Колко често си тръгвате от работа с мисълта: Еха, днес

„ Колко постоянно си тръгвате от работа с мисълта: „ Еха, през днешния ден в действителност се забавлявах! “ Веднъж седмично? Веднъж месечно? Никога? “ Ако отговорът клони по-скоро към последното изказване, евентуално е време за преоценка, споделя Бри Гроф – създател на.

За Гроф прозрението, че работата би трябвало да носи задоволство, както и наслаждение, идва не в офиса, а вкъщи – когато през 2022 година тя напуща позицията си в нюйоркска консултантска компания, с цел да се грижи за болната си от рак майка и за татко си с Алцхаймер.

След гибелта на майка ѝ тя се връща на работа, само че вероятността ѝ към този момент е радикално друга.

„ Едно от нещата, които осъзнах, до момента в който се грижих за родителите си, беше, че в един миг понеделниците ни просто ще свършат “, споделя тя.

„ Те не са изобилен запас. Така че какво вършим с живота си, в случай че всяка седмица с лека ръка зачертаваме пет от седем дни? “

От едната страна е максимата, че „ работата си е работа “ – ангажимент, който търпиш, с цел да получиш заплата. От другата – „ Прави това, което обичаш, и няма да работиш нито ден в живота си. “ Но и това не ѝ звучи по верния метод, тъй като вижда по какъв начин даже водачите, които живеят и дишат за работата си, жертват сън, здраве и връзки в името на някаква нереална премия, която все остава „ за в бъдеще “.

„ Струваше ми се, че отговорът се намира някъде по средата “, споделя Гроф. „ Всеки ден, който извозвам в работа, се вади от лимитираната ми банкова сметка от дни на тази планета. Какво би било нужно, с цел да се развличам през днешния ден? “

Тя предлага две насочни точки. Първата: дребни пакости. Защото прекомерно постоянно се усещаме длъжни да бъдем изцяло професионални, изрядни и да се побираме „ в рамките “ – което нормално убива чувството за живот, игра, както и за наслада.

„ Един ден пренаредихме мебелите в офиса, дърпахме креслата, с цел да можем да се съберем и да си приказваме по-удобно “, споделя тя. „ Екипът по поддръжка сигурно не беше във екстаз, само че на нас ни беше извънредно занимателно. Почувства се като нещо малко неразрешено, леко пакостливо – и точно по тази причина ни беше толкоз прелестно. “

Може да започнете с нещо обикновено – шантави чорапи в офис със непоколебим дрескод, забавен шрифт в презентация, закачлива записка в имейл. Всичко това са неща, които основават минимални отклонения от рутината и връщат човешкия детайл.
И още по-важно: дребни елементи, които ни свързват
Вторият метод да създадем работния си ден по-приятен е посредством дребни елементи, които ни оказват помощ да се свържем с останалите – всички тези дребни жестове, посредством които опознаваме индивида до нас, освен служебната му роля.

„ Напишете благодарствено известие на сътрудник, поканете някого на кафе. Идеята е да е леко и доброволно – просто да разберете освен това за индивида насреща: къде живее, има ли домакински любим “, споделя Гроф. „ Да го видите освен през призмата на работната среда. “

В същото време би трябвало да покажете кои сте вие. Не е нужно да сте художник, с цел да вкарате персоналния си автограф в работата си. „ Дори и да работите като бариста, още веднъж може да създавате изкуство. А един управител по планове може да сътвори брилянтен и хубав график. Въпросът тук е: по какъв начин ще оставите следата си във всичко това, което вършиме? “
Тук не става дума единствено за работливост, а за смисъл
„ Харесва ли ви времето, прекарано с хората, с които работите? Защото постоянно ги виждаме повече, в сравнение с околните си “, споделя тя.

И да, елементарно е да се усети по кое време работата е в действителност занимателна – както и по кое време не е. „ Усещането е съвсем детинско. Аз персонално меря заниманието с въпроса: какъв брой минути съм прекарала в развлечение през днешния ден? “

Важно конкретизиране е, че Гроф прави разлика сред занимателна работна среда и работа, която в действителност е занимателна. За нея Пинг-Понг масите и четвъртъците с бира не са решение на казуса. „ Ако преглеждаме заниманието единствено като глазура върху тортата от работа – това е илюзорно. То би трябвало да бъде неизменима част от самата торта. “

Истинското задоволство идва, когато използваме уменията си по метод, който оставя диря – без значение дали в сътрудник, в клиент или даже в краен резултат. „ Да, има бизнес логичност във всичко това – щастливите хора работят много по-добре. Но екзистенциалният мотив е много по-силен “, споделя тя.

„ Ако съм управител, не желая в края на кариерата си да мисля: „ Изстисках всяка минута труд от този човек “. Искам да мога да кажа: „ Този човек употребява дните си свястно. Работи с наслада и вложи себе си. “ “