят видимо принадлежността си към партията. С концепцията, че никой няма да ги припознае като трето-четвърто потомство комунисти, ооо простете – антифашисти, те избират да се назовават демократи и да образуват не партийни структури, а инициативни комитети, нещо като добре планувани Отечествен фронт организации, които отново са били създавани от името и в името на жителите.
Другарката Манолова, от участник в задкулисието доста бързо се изстреля в орбитата на герой за демократични цивилен права. Тя била смяната, тя била протестния избор и през днешния ден реши че била в едно цяло с всички участници в изборите в София, като ги сплотява по един единствен симптом – че те са взели участие в изборите против нейния конкурент.
Е може ли това да е обикновено?! Това е най-нахалният и непоследователен метод за заграбване на нечия политическа самодейност, идентичност и социална интензивност, най-безпардонния обир, което единствено един същински болшевик е кадърен да реализира.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ