Колко струва до момента на българския данъкоплатец делото „Октопод”?
Колко коства досега на българския поданик делото „ Октопод ”? Над 1,2 милиона лв. стана сметката на данъкоплатците по делото „ Октопод ” . Преди дни следващ обвинен по делото – някогашният прокурор Цеко Йорданов, осъди страната за общо 80 000 лв. поради нанесени неимуществени вреди и постепенно правораздаване . Преди 10 дни пък компания, чиято документи е конфискувана при шумната спецакция отпреди осем години, получи рекордно обезщетение от над 800 000 лв.. Делото на друга сходна компания към момента върви в съда. Броят на неоправдателните присъди по делото и досега си остава нула.
Операция „ Октопод ” бе извършена в ранните часове на 10 февруари 2010 година и бе гордостта на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. При нея показно бяха задържани 13 души, като спецчасти нахлуха в домовете и офисите им, а Министерство на вътрешните работи даже качи видео от арестите.
Според Цветан Цветанов групата „ Октопод ” била мегаорганизирана незаконна група, ръководена от Алексей Петров и занимаваща се рекет, закани, пране на пари, укриване на налози, сводничество и други: „ Архивите на Министерство на вътрешните работи демонстрират доста ясно кой е Алексей Петров. Точно това е силата на „ Октопод ”-а – да се срасне с държавните структури, с авторитетните хора в страната ”.
В последна сметка обвинявания получиха седем души , а още през октомври същата година делото бе прекъснато и трансформирано в три други следствия: „ Голям октопод ” – за тежките стопански закононарушения, „ Малък октопод ” – за рекет и насила, и „ Нежен октопод ” – за сводничество и проституция. До правосъдна зала съумя да стигне единствено дребният октопод, който и досега не е завършил.
Повечето от задържаните в утрото на 10 февруари пък осъдиха страната поради унизителните арести. С решение на Софийския градски съд отпреди дни на някогашния върховен прокурор Цеко Йорданов бяха присъдени 80 000 лв. обезщетение – 50 от тях за неимуществени вреди и 30 за постепенно правораздаване. Съдия Божана Желязкова даже твърди, че действителното обезщетение на Йорданов трябвало да е половин милион лв., само че съдът не може да присъди повече от поисканото от Йорданов. Решението не е дефинитивно.-->
Преди две години съдът в Страсбург осъди България да заплати към 110 000 евро на други четирима обвинени , измежду които и спряганият за водач на „ Октопода ” Алексей Петров. Друг обвинен, Момчил Кръстев, също осъди прокуратурата и Комисията за конфискация да му платят над 116 000 лв.. Решението също не е дефинитивно.
Най-голямото обезщетение – над 802 000 лв., обаче бе присъдено преди 10 дни на компания „ Голд лизинг ” , чиято документи е съвсем напълно конфискувана при акцията и държана с години от проверяващите, което убива бизнеса на компанията, разяснява юристът, който съставлява сдружението по делото – Михаил Екемджиев: „ Буквално всичко се поставя в чували без да се прави обстоен списък кой чувал какви документи тъкмо съдържа, изземат се компютри. Буквално са занулени тези описи и вследствие на това активността на сдруженията е блокирана. Във всеки един миг, когато тези сдружения са правили претенции документите и компютрите да бъдат върнати, прокуратурата е трябвало да изложи безапелационни причини какво постанова задържането им. Нито един път това не е направено, най-често или няма отговор, или е казано, че не знаят дали съответните документи са при тях, не знаят кой документ в кой чувал е. Абсолютна надменност и непрофесионализъм. Явно тогава е действано с възприятие на безотговорност ”.
Решението на съда и тук не е дефинитивно. Успоредно се води сходно дело и от друга компания – „ Кепитъл Лизинг ”, по което съдът към момента не се е произнесъл.
Операция „ Октопод ” бе извършена в ранните часове на 10 февруари 2010 година и бе гордостта на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. При нея показно бяха задържани 13 души, като спецчасти нахлуха в домовете и офисите им, а Министерство на вътрешните работи даже качи видео от арестите.
Според Цветан Цветанов групата „ Октопод ” била мегаорганизирана незаконна група, ръководена от Алексей Петров и занимаваща се рекет, закани, пране на пари, укриване на налози, сводничество и други: „ Архивите на Министерство на вътрешните работи демонстрират доста ясно кой е Алексей Петров. Точно това е силата на „ Октопод ”-а – да се срасне с държавните структури, с авторитетните хора в страната ”.
В последна сметка обвинявания получиха седем души , а още през октомври същата година делото бе прекъснато и трансформирано в три други следствия: „ Голям октопод ” – за тежките стопански закононарушения, „ Малък октопод ” – за рекет и насила, и „ Нежен октопод ” – за сводничество и проституция. До правосъдна зала съумя да стигне единствено дребният октопод, който и досега не е завършил.
Повечето от задържаните в утрото на 10 февруари пък осъдиха страната поради унизителните арести. С решение на Софийския градски съд отпреди дни на някогашния върховен прокурор Цеко Йорданов бяха присъдени 80 000 лв. обезщетение – 50 от тях за неимуществени вреди и 30 за постепенно правораздаване. Съдия Божана Желязкова даже твърди, че действителното обезщетение на Йорданов трябвало да е половин милион лв., само че съдът не може да присъди повече от поисканото от Йорданов. Решението не е дефинитивно.-->
Преди две години съдът в Страсбург осъди България да заплати към 110 000 евро на други четирима обвинени , измежду които и спряганият за водач на „ Октопода ” Алексей Петров. Друг обвинен, Момчил Кръстев, също осъди прокуратурата и Комисията за конфискация да му платят над 116 000 лв.. Решението също не е дефинитивно.
Най-голямото обезщетение – над 802 000 лв., обаче бе присъдено преди 10 дни на компания „ Голд лизинг ” , чиято документи е съвсем напълно конфискувана при акцията и държана с години от проверяващите, което убива бизнеса на компанията, разяснява юристът, който съставлява сдружението по делото – Михаил Екемджиев: „ Буквално всичко се поставя в чували без да се прави обстоен списък кой чувал какви документи тъкмо съдържа, изземат се компютри. Буквално са занулени тези описи и вследствие на това активността на сдруженията е блокирана. Във всеки един миг, когато тези сдружения са правили претенции документите и компютрите да бъдат върнати, прокуратурата е трябвало да изложи безапелационни причини какво постанова задържането им. Нито един път това не е направено, най-често или няма отговор, или е казано, че не знаят дали съответните документи са при тях, не знаят кой документ в кой чувал е. Абсолютна надменност и непрофесионализъм. Явно тогава е действано с възприятие на безотговорност ”.
Решението на съда и тук не е дефинитивно. Успоредно се води сходно дело и от друга компания – „ Кепитъл Лизинг ”, по което съдът към момента не се е произнесъл.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ