Честита пролет!
Колкото и да не си проличава по времето на открито, през днешния ден, тъкмо в 18.15 ч, настъпи астрономическата пролет!
Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° по отношение на орбиталната низина в която се движи Земята. Поради този надолнище разнообразни елементи на планетата са подложени на друго осветление от страна на Слънцето. В деня на пролетно равноденствие (пролетната равноденствена точка е през м. март за Северното и през м. септември за Южното полукълбо) директните слънчеви лъчи падащи под ъгъл от 90 градуса пресичат т. нар небесен екватор и навлизат в северното или южното полукълба (съответно март/септември). Вследствие на това, лъчите на слънцето падащи върху земната повърхнина усилват ъгъла си, слънчевото греене нараства доста. Слънчевите лъчи стартират да падат по-вертикално (под по-голям ъгъл), като това води до увеличение на силата с която се нагрява земната повърхнина и океаните.
В региона зад полярния кръг слънцето изгрява с което се понижава и приключва загубата на топлота в Космоса от това полукълбо. С напредването на пролетта все по-голяма част от съответното полукълбо е осветено от слънцето като нощта понижава доста, а продължителността на деня нараства и става по-голяма от тази на нощта. Затоплената повърхнина загрява надлежащия въздух от ден на ден, като в дребните географски ширини стартира да се образуват топли и горещи въздушни маси, които настъпват все по на север в Северното полукълбо или все по на юг в Южното. В края на пролетта притока на сила от слънцето надвишава доста загубата в Космоса и това води до трайно повишение на температурите – преход към лятото. Астрономическата пролет приключва в деня на лятното слънцестоене – през м. юни за Северното или м. декември за Южното полукълба. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат тъкмо върху съответната тропична окръжност и стопират миграцията си на север или юг, като в този ден слънцето заема най-високото си очевидно състояние над хоризонта за цялата година.
