Хората-двойници имат сходна ДНК, без да имат генетична връзка
Колекция от фотоси на генетично несвързани двойници, дружно с ДНК разбор, разкрива, че мощната аналогия на лицата е обвързвана с общи генетични разновидности.
Колекция от фотоси на генетично несвързани двойници, дружно с ДНК разбор, разкрива, че мощната аналогия на лицата е обвързвана с общи генетични разновидности. Работата e оповестена в списание Cell Reports.
" Нашето проучване дава необичаен взор върху човешката аналогия, като демонстрира, че хората с извънредно сходни лица имат общи генотипове, до момента в който на равнище епигеном и микробиом те са несъгласувани ", споделя водещият създател Манел Естелер от Изследователския институт по левкемия " Хосеп Карерас " в Барселона, Испания. " Геномиката ги сплотява, а останалото ги разграничава. "
Броят на хората, разпознати онлайн като двойници или виртуални близнаци, които са генетично несвързани, се е нараснал с разрастването на международната мрежа и опцията за замяна на фотоси на хора от разнообразни краища на планетата. В новото проучване Естелер и неговият проучвателен екип си слагат за цел да характеризират на молекулярно равнище инцидентни човешки същества, които обективно споделят черти на лицето. За тази цел те набират човешки двойници от фотографското творчество на Франсоа Брюнел. Той е канадски художник, който от 1999 година насам прави фотоси на двойници по целия свят. Получени са фотоси на главите на 32 двойки двойници. Учените дефинират справедлива мярка за аналогия за двойките, като употребяват три разнообразни логаритъма за различаване на лица. Освен това участниците попълнили обстоен въпросник за биометрични данни и метод на живот и дали ДНК от слюнка за мултиномичен разбор .
" Този неповторим набор от проби ни разреши да проучим по какъв начин геномиката, епигеномиката и микробиомиката могат да допринесат за човешката аналогия ", споделя Естелер.
Взети дружно, констатациите допускат, че споделените генетични вариации освен са свързани със сходния външен тип, само че могат да повлияят и на общите привички и държание.
" Предоставихме неповторим взор върху молекулярните характерности, които евентуално въздействат върху построяването на човешкото лице ", споделя Естелер. " Предполагаме, че същите тези детерминанти корелират както с физическите, по този начин и с поведенческите характерности, които построяват човешките същества. "
Констатациите могат да обезпечат молекулярна основа за бъдещи приложения в разнообразни области като биомедицината, еволюцията и криминалистиката.
" Тези резултати ще имат бъдещи последствия в правосъдната медицина - реконструиране на лицето на нарушителя по ДНК - и в генетичната диагностика - фотографията на лицето на пациента към този момент ще ви дава насоки за това какъв геном има той ", споделя Естелер.
Колекция от фотоси на генетично несвързани двойници, дружно с ДНК разбор, разкрива, че мощната аналогия на лицата е обвързвана с общи генетични разновидности. Работата e оповестена в списание Cell Reports.
" Нашето проучване дава необичаен взор върху човешката аналогия, като демонстрира, че хората с извънредно сходни лица имат общи генотипове, до момента в който на равнище епигеном и микробиом те са несъгласувани ", споделя водещият създател Манел Естелер от Изследователския институт по левкемия " Хосеп Карерас " в Барселона, Испания. " Геномиката ги сплотява, а останалото ги разграничава. "
Броят на хората, разпознати онлайн като двойници или виртуални близнаци, които са генетично несвързани, се е нараснал с разрастването на международната мрежа и опцията за замяна на фотоси на хора от разнообразни краища на планетата. В новото проучване Естелер и неговият проучвателен екип си слагат за цел да характеризират на молекулярно равнище инцидентни човешки същества, които обективно споделят черти на лицето. За тази цел те набират човешки двойници от фотографското творчество на Франсоа Брюнел. Той е канадски художник, който от 1999 година насам прави фотоси на двойници по целия свят. Получени са фотоси на главите на 32 двойки двойници. Учените дефинират справедлива мярка за аналогия за двойките, като употребяват три разнообразни логаритъма за различаване на лица. Освен това участниците попълнили обстоен въпросник за биометрични данни и метод на живот и дали ДНК от слюнка за мултиномичен разбор .
" Този неповторим набор от проби ни разреши да проучим по какъв начин геномиката, епигеномиката и микробиомиката могат да допринесат за човешката аналогия ", споделя Естелер.
Взети дружно, констатациите допускат, че споделените генетични вариации освен са свързани със сходния външен тип, само че могат да повлияят и на общите привички и държание.
" Предоставихме неповторим взор върху молекулярните характерности, които евентуално въздействат върху построяването на човешкото лице ", споделя Естелер. " Предполагаме, че същите тези детерминанти корелират както с физическите, по този начин и с поведенческите характерности, които построяват човешките същества. "
Констатациите могат да обезпечат молекулярна основа за бъдещи приложения в разнообразни области като биомедицината, еволюцията и криминалистиката.
" Тези резултати ще имат бъдещи последствия в правосъдната медицина - реконструиране на лицето на нарушителя по ДНК - и в генетичната диагностика - фотографията на лицето на пациента към този момент ще ви дава насоки за това какъв геном има той ", споделя Естелер.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ