Колко дълго щатският долар ще остане световната валута?
Колко дълго щатският $ ще остане международната валута? На интернационалната конференция в Бретън Уудс през 1944 година американският $ публично получава статут на международна валута. Той поддържа този статут в продължение на 80 години. От доста години се водят полемики за това какъв брой дълго щатският $ ще остане международната валута. Обхватът на оценките е необятен. Някои споделят, че американският $ (разбира се, не като национална валута, а като световна) ще почине през днешния ден или на следващия ден. Други споделят, че той има „ марж на сигурност “ за още двадесет до тридесет години. Трети считат, че е невероятно да се планува. Все едно всичко се дефинира от случайността. И най-после, някои считат, че щатският $ въобще не е в заплаха. Казват, че той има „ краткотрайни усложнения “, които са съществували и преди и които са били сполучливо преодолявани и ще бъдат преодолявани.
В историята на човечеството е имало доста валути, които са имали статут на международни, употребявани са като универсално платежно средство в интернационалната търговия и като средство за тезавриране (натрупване). Историците даже са пресметнали „ продължителността на живота “ на такива международни валути (т.е. продължителността на времето, през което валутите резервират световния си статус).
Ето една от изявленията по тази тематика, “ Световните аварийни валути: Какво се случи през предходните интервали на преход “ дава скъсен обзор на международните валути от средата на 15-ти до 20-ти век, с оценки на „ виталния цикъл “ на всяка валута. Ще дам тези данни:
Португалски риал (1450-1530) – към 80 години
Испанско ескудо (1530 – 1640) – към 80 години
Холандски гулден (1640 – 1720) – към 80 години
Френският Луи Дор (1720-1815) – на към 95 години
Британски лири стерлинги (1815-1920) – към 105 години.
Щатски $ – от 1920 година Статутът на международна валута остава и до през днешния ден. Оказва се, че това е 104-тата година, в която американският $ е в този статус.
Разбира се, оценките са приблизителни. Не постоянно е допустимо тъкмо да се запише моментът, в който националната валута става международна валута. Както от време на време е невероятно да се дефинира тъкмо момента, в който една валута губи световния си статус.
Освен това имаше години, когато на международната сцена две валути се състезаваха за купата международна валута. Едната беше „ възходяща “ валута, а другата беше „ излизаща “ валута. Така да вземем за пример в интервала сред Първата и Втората международна война английският паунд стерлинг продължава да остава международна валута, а щатският $ към този момент придобива статут на международна валута. По време на междувоенния интервал е имало нещо като „ двойнственост “ сред английската и американската валута.
И въпреки всичко горната картина се оказва доста ясна и предразполагаща към размисъл.
От горните данни следва, че междинният живот на една парична единица като международна валута наближава един век. Американският $, в случай че броим от 1920 година, е в този статус към този момент 104-та година. В обществените мрежи и въобще в интернет има много материали и мнения, чиито създатели са осведомени с оценките. Някои от тях са склонни да имат вяра, че щатският $ като международна валута към този момент е покрай гибелта. Има доста други признаци, които демонстрират това.
Някои специалисти, осведомени с „ виталните цикли “ на по-ранните международни валути и възприемащи по този начин наречения исторически метод, считат, че възрастта на щатския $ като международна валута е надценена. Казват, че би трябвало да броим не от 1920 година, а от 1944 година, когато щатският $ получава формален статут на международна валута. Следователно той към момента е „ единствено “ на 80 години. „ Старецът “ може да живее още 10 или две години.
Въпреки това множеството специалисти, прогнозиращи бъдещето на щатския $, се управляват най-вече не от „ историческия метод “, а от икономическата статистика и трендовете, които се дефинират благодарение на тази статистика. Поддръжниците на този „ стопански метод “ приказват по-уверено за процеса на умиране на щатския $.
Ето, да вземем за пример, индикатор като каузи на щатския $ в общите валутни запаси на страните по света, който се пресмята от Международния валутен фонд. Този индикатор доближава пиковите си стойности през първата половина на 70-те години. И по този начин, през 1970 година е 84,55%; през 1975 година – 84,61%. И тогава щатският $ бързо стартира да губи позициите си.
И още през 1990 година делът му в международните валутни запаси спадна до рекордно ниското равнище от 47,14%. През 80-те години на предишния век тематиката за „ гибелта на $ “ стартира да се приказва за първи път (въпреки че по всички стандарти валутата беше към момента млада или най-малко не стара).
Победата на Америка в Студената война и началото на икономическата и финансова глобализация обаче вдъхнаха живот на щатския $.
Започна цикъл на подсилване на позициите на $. Укрепването продължава до 2001 година, когато делът на $ в международните запаси доближава 71,51%. След това стартира нов спад, вследствие на което делът на $ през 2013 година пада до 61,24%.
През 2014-2016 година имаше известно подсилване, а по-късно в интервала 2016-2022г. стартира нов цикъл на намаляване на доларовите позиции: от 65,36% до 58,36%. Намаляване на каузи на щатския $ в интернационалните запаси с цели 7 процентни пункта за седем години. През тези години диалозите по тематиката за „ упадъка на $ “ изключително се ускориха.
Тези диалози включваха освен прогнози за „ гибелта “ на $. Имаше последователи на мнението, че щатският $ още веднъж ще успее да преодолее отслабването си. Сякаш имаше и по-лоши времена. Например 1990 година, когато цифрата падна до 47 % и по-късно още веднъж стартира да пораства. Например 2016-2022 г – просто още един цикъл на спад, който сигурно ще бъде последван от цикъл на напредък.
А ето и данните на МВФ за 2023 година Последните данни са към края на 3-то тримесечие на посочената година. Делът на щатския $ в интернационалните запаси е 59,17%. Възползвайки се от случая, ще дава данни за други аварийни валути към същата дата (%): евро – 19.58; японска йена – 5.45; английски лири стерлинги – 4.85; Канадски $ – 2.50; китайски юан – 2,37; австралийски $ – 2.02; швейцарски франк – 0,18; други валути – 3.89.
И по този начин, не толкоз огромно, само че нарастването на каузи на щатския $ в международните валутни запаси по отношение на 2022 година е явно. И доларът има голяма разлика от другите валути; никой не се е доближавал до нея. Това даде съображение на загрижените за ориста на американската валута да настояват, че е почнал нов цикъл на подсилване на щатския $. И затова американският $ има най-малко още няколко обезпечени години живот.
Ето, да вземем за пример, публикацията „ Защо доларът е толкоз мощен “, оповестена в края на предходната година.
Авторът е Джеймс Дж. Рикардс, редактор на списанията Strategic Intelligence, Project Prophesy, Crash Speculator и Gold Speculator. Той е американски правист, икономист и капиталов банкер с 40-годишен опит на финансовите пазари на Уолстрийт.
Той се пробва да изясни парадокса на укрепването на $ на фона на отрицателните процеси, протичащи в американската стопанска система. Рикардс ни припомня за най-важните „ негативи “. Съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт в Съединените щати е най-високо за всички времена, доближавайки се до 130% (30% се смята за рационално равнище, а всичко над 90% е преграда за какъвто и да е стопански напредък изобщо).
Съединените щати изпитват бюджетен недостиг от няколко трилиона долари година след година. Конгресът и Белият дом наподобява са в плен на актуалната парична доктрина, която гласи, че Съединени американски щати могат да имат безграничен недостиг и да натрупват безграничен дълг без икономическа щета, защото могат да печатат пари в неограничени количества, с цел да финансират дълга и разноските.
Рикардс цитира последните данни на Bloomberg: Прогнозираните годишни лихвени заплащания по държавния дълг на Съединени американски щати надвишиха 1 трилион $ в края на октомври. Разходите за обслужване на дълга се удвоиха през последните 19 месеца, защото главните проценти на Федералния запас на Съединени американски щати се покачиха.
„ Как може американската валута да е толкоз мощна в такава мрачна обстановка? “ – пита създателят на публикацията. Според него има два отговора на този въпрос.
Първият отговор е: „ …доларът, несъмнено, има своите проблеми, само че другите валути са в още по-лошо състояние… “
Няма да дублирам оценките на Рикардс за валути като еврото, английската лира стерлинги, японската йена и китайския юан. Само ще отбележа, че съгласно него те са обременени с още по-големи проблеми от щатския $.
„ Така че да, доларът има своите проблеми, само че като вложител е малко евентуално да изберете лирата стерлинги, еврото, йената или юана пред него “, заключава създателят.
Вторият отговор съдържа основна дума като „ евродолар “.
Рикардс го дефинира по следния метод:
„ Евродолари са деноминирани в долари депозити, държани в задграничните офиси на огромни банки и затова са отвън юрисдикцията на Федералния запас и банковите разпореждания на Съединени американски щати. “
Авторът акцентира, че Фед има доста малко въздействие върху световния доларов пазар и обменната стойност на $. Че положението на чисто „ американския “ $ значително зависи от положението на евродолара, а положението на последния зависи не толкоз от положението на американската стопанска система, колкото от стопанските системи на тези страни, в които се е родил евродоларът.
Това са освен европейски страни, само че и Канада, Австралия, Япония и други С една дума, не е вярно да се свързва оценката на позицията на щатския $ единствено със положението на американската стопанска система. Въпреки това връзката сред евродоларовите пазари и Съединените щати при всички случаи остава. Такива пазари незабавно се нуждаят от американски държавни скъпи бумаги като инструмент за подкрепяне на разнообразни интервенции.
Рикардс отбелязва, че пазарите на евродолари (особено в Западна Европа) са в крах.
Банките, опериращи на тези пазари, изискват по-добри обезпечения. Те няма да одобряват корпоративен дълг, ипотеки или даже средносрочни държавни облигации на Съединени американски щати. Единственото задоволително поръчителство са краткосрочните съкровищни бонове на Съединени американски щати, колкото по-къси, толкоз по-добре. Това значи 1-месечни, 3-месечни и 6-месечни облигации. Разбира се, те са деноминирани в долари. За да обезпечат сметките като поръчителство, банките би трябвало да закупят долари, с цел да закупят сметките. Това сътвори голямо търсене на долари. И това частично изяснява силата на $. ”
Рикардс заключава:
„ Фундаменталният проблем с дефицита на долари няма да изчезне скоро и ще продължи да поддържа $. “ Той признава, че неговата версия за укрепването на $ попада в категорията „ механически проблеми “. Които не постоянно са ясни на елементарния човек.
Мога да обясня посочената по-популярна версия.
Наистина, с цел да поддържат гигантските евродоларови пазари, те изискват големи дози „ медикаменти “ под формата на краткосрочни съкровищни ценни бумаги. Но доста добре знаем по какъв начин свършва пристрастеността към „ опиатите “.
Следователно обрисуваната от американския специалист версия за краткотрайно подсилване на позициите на $ в интернационалните запаси в последна сметка води до заключението, че това не може да продължи дълго. Между другото, в края на публикацията си Рикардс води читателите до това умозаключение. Като ги приканва да заменят спестяванията в щатски долари със злато:
„ Инвеститорите би трябвало да преглеждат днешните цени (за златото – V.K.) като подарък и, може би, финален късмет да купите злато на тези цени,. Преди да стартира същинската конкуренция за сигурни убежища. Златото под $2000 е необикновено на ниска цена. Призовавам ви да се възползвате от тази опция. “
P.S. В последна сметка бих желал още веднъж да се върна към „ историческата версия “, която изяснява виталните цикли на международните валути. Много последователи на тази версия показват, че преходът от епохата на една международна валута към ерата на друга постоянно се е осъществявал посредством войни. Войните стартират сред главните кандидати за ролята на емитент на международната валута. И не престават, до момента в който предходният емитент не бъде надвит в тази война (или най-малкото настъпи неговото икономическо и военно изтощение). Признаците за подготовка на емитентите на главните аварийни валути за такава война са явни през днешния ден.
Източник – Fondsk.ru/Превод:SafeNews
Oще вести четете в категория Свят
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
