Д-р Филил Алексиев: Тази тенденция е доста алармираща. Всичко, което удря мозъка, е тежко
Колкото и постоянно да се приказва за инсулта, все няма е задоволително, тъй като това е тематика, която евентуално е докоснала всяко едно семейство в България. Пред NOVA Гергана Добрева споделя историята на 43-годишна жена, която лекарите в столичната болница " Света Анна " избавят от хеморагичен инсулт. За срещата на пациентката с заболяването приказва нейният брачен партньор Иван Бонев. А доктор Филил Алексиев от " Света Анна " разкрива повече за признаците и лекуването на инсулта.
Какви са първите признаци на 43-годишната жена?
Иван Бонев: Вечерта ѝ изтръпна дясната страна и за към час не беше в схващане.
Какво направи тогава?
Извиках Спешна помощ и я транспортираха в " Света Анна ".
Д-р Филип Алексиев: Правим проучвания. Скенерът на главата разкри един огромен мозъчен кръвоизлив, в едно място, което е сериозно за нашето битие – мозъчният дънер. Кръвоизливът не е нещо, което може да бъде оперирано или отстранено. Заради това я приехме при нас в клиниката, в тежко положение. Настанихме я в неврологичното интензивно поделение.
Всъщност става въпрос за пациент с хеморагичен инсулт. Това е най-тежкият тип инсулт.
Д-р Филип Алексиев: Лек инсулт няма. Всичко, което удря мозъка е тежко. В този случай това се получава, когато съд в мозъка се спуква и се излиза в близост, и поврежда тъканите. Когато има съд, който е на неподходящо място в мозъка и се спука, тази кръв излиза под налягане и унищожава всичко към себе си. Когато тази кръв е отвън съдовете, нервира доста, образува се мозъчен отток.
И тук незабавно изниква въпросът каква е повода толкоз младеж да се окаже в това положение.
Д-р Филип Алексиев: Логиката е, че всичко, което поврежда вътрешното покритие на съдовете, тогава нещата се развиват по различен метод.Тук прибавяме и резултата на липидите на холестерола, което води до отсрочване на холестерола и формиране на плаки. Ако има високо кръвно и съдовата стена е нарушена – кръвното ни удря в един миг.
Лекарите споделят, че с цел да не се получи инсулт пациентът не би трябвало да бъде пушач и да има висок холестерол, би трябвало да има надзор над кръвното си. Какво от всички тези фактори не бяха на разположение при брачната половинка ви?
Иван Бонев: Тя не пуши, само че вдигаше кръвно. Пиеше хапчета. Може би не е била вярната терапия.
Очаквали ли сте, че на такава млада възраст може да се случи такова заболяване, което по-скоро е познато при възрастните хора?
Иван Бонев: Не съм очаквал
В случая с вашата 43-годишна пациентка, евентуално се е случило високо кръвно налягане?
Д-р Филип Алексиев: Това, което виждаме като наклонност е много алармиращо, тъй като нашите съдове са устроени да устоят доста. Въпросът е, че когато се образува наклонност за по-високо кръвно се получава проблем, тъй като могат да се случат две неща – или съда да се запуши, или да се спука.
Колко време беше пациентката при вас? Тази кръв, която е заляла ствола на мозъка по какъв начин се изважда?
Д-р Филип Алексиев: В момента, в който се излее тази кръв, се задействат тъканите и стартират да я чистят. Това е развой, който върви във времето. Друг въпрос е дали е наранена сериозна зона или не. В този случай пациентката беше два месеца и половина при нас в интензивното, което значи 24-часови грижи. В момента, в който стартира да се стабилизира, би трябвало да се работи под прицел – да се търси нещо съответно, с цел да може да се чака усъвършенстване, което и се случи.
Както стана ясно от думите на доктор Алексиев лечебните заведения у нас нямат процедура да уреждат между тях продължаващата неврорехабилитация. С това са натоварени околните на болния, а те не знаят къде най-добре ще се погрижат за него.
Д-р Филип Алексиев: Това ни е най-голямата болежка. Колкото повече лежи пациент при нас, толкоз е по-опасно за него. В момента, в който се стабилизира би трябвало да кажем, че сме дотук, тъй като ставаме рискови.
Къде може да попадне подобен пациент. Какво да търсят по-късно околните?
Д-р Филип Алексиев: Има лечебни заведения за долекуване, има приюти, има други следболнични заведения. При тези хора би трябвало да се гледат четири съществени неща – да се зареждат с храна и течности, да се дават медикаментите, да се организират рехабилитации и да се хигиенизира. Те са непрекъснати. Не е нещо, което човек не може да научи, само че изисква неизменност. Но тук се отваря една огромна врата с въпросителни – какво оферират като личен състав лечебните заведения. Защото тук нещата доста куцат.
В това се убеждава и Иван. След настаняване в частна лечебна конструкция се оказва, че брачната половинка му се утежнява и това постанова още веднъж да бъде призната в болница " Света Анна ".
Иван Бонев: В момента бленувам жена ми да се оправи, само че хората не желаят да се занимават с подобен тежък случай. Казаха ми: " Този случай може да се повтори, ние не отговаряме ". Сега ще търсим други места. Може бе ще се обърна към Турция.
Какво бихте поискали от ръководещите?
Иван Бонев: Бих желал да има повече неща, освен за жена ми, тъй като центрове има доста, само че очевидно не са качествени.
Колко са лечебните заведение, които могат да се погрижат за тази пациентка?
Д-р Филип Алексиев: Аз мисля, че са малко.
Какво би трябвало да се промени в нашата здравна система, с цел да имат вяра околните?
Д-р Филип Алексиев: Към случая с нашата пациентка – вие стигате до някъде, помагате ѝ, обезпечили сте постоянна среда. Ако не се направи нищо - или ще си останат по този начин нещата, или ще тръгнат надолу. Трябва да се заприказва за този проблем. Ако има 45 000 инсулта годишно – това е повече от един град. Трябва да има идея за грижите, по какъв начин да вървят, тъй че хем да не се прахосват доста пари, хем да се сътвори нещо, което да работи. Аз бих почнал от главното – дано да не оставяме това на околните на болните. Нека да има система, където ние да влезем и да забележим къде и по какъв начин се случва.
Вие всекидневно се срещате с тежките ориси и спасявате пациенти, само че оттук нататък?
Д-р Филип Алексиев: Аз не бих споделил, че всеки човек би трябвало да види такива неща, само че е хубаво, тъй като хората считат, че когато не им се е случило, то не съществува. Така сме устроени. Истината е, че то съществува, прекомерно доста са случаите. Не приказваме за казуистика, а за неща, които виждаме всеки ден.
Какви са първите признаци на 43-годишната жена?
Иван Бонев: Вечерта ѝ изтръпна дясната страна и за към час не беше в схващане.
Какво направи тогава?
Извиках Спешна помощ и я транспортираха в " Света Анна ".
Д-р Филип Алексиев: Правим проучвания. Скенерът на главата разкри един огромен мозъчен кръвоизлив, в едно място, което е сериозно за нашето битие – мозъчният дънер. Кръвоизливът не е нещо, което може да бъде оперирано или отстранено. Заради това я приехме при нас в клиниката, в тежко положение. Настанихме я в неврологичното интензивно поделение.
Всъщност става въпрос за пациент с хеморагичен инсулт. Това е най-тежкият тип инсулт.
Д-р Филип Алексиев: Лек инсулт няма. Всичко, което удря мозъка е тежко. В този случай това се получава, когато съд в мозъка се спуква и се излиза в близост, и поврежда тъканите. Когато има съд, който е на неподходящо място в мозъка и се спука, тази кръв излиза под налягане и унищожава всичко към себе си. Когато тази кръв е отвън съдовете, нервира доста, образува се мозъчен отток.
И тук незабавно изниква въпросът каква е повода толкоз младеж да се окаже в това положение.
Д-р Филип Алексиев: Логиката е, че всичко, което поврежда вътрешното покритие на съдовете, тогава нещата се развиват по различен метод.Тук прибавяме и резултата на липидите на холестерола, което води до отсрочване на холестерола и формиране на плаки. Ако има високо кръвно и съдовата стена е нарушена – кръвното ни удря в един миг.
Лекарите споделят, че с цел да не се получи инсулт пациентът не би трябвало да бъде пушач и да има висок холестерол, би трябвало да има надзор над кръвното си. Какво от всички тези фактори не бяха на разположение при брачната половинка ви?
Иван Бонев: Тя не пуши, само че вдигаше кръвно. Пиеше хапчета. Може би не е била вярната терапия.
Очаквали ли сте, че на такава млада възраст може да се случи такова заболяване, което по-скоро е познато при възрастните хора?
Иван Бонев: Не съм очаквал
В случая с вашата 43-годишна пациентка, евентуално се е случило високо кръвно налягане?
Д-р Филип Алексиев: Това, което виждаме като наклонност е много алармиращо, тъй като нашите съдове са устроени да устоят доста. Въпросът е, че когато се образува наклонност за по-високо кръвно се получава проблем, тъй като могат да се случат две неща – или съда да се запуши, или да се спука.
Колко време беше пациентката при вас? Тази кръв, която е заляла ствола на мозъка по какъв начин се изважда?
Д-р Филип Алексиев: В момента, в който се излее тази кръв, се задействат тъканите и стартират да я чистят. Това е развой, който върви във времето. Друг въпрос е дали е наранена сериозна зона или не. В този случай пациентката беше два месеца и половина при нас в интензивното, което значи 24-часови грижи. В момента, в който стартира да се стабилизира, би трябвало да се работи под прицел – да се търси нещо съответно, с цел да може да се чака усъвършенстване, което и се случи.
Както стана ясно от думите на доктор Алексиев лечебните заведения у нас нямат процедура да уреждат между тях продължаващата неврорехабилитация. С това са натоварени околните на болния, а те не знаят къде най-добре ще се погрижат за него.
Д-р Филип Алексиев: Това ни е най-голямата болежка. Колкото повече лежи пациент при нас, толкоз е по-опасно за него. В момента, в който се стабилизира би трябвало да кажем, че сме дотук, тъй като ставаме рискови.
Къде може да попадне подобен пациент. Какво да търсят по-късно околните?
Д-р Филип Алексиев: Има лечебни заведения за долекуване, има приюти, има други следболнични заведения. При тези хора би трябвало да се гледат четири съществени неща – да се зареждат с храна и течности, да се дават медикаментите, да се организират рехабилитации и да се хигиенизира. Те са непрекъснати. Не е нещо, което човек не може да научи, само че изисква неизменност. Но тук се отваря една огромна врата с въпросителни – какво оферират като личен състав лечебните заведения. Защото тук нещата доста куцат.
В това се убеждава и Иван. След настаняване в частна лечебна конструкция се оказва, че брачната половинка му се утежнява и това постанова още веднъж да бъде призната в болница " Света Анна ".
Иван Бонев: В момента бленувам жена ми да се оправи, само че хората не желаят да се занимават с подобен тежък случай. Казаха ми: " Този случай може да се повтори, ние не отговаряме ". Сега ще търсим други места. Може бе ще се обърна към Турция.
Какво бихте поискали от ръководещите?
Иван Бонев: Бих желал да има повече неща, освен за жена ми, тъй като центрове има доста, само че очевидно не са качествени.
Колко са лечебните заведение, които могат да се погрижат за тази пациентка?
Д-р Филип Алексиев: Аз мисля, че са малко.
Какво би трябвало да се промени в нашата здравна система, с цел да имат вяра околните?
Д-р Филип Алексиев: Към случая с нашата пациентка – вие стигате до някъде, помагате ѝ, обезпечили сте постоянна среда. Ако не се направи нищо - или ще си останат по този начин нещата, или ще тръгнат надолу. Трябва да се заприказва за този проблем. Ако има 45 000 инсулта годишно – това е повече от един град. Трябва да има идея за грижите, по какъв начин да вървят, тъй че хем да не се прахосват доста пари, хем да се сътвори нещо, което да работи. Аз бих почнал от главното – дано да не оставяме това на околните на болните. Нека да има система, където ние да влезем и да забележим къде и по какъв начин се случва.
Вие всекидневно се срещате с тежките ориси и спасявате пациенти, само че оттук нататък?
Д-р Филип Алексиев: Аз не бих споделил, че всеки човек би трябвало да види такива неща, само че е хубаво, тъй като хората считат, че когато не им се е случило, то не съществува. Така сме устроени. Истината е, че то съществува, прекомерно доста са случаите. Не приказваме за казуистика, а за неща, които виждаме всеки ден.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ