Злото е не в греха, а в отказа той да бъде признат - МОРГАН СКОТ ПЕК
Колкото и да е необичайно, злите хора постоянно са деструктивни точно тъй като се пробват да разрушат злото. Проблемът е, че го локализират неправилно.
Вместо да унищожат другите, би трябвало да унищожават заболяването в самите себе си.
Тъй като животът постоянно заплашва визията за личното им съвършенство, те нерядко са заети с това старателно да ненавиждат и да унищожават живота – най-често в името на правдата.
Грешката им може би е не толкоз в това, че ненавиждат живота, колкото в това, че те ненавиждат прегрешението в себе си.
Злите хора са напълно отдадени на това да запазят съвършения си облик, те непрекъснато поставят старания да поддържат привидната си нравствена непорочност. И са доста загрижени за нея.
Такива хора имат остра сензитивност за обществените правила и за това какво може да си помислят другите за тях.
Думите „ облик “, „ симулативност “, и „ видяно извън “ имат основно значение за разбирането на морала на злите хора.
Макар че като че ли са лишени от всякаква мотивация да бъдат положителни, те интензивно се стремят да наподобяват положителни. „ Добротата “ им е единствено превземка. Тя всъщност е неистина. Именно по тази причина те са „ хора на лъжата “.
В реалност, лъжата има за цел не толкоз да заблуждава другите, едвам залъгва тях самите. Те не могат или не желаят да понесат болката на самообвиненията.
Поддържат благоприличето на живота си като огледало, в което да се виждат праведни.
Но самозаблудата би била непотребна, в случай че злите хора нямаха възприятие за положително и зло.
Нали лъжем единствено когато се опитваме да прикрием нещо, за което знаем, че е неправилно.
Актът на лъжата би трябвало да се предхожда от съществуването на някакви зачатъци на съвест. Криеницата е непотребна, в случай че поначало нямаме възприятието, че нещо би трябвало да бъде прикрито.
Помислете си единствено каква психическа сила е нужна, с цел да се поддържа непрекъснато една толкоз типична за злите хора симулативност!
Те несъмнено изразходват за неискрените си оправдания и рушителни обезщетения най-малко толкоз сила, колкото здравите хора влагат в любовта. Защо?
Каква мощ ги е обладала, какво ги тласка? По създание това е страхът.
Те се ужасяват от мисълта, че привидността може да се разпадне и те да бъдат разобличени пред света и пред себе си.
Страхуват се непрекъснато, че ще би трябвало да погледнат злото у себе си напряко в лицето.
От всички страсти страхът е най-болезнената. Независимо какъв брой старателно се стараят да наподобяват спокойни и невъзмутими във всекидневните си каузи, злите хора, изживяват живота си в боязън.
Той е същински призрачен сън – страдалчество, толкоз хронично, по този начин втъкано в характера, че може даже да не го усещат.
А даже и да можеха, вездесъщият им егоизъм изобщо не би им разрешил да го признаят.
Дори да не сме в положение да съжалим злите хора за ужасните старини, които ги чакат, или за това какво ще стане с душите им след гибелта, несъмнено можем да ги съжалим за това, че прекарват живота си в съвсем непрестанни страхове.
Лесно е да ненавиждаме неприятните хора. Спомнете си обаче съвета на Св. Августин да ненавиждаме прегрешението, само че да обичаме грешника.
Когато разпознаете някого като притежател на злото, спомнете си, че от това ви защищава единствено Божията воля.
Обявявайки избрани човешки същества за носители на злото, аз очевидно се вземам решение на сурово сериозна стойностна оценка. „ Не съди, с цел да не те съдят “, учи моят Бог.
Тези по този начин постоянно представени отвън подтекста думи на Исус в действителност не значат да не съдим ближните си. Защото след това той прибавя: „ Лицемерецо, извади първом гредата от окото си и тогава ще видиш по какъв начин да извадиш сламката от окото на брата си “.
Той е желал да каже, че би трябвало да бъдем доста внимателни, когато съдим другите, и че тази нерешителност стартира от самопреценката.
„ Хора на лъжата “
