Как без вълшебна пръчица най-бедният район в Китай стана един от най-богатите
Колко екзотично звучи концепцията да си изкараме отпуската в Китай или на Хавайте? Вероятно и най-големите авантюристи не са си представяли опцията да се пекат или разхождат на Хавайте, до момента в който са в Китай или, до момента в който са в Поднебесната империя да имат възприятието, че са на топъл и безоблачен остров...
Някои политици употребяват интервала от 30 години да развият дадена територия. И това време е изцяло задоволително. Докато ние сме заети да скапваме всичко, което имаме година след година, на азиатския континент градят – ден след ден.
Хайнан публично е разгласен за провинция през 1979 година В оня миг регионът е извънредно безпаричен и локалните се прехранват най-вече с лов на риба. От 1988 година държавното управление взема решение да развие мястото, дружно с прилежащите му острови. Днес към този момент се приказва за " китайските Хавай " и е една от най-развитите и богати елементи на страната.
Въпреки че има доста хотели, никога не можем да твърдим, че е презастроено. Има задоволително място за всичко, само че най-много – за пълноценна отмора денем или развлечение по време на нощния живот, когато по улиците излизат като че ли повече хора. Млади и остарели се разхождат по брега или танцуват под звуците на приятна музика. На този стадий туристите са най-вече китайци, само че желанието на ръководещите е да се привлекат повече чужденци от целия свят.
Освен Саня, Западния остров и други, които притеглят с белия и мек пясък, дълга плажна линия и чиста вода, гостите могат да се насладят и на мистерията на " Янода " или дъждовната гора. Буквално " Янода " значи " Едно, две, три ", само че локалните го употребяват и за привет, приветствайки посетителите. Размахвайки два пръста във въздуха и с огромна усмивка, безусловно на всеки две минути, даже по-малко, се чува глас, казвайки „ Янода “. Билетът коства почти 40 лева, само че гледката и преживяването си заслужават. Там се намира и дървото с най-гладката кора и високо над 10 м., което в предишното е служило за тестване доколко момчето заслужава обичаната си. Ако успеело да изкачи дървото - се подготвяла женитба, в случай че ли не - не. Много от посетителите се чудят дали през днешния ден ще се намерят такива смелчаци...
Интересно е да се види по какъв начин множеството дървета и растения имат табелки, на които е означено дали са отровни или не. Все отново гидът е задължен да предизвести – „ Стойте по-далече, тъй като секунда нехайство... “
Като в типична дъждовна гора, както грее слънце, внезапно стартира да вали, само че за малко и след това още веднъж се появява слънцето.
Тъй като в никакъв случай нищо не е напълно, минусът е, че хората не приказват непознати езици. Това, несъмнено, не може да скапе почивката на авантюристите, отишли да изпитат адреналина на стъкления мост, на който малко на брой съумяват да запазят хладнокръвие (особено на мястото, където строителите са решили да се пошегуват и са поставили плочка, даваща лъжливото чувство, че стъклото се напуква) или някои от другите рискови атракции. Но това е и мястото, където човек, стига да желае, може да преодолее страха си.
За най-малките посетители са направени специфични фигури на динозаври, които се подават зад гъстата растителност. Това е малко шокиращо, тъй като няма данни те да са обитавали това място, само че децата са откровено впечатлени и удовлетворени.
Ботаническата градина е друго привлекателно място. Макар да не е с размерите на дъждовната гора, въпреки всичко, с цел да се види цялата, е належащо да се обиколи със особено планувано влакче. Тук входът да е по-евтин – към 20 лева
Чужденците не трябва да се стряскат при типа на продавач на сладолед, който е... робот. Умело подготвя поръчката и я подава на клиента. Плащането, несъмнено, става благодарение на телефон, тъй като все по-засилваща се е наклонността хартиените пари да изчезнат и да се заплаща единствено онлайн.
Екзотични храни и питиета, някои плодове за пръв път се виждат през живота, а вместо минерална вода, нормално в заведенията сервират вода от кокосов орех. А те изобилстват в Хайнан. И се употребяват също по този начин и за подготвяне на десерти от месестата част вътре. Докато човек ги яде не помни, че му липсва шоколадът (тук не се употребява много) и се потапя в една нова реалност, съвсем като в приказките. Но тази е по-хубава, тъй като е... същинска!
И таман, когато си мислим, че няма какво повече да ни предложи Хайнан, се оказва, че ръководещите имат нови проекти, които към този момент реализират. Детски градини, учебни заведения, университети, компании, разработващи разнообразни технологии... И постоянно са отворени за препоръки. Винаги питат: „ Какво още да създадем? “ Сякаш са постигнали малко... И са подготвени да споделят опита си, тъй като, както самите те споделят: „ Някои от нас са пътували в чужбина. Гледали сме какво вършат там и след това сме разработвали концепцията, тъй че да е използвана у нас. “
А на нас ни остава да стискаме палци министрите на туризма или най-малко туристическите организации да си свидлив ръцете, тъй като тази дестинация към момента не е станала „ мястото, където всички вървят “ и в действителност предлага неповторимо преживяване. Защо са ни Малдивите, Сейшелите или същинските Хавай, когато можем да се насладим на такива, само че... с китайски характерности?
Някои политици употребяват интервала от 30 години да развият дадена територия. И това време е изцяло задоволително. Докато ние сме заети да скапваме всичко, което имаме година след година, на азиатския континент градят – ден след ден.
Хайнан публично е разгласен за провинция през 1979 година В оня миг регионът е извънредно безпаричен и локалните се прехранват най-вече с лов на риба. От 1988 година държавното управление взема решение да развие мястото, дружно с прилежащите му острови. Днес към този момент се приказва за " китайските Хавай " и е една от най-развитите и богати елементи на страната.
Въпреки че има доста хотели, никога не можем да твърдим, че е презастроено. Има задоволително място за всичко, само че най-много – за пълноценна отмора денем или развлечение по време на нощния живот, когато по улиците излизат като че ли повече хора. Млади и остарели се разхождат по брега или танцуват под звуците на приятна музика. На този стадий туристите са най-вече китайци, само че желанието на ръководещите е да се привлекат повече чужденци от целия свят.
Освен Саня, Западния остров и други, които притеглят с белия и мек пясък, дълга плажна линия и чиста вода, гостите могат да се насладят и на мистерията на " Янода " или дъждовната гора. Буквално " Янода " значи " Едно, две, три ", само че локалните го употребяват и за привет, приветствайки посетителите. Размахвайки два пръста във въздуха и с огромна усмивка, безусловно на всеки две минути, даже по-малко, се чува глас, казвайки „ Янода “. Билетът коства почти 40 лева, само че гледката и преживяването си заслужават. Там се намира и дървото с най-гладката кора и високо над 10 м., което в предишното е служило за тестване доколко момчето заслужава обичаната си. Ако успеело да изкачи дървото - се подготвяла женитба, в случай че ли не - не. Много от посетителите се чудят дали през днешния ден ще се намерят такива смелчаци...
Интересно е да се види по какъв начин множеството дървета и растения имат табелки, на които е означено дали са отровни или не. Все отново гидът е задължен да предизвести – „ Стойте по-далече, тъй като секунда нехайство... “
Като в типична дъждовна гора, както грее слънце, внезапно стартира да вали, само че за малко и след това още веднъж се появява слънцето.
Тъй като в никакъв случай нищо не е напълно, минусът е, че хората не приказват непознати езици. Това, несъмнено, не може да скапе почивката на авантюристите, отишли да изпитат адреналина на стъкления мост, на който малко на брой съумяват да запазят хладнокръвие (особено на мястото, където строителите са решили да се пошегуват и са поставили плочка, даваща лъжливото чувство, че стъклото се напуква) или някои от другите рискови атракции. Но това е и мястото, където човек, стига да желае, може да преодолее страха си.
За най-малките посетители са направени специфични фигури на динозаври, които се подават зад гъстата растителност. Това е малко шокиращо, тъй като няма данни те да са обитавали това място, само че децата са откровено впечатлени и удовлетворени.
Ботаническата градина е друго привлекателно място. Макар да не е с размерите на дъждовната гора, въпреки всичко, с цел да се види цялата, е належащо да се обиколи със особено планувано влакче. Тук входът да е по-евтин – към 20 лева
Чужденците не трябва да се стряскат при типа на продавач на сладолед, който е... робот. Умело подготвя поръчката и я подава на клиента. Плащането, несъмнено, става благодарение на телефон, тъй като все по-засилваща се е наклонността хартиените пари да изчезнат и да се заплаща единствено онлайн.
Екзотични храни и питиета, някои плодове за пръв път се виждат през живота, а вместо минерална вода, нормално в заведенията сервират вода от кокосов орех. А те изобилстват в Хайнан. И се употребяват също по този начин и за подготвяне на десерти от месестата част вътре. Докато човек ги яде не помни, че му липсва шоколадът (тук не се употребява много) и се потапя в една нова реалност, съвсем като в приказките. Но тази е по-хубава, тъй като е... същинска!
И таман, когато си мислим, че няма какво повече да ни предложи Хайнан, се оказва, че ръководещите имат нови проекти, които към този момент реализират. Детски градини, учебни заведения, университети, компании, разработващи разнообразни технологии... И постоянно са отворени за препоръки. Винаги питат: „ Какво още да създадем? “ Сякаш са постигнали малко... И са подготвени да споделят опита си, тъй като, както самите те споделят: „ Някои от нас са пътували в чужбина. Гледали сме какво вършат там и след това сме разработвали концепцията, тъй че да е използвана у нас. “
А на нас ни остава да стискаме палци министрите на туризма или най-малко туристическите организации да си свидлив ръцете, тъй като тази дестинация към момента не е станала „ мястото, където всички вървят “ и в действителност предлага неповторимо преживяване. Защо са ни Малдивите, Сейшелите или същинските Хавай, когато можем да се насладим на такива, само че... с китайски характерности?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ