Христо Калоферов изненада зрителите с много лична снимка
Колегите на Христо Калоферов от Нова телевизия го върнаха обратно в спомените му от казармата, което го подтикна да опише любопитна история от тези славни за всеки мъж времена, пишат от show.blitz.bg. Усмихнатият водещ на новините открехна вратата към персоналния си живот и описа много забавна преживелица от пребиваването си в казармата.
За наслада или не, Калоферов е хванал времето, когато мъжете ходеха в казарма. И по думите му проличава, че не съжалява за дисциплината, която е получил там. „ Когато се наредихме да ни подстригват „ нула номер “ поради фотосите за военните книжки, тъкмо пред мен токът спря и не можаха да ме обръснат с машинката. Така на фотографията аз съм с обикновено дълга коса, заради което ми излезе и прякор – „ Хипаря “, описа с усмивка той.
Казарма е обект (сграда, помещение) за дълготрайно разполагане на персоналния състав на военни формирования. В по-общ смисъл се употребява като наименование на времето, през което се отбива постоянната военна работа или дори – на наборната войска въобще.
Думата „ казарма “ в българския влиза през съветски, а в самия съветски се счита, че влиза от немски (Kaserne), като произходът е евентуално италиански, най-вероятно от испанското caserna – „ огромна къща “ или италианското casa d’arma, букв. „ дом на оръжието “ (от саsа – къща, дом, сграда; и arma – оръжие).
Казармите са известни още в Римската империя, като още по това време зад стените им се е намирало всичко, належащо на бойците за всекидневието им – пекарни, обущарници и така нататък Първоначално имат тип на малко градче и даже постоянно са обособени къщи, оградени зад стена. Едва в края на ХVІІ в., с възникването на непрекъснатата армия, се развива строителството на казарми в познатия им през днешния ден тип.
Наборната военна работа в България, наричана още постоянна военна работа, казарма, военна тегоба или военна повинност, е тип военна работа, съществувала от 1881 година до 1919 година и от 1938 година до 31 декември 2007 година, като военно обвързване на всички мъже, жители на България.
Изпълнявана е както във въоръжените сили на България (в Българската войска и пр.) и структурите на Министерството на защитата, по този начин и във въоръжени организации отвън въоръжените сили като войските на Министерството на вътрешните работи, войските на Министерството на превоза и Строителните войски.
Задължителната военна работа във въоръжените сили на България поражда със основания през 1881 година Закон за военните сили на Княжество България. С него всички мъже жители на Княжеството подлежат на наложителна военна тегоба за период от две години, след което минават в ресурс и могат да бъдат повиквани по време на война, само че и на маневри в спокойно време. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 1885 година с декрет на княз Александър I Законът стартира да се простира и върху мъжкото население на източнорумелийските области, за което Османската империя, заради юридическия статут на региона и васалния по отношение на османската страна темперамент на българското княжество, дава единодушието си през 1886 година с подписания Топханенски акт. По време на водената Сръбско-българска война през 1885 година цялото население на Княжеството и Румелия е мобилизирано в Българската земска армия. Задължителната военна работа продължава да се извършва до края на 19 век, по този начин и при започване на 20 век със основаването на институцията на военните окръжия през 1901 година
