Спечелих Орфея пред М. Хранова и феста в САЩ, защото мислех как да пея по-хубаво: Нели Рангелова
Колко е близо и какъв брой е надалеч оня Златен Орфей, който взехте и незабавно Ви изведе чак в Съединени американски щати, с цел да спечелите фестивал и там с този всевластен Ваш глас?
Спечелих Златният орфей в интернационалния конкурс за реализатори през 1982г. За някого може би това е било доста от дълго време, само че за мен като че ли беше през вчерашния ден. Това беше първото ми грандиозно прекарване и първи подобен триумф. Именно там бях поканена от американския представител на фестивала Нюуола, Канзас, като спечелих Гранд при и на този фестивал (б.р. 7 години преди рухването на Желязната завеса, което в Съединени американски щати нсе е реализирал различен бг изпълнител). Интересно е, че и на двата фестивала не мислех, че би трябвало непременно да ги печеля. Което демонстрира, че когато човек е млад той е концентриран как да пее по-хубаво и по какъв начин да се показа най-добре и не толкоз коя премия ще вземе. В идващите няколко години завоювах още доста интернационалните форуми и това ме дефинира като една от фестивалните певици на България. Всичко това ми даде добър опит, познанства и построяването на самочувствието ми като актьор. По мотив на моя всевластен по Ваше мнение глас - първата оценка за него беше на Джим Хелси, който го дефинира като „ недодялан елмаз ”, каквото и да значи това.
Какво помните от тези години - какъв брой повече е суетата през днешния ден и оцеляха ли другарствата от това време, с кого? Помните ли кой и за какво злословеше по Ваш адрес и до каква степен стигна?
Онези години бяха свързани най-вече с мои изяви в чужбина, концерти, записи и телевизионни стратегии. Сякаш одобряването ми на българската сцена беше малко по - изместено настрана, до момента в който композиторите не започнаха да основават песни особено за мен. Суетата при артистите се получава малко по-късно в тяхната кариера, изключително при мен. Сега бих се определила като доста по-суетна и изискваща, освен към себе си, само че и към екипа, с който работя.
По отношение на другарствата, ясно е, че малко хора остават същински другари до дъно. Уважавам и оценявам всичките си сътрудници, само че като човек естествено имам персонални благосклонност към някои от тях повече. Единственият човек, с който през всичките тези години другарството ни мина през разнообразни интервали, само че въпреки всичко оцеля е Георги Христов. Естествено в живота ми се появиха нови другари, сътрудници като Невена Пейкова, Мария Илиева, Влади Ампов- Графа и други. Харесва ми връзката с по-младото потомство, тъй като то ми дава доста по-голям блян за рационализиране.
Първата клевета, която чух за себе си беше, че Вили Казасян ми е дал премията на Златния орфей поради това, че там сключих брак с известния тромпетист Йордан Капитанов. А самият Вили беше наш кум. Малко хора знаят, че той не участваше в журито на интернационалния конкурс, в който напълно журираха непознати за мен хора от Европа и Съединени американски щати. Може би мнозина са злословили за мен и заради обстоятелството, че тогава бяхме в конкуренция с прелестната Маргарита Хранова. Много неща съм чела за себе си през годините, както за семейния ми статус, по този начин и за моите професионални триумфи. Но истината е друга: докато публиката приема и харесва песните и наличието ми на сцената, а го прави вече 45 години, значи съм на прав път. Понякога поради прекомерната ми откровеност и това да приказвам постоянно, каквото мисля, някои сътрудници остават с усещането, че се конфронтирам с тях. Научих се, че понякога е по-добре да премълчаваш това, което мислиш, в сравнение с да си създаваш нежелани врагове. Да не приказваме, че в България, ако си хубава и надарена жена, постоянно си обект на мнения и злословия.
Попадате измежду дребното хора в шоубизнеса, които съумяха да съградят и резервираха хубави фамилии - по какъв начин се получи, каква цена платихте Вие, а каква Вашата близки? Пеете прелестно песента: " Караш ме да се усещам като същинска жена " - с какво брачният партньор Ви към момента съумява да го прави?
Имах щастието да срещна огромната си обич преди 30 години и да я пазим към момента. Щастлива съм с моето семейство, макар че постоянно съм поставяла преди всичко моята работа. Може би съм лишила детето си от моето по-голямо наличие в неговото израстване и съм изтървала доста хубави моменти, само че през днешния ден съм горда майка на извънредно интелигентен и хубав млад мъж. Когато намериш своята половинка в живота, на която можеш да се опреш, да вярваш и да обичаш, всичко останало е без значение, тъй като той към момента ме кара да се усещам като същинска жена по неговия си метод.
Кой от личните си шлагери харесвате най-вече и за какво?
Не мога да привилегировам една, две или три от песните, които съм изпяла и които са минали през сърцето ми за сметка на други. През другите стадии на моята кариера съм харесвала разнообразни песни, само че и до ден сегашен в мен остава любовта ми към бавните, фестивални и музикантски песни. Може би по тази причина съм изпяла доста повече балади, в сравнение с танцувални части. Ще спомена Мой стих, на която името е Необясними неща, Що ли те очаквам още, Докога, Както съм била, Бум – бум. Има и други, само че дано не пропущам и създателите, които са ги основали особено за мен като музика, текст и аранжимент, които доста почитам и оценявам.
Има ли песни, които не бихте изпели и другарства, които са били единствено разход на сила - с кого и за какво?
Колкото и да е необичайно, през последните години съм отказала да изпея много препоръчани ми песни, заради това, че не са ми харесали и към този момент имам свое мнение по въпроса. Научих се, че човек с цел да има същински другари, не би трябвало да се пробва да ги трансформира съгласно личните си упования. Приятелството или го има или го няма, в никакъв случай не съм съжалявала, тъй като съм давала всичко от себе си към приятелите си. И да, има хора, с които не се срещам толкоз постоянно, както преди, само че не бих ги изтрила от сърцето си.
Навремето имаше огромен политически шлагер " 45 години стигат ", а Вие продължавате с огромен концерт през октомври в Операта и с доста други изяви. Накъде?
С възприятие за комизъм бих желала да кажа, откъс от текст на Александър Петров: “45 години стигат, времето е наше ”. Но на мен по никакъв начин не са ми задоволителни с моята аудитория и по тази причина бих желала да употребявам още един откъс от ария: “Ще не преставам да пея ”. Все още очаквам своята най-красива ария, тъй като съм уверена, че към момента не съм я изпяла. Така, че не преставам.
За какво си коства човек да мечтае през днешния ден?
Никога не съм била мечтателка, по-скоро съм вървяла по пътя, който мисля, че е бил предначертан за мен… Е, към момента бленувам да пея в Медисън Скуеър Гардън и да бях имала щастието да бъда една от певиците пяла с Арита Франклин. Сега моите фантазии са може би като на всички останали и те са по-скоро вжитейски проект.
Кое би могло да Ви раздели от сцената?
Да пази Господ, доста неща биха могли да ме разделят, само че до момента в който към момента се усещам мечтана и можеща, мисля че има какво още да дам на своята аудитория. Но никой актьор не би могъл и не би трябвало да бъде питан: “Докога ще пее или ще слезе от сцената ”, това е въпрос на персонално решение.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Спечелих Златният орфей в интернационалния конкурс за реализатори през 1982г. За някого може би това е било доста от дълго време, само че за мен като че ли беше през вчерашния ден. Това беше първото ми грандиозно прекарване и първи подобен триумф. Именно там бях поканена от американския представител на фестивала Нюуола, Канзас, като спечелих Гранд при и на този фестивал (б.р. 7 години преди рухването на Желязната завеса, което в Съединени американски щати нсе е реализирал различен бг изпълнител). Интересно е, че и на двата фестивала не мислех, че би трябвало непременно да ги печеля. Което демонстрира, че когато човек е млад той е концентриран как да пее по-хубаво и по какъв начин да се показа най-добре и не толкоз коя премия ще вземе. В идващите няколко години завоювах още доста интернационалните форуми и това ме дефинира като една от фестивалните певици на България. Всичко това ми даде добър опит, познанства и построяването на самочувствието ми като актьор. По мотив на моя всевластен по Ваше мнение глас - първата оценка за него беше на Джим Хелси, който го дефинира като „ недодялан елмаз ”, каквото и да значи това.
Какво помните от тези години - какъв брой повече е суетата през днешния ден и оцеляха ли другарствата от това време, с кого? Помните ли кой и за какво злословеше по Ваш адрес и до каква степен стигна?
Онези години бяха свързани най-вече с мои изяви в чужбина, концерти, записи и телевизионни стратегии. Сякаш одобряването ми на българската сцена беше малко по - изместено настрана, до момента в който композиторите не започнаха да основават песни особено за мен. Суетата при артистите се получава малко по-късно в тяхната кариера, изключително при мен. Сега бих се определила като доста по-суетна и изискваща, освен към себе си, само че и към екипа, с който работя.
По отношение на другарствата, ясно е, че малко хора остават същински другари до дъно. Уважавам и оценявам всичките си сътрудници, само че като човек естествено имам персонални благосклонност към някои от тях повече. Единственият човек, с който през всичките тези години другарството ни мина през разнообразни интервали, само че въпреки всичко оцеля е Георги Христов. Естествено в живота ми се появиха нови другари, сътрудници като Невена Пейкова, Мария Илиева, Влади Ампов- Графа и други. Харесва ми връзката с по-младото потомство, тъй като то ми дава доста по-голям блян за рационализиране.
Първата клевета, която чух за себе си беше, че Вили Казасян ми е дал премията на Златния орфей поради това, че там сключих брак с известния тромпетист Йордан Капитанов. А самият Вили беше наш кум. Малко хора знаят, че той не участваше в журито на интернационалния конкурс, в който напълно журираха непознати за мен хора от Европа и Съединени американски щати. Може би мнозина са злословили за мен и заради обстоятелството, че тогава бяхме в конкуренция с прелестната Маргарита Хранова. Много неща съм чела за себе си през годините, както за семейния ми статус, по този начин и за моите професионални триумфи. Но истината е друга: докато публиката приема и харесва песните и наличието ми на сцената, а го прави вече 45 години, значи съм на прав път. Понякога поради прекомерната ми откровеност и това да приказвам постоянно, каквото мисля, някои сътрудници остават с усещането, че се конфронтирам с тях. Научих се, че понякога е по-добре да премълчаваш това, което мислиш, в сравнение с да си създаваш нежелани врагове. Да не приказваме, че в България, ако си хубава и надарена жена, постоянно си обект на мнения и злословия.
Попадате измежду дребното хора в шоубизнеса, които съумяха да съградят и резервираха хубави фамилии - по какъв начин се получи, каква цена платихте Вие, а каква Вашата близки? Пеете прелестно песента: " Караш ме да се усещам като същинска жена " - с какво брачният партньор Ви към момента съумява да го прави?
Имах щастието да срещна огромната си обич преди 30 години и да я пазим към момента. Щастлива съм с моето семейство, макар че постоянно съм поставяла преди всичко моята работа. Може би съм лишила детето си от моето по-голямо наличие в неговото израстване и съм изтървала доста хубави моменти, само че през днешния ден съм горда майка на извънредно интелигентен и хубав млад мъж. Когато намериш своята половинка в живота, на която можеш да се опреш, да вярваш и да обичаш, всичко останало е без значение, тъй като той към момента ме кара да се усещам като същинска жена по неговия си метод.
Кой от личните си шлагери харесвате най-вече и за какво?
Не мога да привилегировам една, две или три от песните, които съм изпяла и които са минали през сърцето ми за сметка на други. През другите стадии на моята кариера съм харесвала разнообразни песни, само че и до ден сегашен в мен остава любовта ми към бавните, фестивални и музикантски песни. Може би по тази причина съм изпяла доста повече балади, в сравнение с танцувални части. Ще спомена Мой стих, на която името е Необясними неща, Що ли те очаквам още, Докога, Както съм била, Бум – бум. Има и други, само че дано не пропущам и създателите, които са ги основали особено за мен като музика, текст и аранжимент, които доста почитам и оценявам.
Има ли песни, които не бихте изпели и другарства, които са били единствено разход на сила - с кого и за какво?
Колкото и да е необичайно, през последните години съм отказала да изпея много препоръчани ми песни, заради това, че не са ми харесали и към този момент имам свое мнение по въпроса. Научих се, че човек с цел да има същински другари, не би трябвало да се пробва да ги трансформира съгласно личните си упования. Приятелството или го има или го няма, в никакъв случай не съм съжалявала, тъй като съм давала всичко от себе си към приятелите си. И да, има хора, с които не се срещам толкоз постоянно, както преди, само че не бих ги изтрила от сърцето си.
Навремето имаше огромен политически шлагер " 45 години стигат ", а Вие продължавате с огромен концерт през октомври в Операта и с доста други изяви. Накъде?
С възприятие за комизъм бих желала да кажа, откъс от текст на Александър Петров: “45 години стигат, времето е наше ”. Но на мен по никакъв начин не са ми задоволителни с моята аудитория и по тази причина бих желала да употребявам още един откъс от ария: “Ще не преставам да пея ”. Все още очаквам своята най-красива ария, тъй като съм уверена, че към момента не съм я изпяла. Така, че не преставам.
За какво си коства човек да мечтае през днешния ден?
Никога не съм била мечтателка, по-скоро съм вървяла по пътя, който мисля, че е бил предначертан за мен… Е, към момента бленувам да пея в Медисън Скуеър Гардън и да бях имала щастието да бъда една от певиците пяла с Арита Франклин. Сега моите фантазии са може би като на всички останали и те са по-скоро вжитейски проект.
Кое би могло да Ви раздели от сцената?
Да пази Господ, доста неща биха могли да ме разделят, само че до момента в който към момента се усещам мечтана и можеща, мисля че има какво още да дам на своята аудитория. Но никой актьор не би могъл и не би трябвало да бъде питан: “Докога ще пее или ще слезе от сцената ”, това е въпрос на персонално решение.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ