Стоножки - какво трябва да знаем
Колко крайници имат стоножките? Това е забавен и пораждащ смях въпрос, тъй като отговорът е логически: те имат 100 крайници, защото носят името на многочислените си крака.
Действителността обаче демонстрира друго. Стоножките могат да имат от 15 до 177 чифта крайници, само че в никакъв случай 100. Най-интересното в главоблъсканицата с краката на стоножките е, че те постоянно имат нечетен брой крайници. Затова по-правилно е да се използва терминът многоножки за всяко неразучено членестоного, както е признато да се назовава този надклас в науката.
Все отново типът стоножка е разбиране, определящо представител на Членестоногите с доста крайници и по тази причина би трябвало да бъде прегледана по този начин, че да се направи разлика сред нея и останалите представители на този забавен и доста античен тип живи същества на планетата ни.
Произход и подредба на типа стоножка
Изненадващо звучи, само че стоножките най-вероятно са първите животни, създали прехода от живот във водата към сухоземен метод на живот, те са първите, които почнали да дишат въздух по познатия ни метод. Открити фосили в Шотландия са датирани на възраст 428 милиона години и са най-старите мостри на животни, дишащи с трахея, като актуалните представители на животинските типове.
Стоножката, с латинско наименование Chilopoda, е част от класа на Членестоногите и се включва към надкласа на Многоножките, с латинско наименование Myriapoda.
На науката са известни над 3500 типа от тях, обединени в 5 разреда. Откриването на нови незнайни представители на типа продължава и може да се каже, че към момента не е известно всичко за този разред животни. В Съединени американски щати е открита непозната досега стоножка с 414 крайници, 200 отровни жлези и непознати израстъци в устата. Класът на стоножките е един от всички тези хиляди типове.
Местообитания на стоножките
Тези просто устроени скотски типове са намерили своето място за развиване в горния пласт на почвата, под кората на дърветата и под камъните. Това са все влажни места. На типа е нужна влагата. Без нея животното ще се обездвижи и най-после ще се вкамени.
Стоножките се раждат в тихи, топли и уютни места и доста постоянно могат да бъдат видяни по нашето Черноморие, заради близостта с нужната им влажна среда. Те са послушни и тихи създания, които живеят измежду разлагащите се листа и могат да бъдат отлични домашни любимци за хора, които обичат да следят живота на природата в едно парченце вкъщи си, сходно на фермите за мравки. Стига на забавните членестоноги да се обезпечи нужната им среда
Характеристика на стоножката
Целият клас Chilopoda включва членестоноги, които имат устройство, състоящо се от глава със мощни челюсти и тяло. Подобно на всички представители на разреда доста членчета, свързани едно с друго, съставляват цялото тяло. Всяко членче разполага с двойка крайници. Имат и чифт пипала на главата си.
Най-известна и публикувана е Сколопендрата. Тя е и най-разпространената стоножка по нашите земи. Сколопендрата също не е обединен тип. В България се среща Scolopendra Cingulataкоято може да бъде забелязана във всички региони на страната. Дълга е от 10 до 25 сантиметра и необятна единствено сантиметър. Тялото на Сколопендрата е с кафеникав, черен, червен или бежов цвят. Крайниците са оцветени в оранжево, жълто, алено и по-рядко в синьо и има ясно обрисувани правоъгълни сегменти, които могат да надвишават 350 на брой. Сколопендрата е див звяр.
Тази стоножка е единствената, за която е прочут смъртен случай след захапване на дете. Непрекъснато има случаи на захапване и в нашата страна, само че те се характеризират със зачервяване, отичане или посиняване към мястото, където е ухапването, а също и с температура. Това се дължи на отровата в членестоногото, която то вкарва при захапване.
В домовете си постоянно срещаме къщната стоножка. Нейното латинско название е Scutigera coleoptrata. Тя се приютява в малко употребявани пространства в къщите като килери и тавани. Къщната стоножка е дълга 4 сантиметра. Познава се по жълтеникавото тяло с по-светли и по-тъмни петна по гърба. Има доста дълги крайници, които са мощно подгънати. Както всички стоножки и тази е от хищниците и то доста дейна. През деня се крие в цепнатини, под предметите, към които живее, а нощем излиза на лов. Пълзи бързо по стени и тавани. За секунда може да премине половин метър.
Снимка: Josch13 Pixabay Хранене на стоножката
Стоножката е хищно животно, което най-често ловува своите жертви. Тя ги хваща с първата двойка израстъци, н които се намират отровните жлези. Отровата се впръсква в жертвата и я убива. Тя е мощна и е рискова даже за хората.
Към менюто на домашната стоножка се включват мухите, паяците, ларвите на разнообразни инсекти и други. Тези животни нормално стоят неподвижни в тъмното. Стоножката обаче се движи и опипва с пипалата си всичко по пътя си. Още преди жертвата да реагира стоножката се хвърля върху нея и я ухапва.
Не по-малко ловка е сколопендрата. Тя атакува своята плячка, включваща дъждовните червеи, насекомите и техните ларви, като ги захваща с крайници и ги захапва с челюстите си, като изпуска невротоксин, който ги сковава.
Храната им е както жива, по този начин и мъртва. В менюто са всички безгръбначни с подобаващи размери - щурците, скакалците, хлебарките, брашнените червеи и други. Ядат и късчета от плодове. Бананите, прасковите и месестите тропически плодове са им обичани. Дребните гущери и гризачи също могат да попаднат в блюдото им.
Размножаване на стоножката
Размножителният интервал на къщната стоножка стартира с продължителна брачна игра. Мъжкият и неговата годеница пълзят един против различен, допират се, отдръпват се, до момента в който най-после мъжкият полазва женската. Накрая на този самобитен сватбен танц той отсрочва сперма, която женската поставя в половото си отверстие.
След няколко дни снася яйцата, от които се излюпват ларвите. Те имат единствено по 4 двойки крайници. С времето те линеят непрестанно и броят на краката им нараства, до момента в който стигне естествения за възрастен образец, който е 15 двойки.
При сколопендрата се следи същият сватбен обред. Снасянето на яйцата става след месец. Женската се увива към яйцата и ги пази и топли през идващите няколко седмици. През това време тя не се храни. След излюпването дребните остават още известно време при майката, а след това се разпръсват.
Унищожаване на стоножките
Стоножките съставляват някаква заплаха за индивида поради ухапванията и по тази причина с тях се води битка. Когато би трябвало да бъде убита стоножка е належащо доста внимание. След удар с някакъв предмет те симулират като стоят неподвижно, а при идващ удар атакуват. Трябва да бъдат хвърлени в огън или разчленени с изострен предмет и не трябва да бъде докосвана с незащитени ръце. Подходящо средство за улавяне е пинсета с дълги плещи. Спреят за инсекти също може да унищожи стоножката и е елементарен актуален метод за битка с нея.
Все отново стоножките не съставляват сериозна опасност за живота и здравето на индивида и по тази причина се числят към досадните, а не към рисковите вредители. Ухапването им провокира болежка, сравнима с ужилването на осата.
