Колко струва Коледното щастие? Кои са безценните подаръци, които можем

Даровете на влъхвите ♥ О. ХЕНРИ и цената на Коледното щастие

Колко коства Коледното благополучие? Кои са скъпите дарове, които можем да създадем за обичаните ни хора? Класическото произведение на О. Хенри се ражда на бял свят при започване на 20-ти век и споделя трогателна история за жертвите, които двама млади вършат един за различен, с цел да се изненадат с подарък за Коледа. Великолепните илюстрации са на известната австрийска художничка и илюстратор на детски книги Lisbeth Zwerger.

(The Gift of the Magi, illustration by Lisbeth Zwerger)

Един $ и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния укор, провокиран от сходно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един $ и осемдесет и седем цента. А на следващия ден е Коледа.

Не й оставаше нищо друго, с изключение на да се тръшне на охлузената софа и да зареве. И Дела по този начин и направи. Което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията доминират.

Докато стопанката на този дом премине малко по малко от първия етап към втория, дано хвърлим взор на самия дом. Мебелирана квартира за осем $ седмично. Не че тя просто плаче да бъде разказана, само че като я гледаш, може и да ти се доплаче.

Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне тон. Към всичко това картичка с надпис: „ Г-н Джеймз Дилингъм Йънг “. „ Дилингъм “ се беше разположило нашироко в неотдавнашния интервал на богатство, когато притежателят на това име получаваше тридесет $ седмично. Сега, когато този приход бе намалял на двадесет $, буквите на „ Дилингъм “ бяха избледнели, като че ли не на смешка си мислеха дали да не се свият в едно скромничко и непретенциозно „ Д “. Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той непроменяемо се превръщаше в „ Джим “ и попадаше в топлите обятия на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, показана ви към този момент под името Дела. А това е доста прелестно.

Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше долу по сивата ограда на сивия двор. Утре е Коледа, а тя разполага единствено с един $ и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет $ на седмица не се стига надалеч. Разноските се бяха оказали по-големи, в сравнение с бе планувала. Все по този начин става с тези разходи. Само $ и осемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки по какъв начин ще му купи нещо хубаво. Нещо изтънчено, рядко и скъпоценно, нещо най-малко поне почтено за високата чест да принадлежи на Джим.

На стеничката сред прозорците имаше огледало. Не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем $? Много слаб и доста преносим човек може, като следи в бърза поредност промяната на отражението си в надлъжните линии, да получи много точна визия за своята осанка. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.

Изведнъж тя обърна тил на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха искра, само че лицето й за двадесет секунди бе изгубило всевъзможен цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.

Тук би трябвало да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които ужасно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на татко му и от татко му на него. Другото богатство бяха косите на Дела. Ако Савската кралица живееше в отсрещния апартамент, Дела несъмнено би сушила разпуснатите си коси на прозореца, с цел да затъмни всички скъпоценности и украшения на нейно величество. А в случай че цар Соломон работеше като пазач в тази къща и държеше всичките си благосъстояния в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, единствено и единствено да види по какъв начин оня си скубе брадата от злоба.

И така превъзходните коси на Дела се разляха към нея вълнисти и лъскави, сходно кафяв водопад. Те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като тога. Изведнъж тя стартира да ги прибира с бързи, припрени придвижвания. После като че ли се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.

Старият кафяв жакет на гърба, остарялата кафява шапка на глава и развяла поли, с още незасъхнал искра в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.

Фирмата, пред която се спря, гласеше: „ Мадам Софрония. Всякакви произведения от коси “. Дела се качи бегом до горния етаж и се спря да си поеме мирис. Мадам, грамадна, прекомерно бледа, студена, отвори вратата.

– Бихте ли купили косите ми? – попита Дела.
– Аз закупувам коси – отвърна мадам. – Свалете си шапката да видя по какъв начин наподобяват.

И още веднъж се струйна кафявият водопад.

– Двадесет $ – отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.
– Давайте ги по-бързо – каза Дела.

О, идващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък за Джим.

Най-после откри. Това нещо безспорно бе основано за Джим и единствено за Джим. Такава движимост нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Това беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с същинските си качества, а не с демонстративен искра – каквито прочее би трябвало да бъдат всички хубави движимости. Тя беше почтена даже за Часовника. Още щом я зърна, Дела разбра, че тази верижка би трябвало да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достолепие – тези качества се отнасяха с идентична мощ и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един $ и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без притеснение, във всякаква компания, да огледа какъв брой е часът. Колкото и прекрасен да беше часовникът му, в този момент той неведнъж го поглеждаше скришом, тъй като бе окачен на остаряла кожена каишка.

Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, възпламени газта и се зае да поправи опустошенията, породени от достойнство, съчетано с обич. А това постоянно е необикновено тежка задача, другари мои, исполинска задача.

След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя изумително замязя на своеволен малчуган. Дела се огледа деликатно и сериозно в огледалото.

„ Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че наподобявам на вариететна артистка – помисли си тя. – Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя единствено с $ и осемдесет и седем цента? “

В седем часа кафето към този момент беше сварено, а нагретият тиган стоеше в профил на печката в очакване на котлетите.

Джим в никакъв случай не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, въпреки и единствено за момент. Тя имаше навика да произнася кратички молебствия и при най-дребния мотив и в този момент зашепна:
– Мили боже, направи така, че отново да му се видя хубава.

Вратата се отвори, Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше измършавял и кахърен. Горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. Имаше потребност от ново палто, а и ръкавици му трябваха.

Джим застина имобилен до вратата — като сетер, подушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела, с изражение, което тя не можа да разбере, само че което я уплаши. Това не беше нито яд, нито изненада, нито отрицание, нито смут – изобщо нито едно от възприятията, които можеше да се чакат. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това необичайно изражение.

Дела скочи от масата и се хвърли към него.

– Джим, благи – извика тя, – не ме гледай по този начин! Отрязах си косите и ги продадох, тъй като Коледата щеше да ми е черна, в случай че не ти подарях нещо. Те отново ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах различен излаз. Косата ми пораства ужасно бързо. Кажи ми в този момент „ честита Коледа “, Джимч и дано прекараме радостно празника. Да знаеш единствено какъв прекрасен, какъв превъзходен подарък съм ти приготвила.
– Отрязала си си косите ли? – едва съумя да попита Джим, като че ли, макар усилената мозъчна активност, към момента не можеше да схване този явен факт.
– Да, отрязах ги и ги продадох – каза Дела. – Не ме ли харесваш и по този начин? Аз съм си същата, въпреки и с отрязани коси.

Джим огледа стаята, като че търсеше нещо.

– Значи, към този момент нямаш коси? – попита той надали не като побъркан.
– Безсмислено е да ги търсиш – отвърна Дела. – Казах ти към този момент: отрязах ги и ги продадох, толкова. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди благ с мен, тъй като поради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят – продължи тя с нежния си глас, който внезапно зазвуча съществено, – но кой може да мери любовта ми към теб? Да поставям ли котлетите, Джим?

И Джим бързо се съвзе от вцепенението. Той взе Дела в прегръдките си. Нека бъдем тактични, и спрем за няколко секунди вниманието си на някой непряк предмет. Кое е по-голямо – осем $ седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат неправилен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи подари, само че сред тези подари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви подмятания ще бъдат разяснени по-нататък.

Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата.

– Не ме разбирай неправилно, Дела – каза той. – Никаква прическа и подкастряне не са в положение да понижат любовта ми към моето момиче. Но отвори този пакет и ще схванеш за какво в първия миг се посбърках.

Белите преносими пръсти раздраха канапа и хартията. Последна възторжено възклицание, което – уви! – чисто по женски бе заменено със сълзи и хлипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни качества.

Защото на масата лежаха Гребените, същият оня комплект гребени – два за в профил и един за откъм гърба, на които Дела толкоз пъти се бе любувала пред една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от същинска костенуркова черупка, с блестящи камъни покрая, напълно в звук с хубавите й, само че изчезнали в този момент коси. Те костваха скъпо – тя знаеше това – и в душата си единствено бе мечтала и копняла за тях, без някаква вяра, че ще може да ги има. И ето, в този момент те бяха нейни, но липсваха косите, които биха красили тези по този начин мечтани декорации.

Все отново тя ги притисна до гърдите си и когато най-накрая откри сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, сподели:
– Косата ми пораства толкоз бързо, Джим.

Изведнъж тя скочи като попарено коте й възкликна:
– Ах, боже мой!

Джим още не беше видял своя хубав подарък. Тя бързо му го сервира на отворената си длан. Матовият безценен метал като че ли заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.

– Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, до момента в който я намеря. Сега ще можеш и по 100 пъти дневно да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя по какъв начин ще му стои.

Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна.

– Дела – каза той, – нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, с цел да ги използуваме още в този момент. Аз продадох часовника си, за ла мога да ти купя гребените. Е, към този момент е време да приготвиш котлетите.

Влъхвите, които са донесли блага на младенеца в яслите, са били, както ви е известно, мъдри хора, изумително мъдри хора. Те са измислили обичая да се вършат коледни дарове. И тъй като са били мъдри, безспорно и техните дарове са били мъдри – може би даже с спогодба да бъдат сменени, ако се повтарят. А тук аз ви описах една напълно незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем $, които без капчица мъдрост пожертвуваха един за различен своите най-скъпи съкровища. Но дано кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които сервират дарове, тези двама са най-мъдрите. От всички, които вършат и одобряват дарове, такива като тях са същински мъдрите. Винаги и навсякъде. Те точно са влъхвите.

* „ Даровете на влъхвите ” (The Gift of the Magi), 1906
Превод от британски Тодор Вълчев, 1977

The Gift of the Magi, illustration by Lisbeth Zwerger