Кметът на Арбанаси се прочу с необикновени колекции
Колекция от 70 мерителни устройства е събрал към този момент кметът на Арбанаси Тошо Кръстев. Той почнал да натрупа своите кантари при започване на 90-те години и към този момент е един от най-сериозните колекционери, написа " Борба ".
Сбирката му от кантари е толкоз разнообразна и забавна, че няколко музея от България са взимали от експонатите му за свои изложения. Колекцията му е ходила даже в Румъния на галерия.
„ Излязох от спорта и влязох в търговията. Започнах да се занимавам с вторични първични материали и взе да ми прави впечатлениe, че остарели кантари се появяват в пунктовете. И по този начин с времето отделях неунищожените, самичък си ги почиствах и реставрирах и сбирката ми набъбна доста бързо “, споделя Тошо Кръстев, който признава, че не пропуща разпродажби, на които би могъл да открие експонат за своята сбирка.
„ Търся каквото нямам, не закупувам безсистемно за след това да обменям. Това не ми е забавно. Понякога попадам на вариация на кантар, който владея, само че това също е занимателно “, споделя кметът на Арбанаси.
Кантари за търговски цели, пощенски, аптекарски, рибни, кантари за жито и везни, това са част от разнообразните експонати на Тошо Кръстев. Най-големият му кантар е 250 кг. Той е и първият кантар, с който кметът на Арбанаси почнал да събира сбирката си. Получил го от тъста си, който пък го наследил от дядо си. С този кантар в миналото са мерили снопите на равнищата.
Пет разнообразни по тип пощенски кантара може да покаже на любопитните си посетители господин Кръстев. Всички тези кантарчета мерят тежестта на пратките и писмата. „ Кантарите са прецизни, мога да го потвърдя на себе си във всеки един миг. Обаче най-точни остават аптекарските. Те вървят с тежести от 1 грам, два грама, чак до 50 г, че и от горната страна “, изяснява колекционерът, до момента в който показва по какъв начин тъкмо аптекарите са измервали лекарството, с цел да не го трансфорат в отрова.
После споделя за двата кантара за жито, за паланците – тези везни за търговски цели, които имат две табли, вързани с токмак, и които могат да мерят и на ока, и на кг. Тошо Кръстев пази остарял кантар от магазините за хранителни артикули от времето на соца, има и едно кантарче за риба, което му е подарък от шефа на търновския музей Иван Църов.
Предимно турски са кантарите, които мерят с оки, турско произвеждане са и паланците, които Тошо Кръстев е натрупал в дребния си частен музей, с който посреща и забавлява приятелите си. Първо в Австрия, след това в Германия, Холандия и България са почнали да вършат везните.
„ Много са забавни кантарите на компанията „ Круп “, напряко са същински шедьоври, тъй като те могат да мерят и като паланци, и на кука, и на ока, и на кг. Този кантар го давах на музея в Стара Загора за една галерия и ми го бяха изгубили. Или откраднали, не знам, споделиха ми, че като прибирали изложбата, някъде забутали тъкмо тоя кантар. Но ми го върнаха след няколко месеца, таман като бях изгубил вяра, че ще си го прибера “, спомня си Тошо Кръстев.
После споделя за още един забавен експонат в сбирката си – австрийски кантар, който мери влагата в житото. Влагомерът е преносим и хората са го разнасяли на полето, с цел да могат да преценяват какъв брой е влагата в житото, а оттова и цената му.
Отскоро Тошо Кръстев събипа и втора сбирка - с манерки. Има към този момент стъклени, оловни, алуминиеви, които в миналото са били най-употребяваните и публикувани във войската.
„ Никой не събира манерки, по тази причина започнах. А и се оказа много по-лесно да ги намирам. Сигурно тъй като още нямам чак толкоз богата колекция, каквато е тази с кантарите, където ми става все по-трудно да откривам кантар, който не познавам и нямам “, споделя Тошо Кръстев, който към този момент четвърти мандат ръководи Арбанаси.
Сбирката му от кантари е толкоз разнообразна и забавна, че няколко музея от България са взимали от експонатите му за свои изложения. Колекцията му е ходила даже в Румъния на галерия.
„ Излязох от спорта и влязох в търговията. Започнах да се занимавам с вторични първични материали и взе да ми прави впечатлениe, че остарели кантари се появяват в пунктовете. И по този начин с времето отделях неунищожените, самичък си ги почиствах и реставрирах и сбирката ми набъбна доста бързо “, споделя Тошо Кръстев, който признава, че не пропуща разпродажби, на които би могъл да открие експонат за своята сбирка.
„ Търся каквото нямам, не закупувам безсистемно за след това да обменям. Това не ми е забавно. Понякога попадам на вариация на кантар, който владея, само че това също е занимателно “, споделя кметът на Арбанаси.
Кантари за търговски цели, пощенски, аптекарски, рибни, кантари за жито и везни, това са част от разнообразните експонати на Тошо Кръстев. Най-големият му кантар е 250 кг. Той е и първият кантар, с който кметът на Арбанаси почнал да събира сбирката си. Получил го от тъста си, който пък го наследил от дядо си. С този кантар в миналото са мерили снопите на равнищата.
Пет разнообразни по тип пощенски кантара може да покаже на любопитните си посетители господин Кръстев. Всички тези кантарчета мерят тежестта на пратките и писмата. „ Кантарите са прецизни, мога да го потвърдя на себе си във всеки един миг. Обаче най-точни остават аптекарските. Те вървят с тежести от 1 грам, два грама, чак до 50 г, че и от горната страна “, изяснява колекционерът, до момента в който показва по какъв начин тъкмо аптекарите са измервали лекарството, с цел да не го трансфорат в отрова.
После споделя за двата кантара за жито, за паланците – тези везни за търговски цели, които имат две табли, вързани с токмак, и които могат да мерят и на ока, и на кг. Тошо Кръстев пази остарял кантар от магазините за хранителни артикули от времето на соца, има и едно кантарче за риба, което му е подарък от шефа на търновския музей Иван Църов.
Предимно турски са кантарите, които мерят с оки, турско произвеждане са и паланците, които Тошо Кръстев е натрупал в дребния си частен музей, с който посреща и забавлява приятелите си. Първо в Австрия, след това в Германия, Холандия и България са почнали да вършат везните.
„ Много са забавни кантарите на компанията „ Круп “, напряко са същински шедьоври, тъй като те могат да мерят и като паланци, и на кука, и на ока, и на кг. Този кантар го давах на музея в Стара Загора за една галерия и ми го бяха изгубили. Или откраднали, не знам, споделиха ми, че като прибирали изложбата, някъде забутали тъкмо тоя кантар. Но ми го върнаха след няколко месеца, таман като бях изгубил вяра, че ще си го прибера “, спомня си Тошо Кръстев.
После споделя за още един забавен експонат в сбирката си – австрийски кантар, който мери влагата в житото. Влагомерът е преносим и хората са го разнасяли на полето, с цел да могат да преценяват какъв брой е влагата в житото, а оттова и цената му.
Отскоро Тошо Кръстев събипа и втора сбирка - с манерки. Има към този момент стъклени, оловни, алуминиеви, които в миналото са били най-употребяваните и публикувани във войската.
„ Никой не събира манерки, по тази причина започнах. А и се оказа много по-лесно да ги намирам. Сигурно тъй като още нямам чак толкоз богата колекция, каквато е тази с кантарите, където ми става все по-трудно да откривам кантар, който не познавам и нямам “, споделя Тошо Кръстев, който към този момент четвърти мандат ръководи Арбанаси.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ