По-умните хора имат по-малко приятели
Колко навръх брой са хората, за които можете да кажете, че са ви близки другари?
Не приказваме за познати или компанията, с която постоянно пиете по пиво след работа или ходите на отмора. Става дума за хора, на които можете да се обадите в сложен миг, да поискате помощ, съвет и въобще да разчитате, че ще бъдат до вас.
Вероятно цифрата не е огромно. Вероятно даже се броят на пръстите на едната ви ръка. Но в случай че си мислите, че тази вест е депресираща, бързаме да ви успокоим – в действителност по никакъв начин не е.
Едно скорошно изследване, оповестено в British Journal of Psychology, сочи, че по-умните хора в действителност виреят по-добре в по-малки другарски групи. Водещите психолози на проучването Сатоши Каназава и Норман Ли откриват, че до момента в който множеството хора се усещат по-щастливи, когато са заобиколени от околните си и непрестанно поддържат връзка с тях, хората, които са по-интелигентни, в действителност са щастливи, когато са сами.
“По-интелигентните персони са по-доволни от метода на живот, който водят, когато обществените им контакти в действителност са сведени до най-малко, ” сочи изводът от проучването.
Друго сходно изследване на Каръл Греъм, академик от института Brookings, оповестено в The Washington Post, споделя следното: “Хората с по-високо IQ и притежаващи потенциала да го употребяват, е по-вероятно да странят от социализацията, защото са фокусирани върху неща, които занимават мозъка им в дълготраен проект. ”
Ако се замислите, резултатите от двете изследвания са в действителност разумни. Умните хора постоянно имат нови, вълнуващи хрумвания или работят по няколко неща по едно и също време. За тях времето, прекарано по заведения и паркове, от време на време може и да е изгубено, защото избират да го посветят на нещо по-ползотворно, в сравнение с да го прекарат в слушане за следващата фамилна почивка или любовни драми.
Последното проучване сочи, че в древността мозъците на предците ни били съвършено приспособени към живота в африканската савана, където хората живеели на групи от малко над 100 индивида. Социалната интензивност била доста значима за развиването им, само че в същото време също толкоз значимо било и персоналното пространство. Според учените, евентуално има връзка сред метода, по който сме еволюирали и динамичния живот, който водим през днешния ден. По-интелигентните хора по-лесно се приспособяват към условията на модерното общество, без да имат потребност да взаимодействат с други хора, с цел да го реализиран.
