Бюджетни неволи: for dummies*
Колкото и да не желаят да признаят всякакви анализатори и политици - проблем с бюджета имаме. И то освен поради обстоятелството, че се опитваме да станем част от Еврозоната, което изисква да съблюдаваме правилото за оптимален годишен недостиг от 3%, а и тъй като скъсването с консервативната линия може да ни коства доста - и като опция за финансиране на системите, и като дългово задължение, и като опция да обслужваме това дългово задължение.
Настоящата година - към нейния край - демонстрира признаци на преднамерено изтощение на обществените финанси и все по-сериозно съкращаване на пространството, в което можем да си позволим да творим " нелепости ". Например - през последните два месеца дефицитът пораства с по 1,4 милиарда лева на месец и в случай че продължи по този начин ще премине тавана от 3%. Това евентуално няма да се случи, тъй като ще използваме - за следващ път - парите за така наречен финансови разноски, които вместо да отидат в смислени вложения, ще пълнят дупки.
В този текст ще се опитаме да ви разбираем за какво се стигна до тук и какви ограничения могат да се подхващат, с цел да се върнем към разсъдъка.
Що е то недостиг?
Преди да влезем в съответните цифри обаче дано да си разбираем терминологията. Постоянно употребяваната дума недостиг е ясна за всички - превишение на разноските над приходите, което основава " дупка ". Тази " дупка " нормално се финансира със заемни средства от пазарите.
От фискална позиция дефицитът е законен инструмент, който се употребява непрекъснато от редица страни. Проблемът е, че когато това се прави единствено, с цел да се поддържат разноските, спиралата се завърта и връщането обратно е доста мъчно. Дефицитът е законен, когато се прави в спешни години и когато неговата цел е да поддържа стопанския живот, който отвън рецесията би могъл да се оправи с помощта на своя бизнес проект.
Възможно е да се употребява недостиг и за финансиране на сериозни промени и вложения, които биха могли да се мултиплицират през частни вложения и по този начин да доведат до плевел растеж на икономическата интензивност, растеж на Брутният вътрешен продукт и оттова - до възстановяване на общото икономическо положение.
България обаче стартира да употребява дефицитите, с цел да покачва пенсии и заплати в държавната администрация, което не е нито спешно, нито е капиталово. Напротив - то е проинфлационно и води до отрицателни натрупвания, чиито резултати виждаме през днешния ден.
Макроикономическата конюнктура
Всъщност проблемите започнаха още през 2020 година, когато пандемията от ковид удари частния бизнес по този начин, както не го е правила скоро нито една рецесия. Наложи се по-голямата част от стопанския свят да хлопне кепенците, което пък наложи страната да влезе в ролята си и да оказва помощ.
Драмата е, че даже по-късно харчовете продължиха да порастват и да се самоподдържат, с помощта на неналичието на политическа непоклатимост, популистката вакханалия, обхващата депутатите по време на разискванията на Закона за бюджета и синдрома преди избори " Дайте да дадем ".
И по този начин преди всичко стигнахме досега, в който през последните 4 години, България преразпределя все по-голяма част от своя Брутен вътрешен артикул. Данните на ИПИ демонстрират, в годините сред 2005 и 2009 година страната е разпределяла приблизително по 37,1% от Брутният вътрешен продукт годишно. Това са годините, в които България се възвръща от рецесията от 1997 година и годините, в които би трябвало бързо да наваксва преди влизането си в Европейския съюз.
В идващия интервал то 2010 до 2014 година към този момент преразпределяме сензитивно по-ниското от 34%, до момента в който в годините след 2020 година вървим към границата от 40% от Брутният вътрешен продукт. Това не са просто цифри, а цифри, които демонстрират философията зад ръководството. И тя е ясна - ще вземем повече от стопанската система, с цел да го върнем през страната под някаква форма, въпреки тя да не е наложително по-умна и по-стратегическа. Всеки, занимаващ се професионално с стопанска система, знае, че разноски от над 40% от Брутният вътрешен продукт значат дефицити и напън върху данъчната система.
И по този начин стигаме до дефицитите. Данните демонстрират, че след пандемията няма година без недостиг, а междинното му равнище надминава границата от 3%, въпреки и единствено с 0,1%, само че наклонността е ясна. Между другото и средносрочната прогноза на МФ е за продължаващи дефицити най-малко до 2027 година, което значи продължаващи задължения. Стигаме до такава степен, че съгласно прогнозата през 2027 година единствено лихвите по заплащанията на дълга ще доближат до 1% от Брутният вътрешен продукт. Нещо, което до напълно скоро не вярвахме, че е даже допустимо.
Проблемът - разноски, разноски, разноски
Знаете ли, че: заплатите в обществения бранш у нас са по-високи от тези в частния бранш? Единствено София демонстрира разнообразни разултати и то единствено в границите на 100-тина лв. разлика. Всички друго области разчитат явно на страната. Това положение на болна стопанска система, изключително в трудов пазар, който колкото да намира работна ръка. Държавата принуждава частния бизнес да се бори с нея за служащи и по този начин изкуствено подвига заплати, без да има покачване на продуктивността на труда, която у нас остана на нова малко над 50% от междинната продуктивност в Европа. Къде бизнесът ще постави тази разлика? Няма да я даде от себе си, а през крайната цена на стоката или услугата, която предлага. Наричаме го инфлация.
И в този момент още веднъж към числата: средногодишният действителен растеж на заплатите демонстрира, че общият е по-нисък от този на заплатите в държавното ръководство през последните 4 години, такова е ситуацията и с частния бранш. Държавата систематично осъществя по-висок растеж годишно в заплатите. В предходния интервал е било тъкмо противоположното.
Архитектът на мантрата " Не можем да сме постоянно страна с ниски заплати " - Асен Василев, споделя, че тук няма проблем, тъй като стопанската система продължава да пораства. И щеше да е прав, в случай че не се заровим в данните. През последните пет години номиналният растеж на разноските за труд изпреварва номиналния растеж на Брутният вътрешен продукт преднамерено и непрекъснато. В отбрана на Василев може да се каже, че това е било правилно и за предходните пет години, когато държавните управления на Борисов още веднъж не бяха склонни да разчитат на пазарната стопанска система. Само че за последните пет години ясно, че вижда, че заплатите в бранш " Държавно ръководство " стабилно изпреварват тези в частния бранш.
И за всичко това си има просто пояснение: вместо да понижава, броят на хората, заети в публичния бранш пораства. Да, единствено с 15 000 за последните пет години, само че продължава да пораства очевидно. Само в централната администрация са наети спомагателни 1000 души на работа. В същото време обаче общото население на страната понижава със стотици хиляди, а последното броене сподели понижаване с съвсем милион за 10 години. Тоест тази администрация обслужва по-малко хора, само че пък нейният брой продължава да пораства.
И най-после пенсиите. Никой не оспорва, че България изостава в своята грижа за възрастните хора и в така наречен заместващ приход. Но това са пари, които преди всичко би трябвало да бъдат изкарани. А те не са. През тази година общият бюджет на Държавното публично обезпечаване доближава до 24 милиарда лева, а дефицитът в системата е към 11 милиарда лева Тоест ние веднъж плащаме за пенсии през своите осигуровки и повторно - през налозите си, тъй като тези 11 милиарда идват в Национален осигурителен институт през трансфер от националния бюджет. Пари, които би трябвало да отидат за други неща.
Неща като вложения. Но ние не изпълняваме капиталовите си стратегии, тъй като с част от тези пари попълваме недостига.
И порочният кръг е затворен.
---
* За простаци - от англ. език.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Настоящата година - към нейния край - демонстрира признаци на преднамерено изтощение на обществените финанси и все по-сериозно съкращаване на пространството, в което можем да си позволим да творим " нелепости ". Например - през последните два месеца дефицитът пораства с по 1,4 милиарда лева на месец и в случай че продължи по този начин ще премине тавана от 3%. Това евентуално няма да се случи, тъй като ще използваме - за следващ път - парите за така наречен финансови разноски, които вместо да отидат в смислени вложения, ще пълнят дупки.
В този текст ще се опитаме да ви разбираем за какво се стигна до тук и какви ограничения могат да се подхващат, с цел да се върнем към разсъдъка.
Що е то недостиг?
Преди да влезем в съответните цифри обаче дано да си разбираем терминологията. Постоянно употребяваната дума недостиг е ясна за всички - превишение на разноските над приходите, което основава " дупка ". Тази " дупка " нормално се финансира със заемни средства от пазарите.
От фискална позиция дефицитът е законен инструмент, който се употребява непрекъснато от редица страни. Проблемът е, че когато това се прави единствено, с цел да се поддържат разноските, спиралата се завърта и връщането обратно е доста мъчно. Дефицитът е законен, когато се прави в спешни години и когато неговата цел е да поддържа стопанския живот, който отвън рецесията би могъл да се оправи с помощта на своя бизнес проект.
Възможно е да се употребява недостиг и за финансиране на сериозни промени и вложения, които биха могли да се мултиплицират през частни вложения и по този начин да доведат до плевел растеж на икономическата интензивност, растеж на Брутният вътрешен продукт и оттова - до възстановяване на общото икономическо положение.
България обаче стартира да употребява дефицитите, с цел да покачва пенсии и заплати в държавната администрация, което не е нито спешно, нито е капиталово. Напротив - то е проинфлационно и води до отрицателни натрупвания, чиито резултати виждаме през днешния ден.
Макроикономическата конюнктура
Всъщност проблемите започнаха още през 2020 година, когато пандемията от ковид удари частния бизнес по този начин, както не го е правила скоро нито една рецесия. Наложи се по-голямата част от стопанския свят да хлопне кепенците, което пък наложи страната да влезе в ролята си и да оказва помощ.
Драмата е, че даже по-късно харчовете продължиха да порастват и да се самоподдържат, с помощта на неналичието на политическа непоклатимост, популистката вакханалия, обхващата депутатите по време на разискванията на Закона за бюджета и синдрома преди избори " Дайте да дадем ".
И по този начин преди всичко стигнахме досега, в който през последните 4 години, България преразпределя все по-голяма част от своя Брутен вътрешен артикул. Данните на ИПИ демонстрират, в годините сред 2005 и 2009 година страната е разпределяла приблизително по 37,1% от Брутният вътрешен продукт годишно. Това са годините, в които България се възвръща от рецесията от 1997 година и годините, в които би трябвало бързо да наваксва преди влизането си в Европейския съюз.
В идващия интервал то 2010 до 2014 година към този момент преразпределяме сензитивно по-ниското от 34%, до момента в който в годините след 2020 година вървим към границата от 40% от Брутният вътрешен продукт. Това не са просто цифри, а цифри, които демонстрират философията зад ръководството. И тя е ясна - ще вземем повече от стопанската система, с цел да го върнем през страната под някаква форма, въпреки тя да не е наложително по-умна и по-стратегическа. Всеки, занимаващ се професионално с стопанска система, знае, че разноски от над 40% от Брутният вътрешен продукт значат дефицити и напън върху данъчната система.
И по този начин стигаме до дефицитите. Данните демонстрират, че след пандемията няма година без недостиг, а междинното му равнище надминава границата от 3%, въпреки и единствено с 0,1%, само че наклонността е ясна. Между другото и средносрочната прогноза на МФ е за продължаващи дефицити най-малко до 2027 година, което значи продължаващи задължения. Стигаме до такава степен, че съгласно прогнозата през 2027 година единствено лихвите по заплащанията на дълга ще доближат до 1% от Брутният вътрешен продукт. Нещо, което до напълно скоро не вярвахме, че е даже допустимо.
Проблемът - разноски, разноски, разноски
Знаете ли, че: заплатите в обществения бранш у нас са по-високи от тези в частния бранш? Единствено София демонстрира разнообразни разултати и то единствено в границите на 100-тина лв. разлика. Всички друго области разчитат явно на страната. Това положение на болна стопанска система, изключително в трудов пазар, който колкото да намира работна ръка. Държавата принуждава частния бизнес да се бори с нея за служащи и по този начин изкуствено подвига заплати, без да има покачване на продуктивността на труда, която у нас остана на нова малко над 50% от междинната продуктивност в Европа. Къде бизнесът ще постави тази разлика? Няма да я даде от себе си, а през крайната цена на стоката или услугата, която предлага. Наричаме го инфлация.
И в този момент още веднъж към числата: средногодишният действителен растеж на заплатите демонстрира, че общият е по-нисък от този на заплатите в държавното ръководство през последните 4 години, такова е ситуацията и с частния бранш. Държавата систематично осъществя по-висок растеж годишно в заплатите. В предходния интервал е било тъкмо противоположното.
Архитектът на мантрата " Не можем да сме постоянно страна с ниски заплати " - Асен Василев, споделя, че тук няма проблем, тъй като стопанската система продължава да пораства. И щеше да е прав, в случай че не се заровим в данните. През последните пет години номиналният растеж на разноските за труд изпреварва номиналния растеж на Брутният вътрешен продукт преднамерено и непрекъснато. В отбрана на Василев може да се каже, че това е било правилно и за предходните пет години, когато държавните управления на Борисов още веднъж не бяха склонни да разчитат на пазарната стопанска система. Само че за последните пет години ясно, че вижда, че заплатите в бранш " Държавно ръководство " стабилно изпреварват тези в частния бранш.
И за всичко това си има просто пояснение: вместо да понижава, броят на хората, заети в публичния бранш пораства. Да, единствено с 15 000 за последните пет години, само че продължава да пораства очевидно. Само в централната администрация са наети спомагателни 1000 души на работа. В същото време обаче общото население на страната понижава със стотици хиляди, а последното броене сподели понижаване с съвсем милион за 10 години. Тоест тази администрация обслужва по-малко хора, само че пък нейният брой продължава да пораства.
И най-после пенсиите. Никой не оспорва, че България изостава в своята грижа за възрастните хора и в така наречен заместващ приход. Но това са пари, които преди всичко би трябвало да бъдат изкарани. А те не са. През тази година общият бюджет на Държавното публично обезпечаване доближава до 24 милиарда лева, а дефицитът в системата е към 11 милиарда лева Тоест ние веднъж плащаме за пенсии през своите осигуровки и повторно - през налозите си, тъй като тези 11 милиарда идват в Национален осигурителен институт през трансфер от националния бюджет. Пари, които би трябвало да отидат за други неща.
Неща като вложения. Но ние не изпълняваме капиталовите си стратегии, тъй като с част от тези пари попълваме недостига.
И порочният кръг е затворен.
---
* За простаци - от англ. език.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ