„Дефицитът на Витамин B17 може да причини рак
Колко от вас ще споделят тази информация без да я ревизират и без да я прочетат до дъно? Екип от специалисти по публицистика и всеобщи връзки от Университета в Канзас изследвали факторите, които въздействат върху хората, с цел да бъдат те толкоз податливи на погрешна информация за здравето. Общото мнение на екипа е, че огромните софтуерни компании носят отговорност да предотвратят разпространяването на подвеждаща и рискова информация.
На над 750 участници е „ пробутана " новината, че дефицитът на витамин В17 може да аргументи рак. Експертите следили, кое тъкмо ще накара потребителите да споделят тази цялостна нелепост. Те оценявали дали журналистическият жанр, авторството, отметките „ подозрителна “ или „ непроверена “ имат значение за читателя по какъв начин възприема достоверността на публикацията. Както и дали читателят ще се придържа към рекомендациите на публикацията и дали ще я показа в обществените медии.
Констатациите са, че представянето на информация не въздейства върху метода, по който хората я възприемат и че единствено ефикасността на обществените медии играе роля в това дали респондентите са споделили, че ще я споделят.
Хонг Тиен Ву, помощник по публицистика и всеобщи връзки, и Ивон Чен, доцент по публицистика и всеобщи връзки в KU, са съавтори на проучването. Те ще показват труда си на конференцията на Международната асоциация за връзка през 2021 година
Ву и Чен споделили с респондентите осем версии на публикация, че неналичието на витамин В17, може да е причина за рак. В една от версиите имало лекарска директива, в това число малко изложение за медицински свидетелства на изказванието. В друга версия създателят е разказан като майка на две деца с опит в креативното писане и някогашен блогър. Някои версии били написани в присъщия новинарски жанр, в други бил употребен по-непринуден език.
Кой е създателят и по какъв начин е написана публикацията съвсем нямало значение за метода, по който хората възприемат нейната меродавност, дали ще се придържат към рекомендациите в нея или ще я споделят. Имало много хора, които спирали въобще да четат, в случай че видели означение за непроверена информация и въобще нямали желание нито да споделят, нито да съблюдават рекомендациите в текста, в случай че е ясно, че е фалшив.
Изследването се организира в разгара на пандемията от COVID-19. Заключителните констатации са изключително значими, защото дезинформацията и политизираната информация за пандемията се популяризират като самата пандемия. Това демонстрира, че на пръв взор безобидната дезинформация също може да бъде рискова.
Фактът, че всевъзможен тип сигнализираща информация доста е повлиял на усещанията и желанията на читателите да споделят, демонстрира какъв брой е значимо за огромните софтуерни компании, които държат платформите на обществените медии, да ревизират информация или да етикетират наличие, което съдържа погрешна, непроверена или рискова информация, пишат създателите.
На над 750 участници е „ пробутана " новината, че дефицитът на витамин В17 може да аргументи рак. Експертите следили, кое тъкмо ще накара потребителите да споделят тази цялостна нелепост. Те оценявали дали журналистическият жанр, авторството, отметките „ подозрителна “ или „ непроверена “ имат значение за читателя по какъв начин възприема достоверността на публикацията. Както и дали читателят ще се придържа към рекомендациите на публикацията и дали ще я показа в обществените медии.
Констатациите са, че представянето на информация не въздейства върху метода, по който хората я възприемат и че единствено ефикасността на обществените медии играе роля в това дали респондентите са споделили, че ще я споделят.
Хонг Тиен Ву, помощник по публицистика и всеобщи връзки, и Ивон Чен, доцент по публицистика и всеобщи връзки в KU, са съавтори на проучването. Те ще показват труда си на конференцията на Международната асоциация за връзка през 2021 година
Ву и Чен споделили с респондентите осем версии на публикация, че неналичието на витамин В17, може да е причина за рак. В една от версиите имало лекарска директива, в това число малко изложение за медицински свидетелства на изказванието. В друга версия създателят е разказан като майка на две деца с опит в креативното писане и някогашен блогър. Някои версии били написани в присъщия новинарски жанр, в други бил употребен по-непринуден език.
„ Когато хората би трябвало да оценят достоверността на информацията, това изисква умствена работа. Когато сърфираме в мрежата като цяло, ние сме склонни да разчитаме на огромни софтуерни компании за инспекция на информацията. " - споделя ВуРеспондентите, които били по-разумни в потреблението на обществените медии, се задълбочили по-сериозно в публикацията преди да решат дали да я споделят или не. Интересно е, че тези, които се интересуват доста от здравна информация, са по-склонни да споделят открити вести, без значение дали са достоверни или не, настояват създателите.
Кой е създателят и по какъв начин е написана публикацията съвсем нямало значение за метода, по който хората възприемат нейната меродавност, дали ще се придържат към рекомендациите в нея или ще я споделят. Имало много хора, които спирали въобще да четат, в случай че видели означение за непроверена информация и въобще нямали желание нито да споделят, нито да съблюдават рекомендациите в текста, в случай че е ясно, че е фалшив.
Изследването се организира в разгара на пандемията от COVID-19. Заключителните констатации са изключително значими, защото дезинформацията и политизираната информация за пандемията се популяризират като самата пандемия. Това демонстрира, че на пръв взор безобидната дезинформация също може да бъде рискова.
Фактът, че всевъзможен тип сигнализираща информация доста е повлиял на усещанията и желанията на читателите да споделят, демонстрира какъв брой е значимо за огромните софтуерни компании, които държат платформите на обществените медии, да ревизират информация или да етикетират наличие, което съдържа погрешна, непроверена или рискова информация, пишат създателите.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ