Колеги, почитатели и приятели на писателя Алек Попов не скриха

...
Колеги, почитатели и приятели на писателя Алек Попов не скриха
Коментари Харесай

България скърби за Алек Попов: Поредният откос на Коса́тата, а плевелите избуяват

Колеги, фенове и другари на писателя Алек Попов не скриха скръбта си от загубата му. Трагичната вест провокира вълна от изявления в обществените медии със споделени мемоари, прочувствени прощавания, самопризнания за гения на огромния български публицист. Ето какво написаха някои от тях:
Прочетете още
Александър Секулов, публицист:

Много ми е мъчително за Алек Попов. Имахме отлично другарство от студентските години, доста сме се смяли дружно, направихме един прелестен театър " Сестри Палавееви " в Драматичен театър-Пловдив, имахме топли взаимоотношения като сътрудници, няколко пъти сме разговаряли в литературния салон на Пловдив. Беше прелестен публицист, чист човек. Много ми е мъчително, че си отиде без време. Книгите му са утехата пред тази опустошителна вест. Господ да упокои душата му!

Георги Господинов, публицист:

Алек Попов си е отишъл... Не мога да допускам още...
Приятел и публицист, с който тръгнахме и вървяхме дружно в литературата, един от тези, с които се ходеше по-леко, от най-хубавите писатели на поколението, от най-свестните, точните и светлите. Разказите му, които изключително обичам, и романите му са стъпка напред в литературата ни. Днешната българска литература загуби половината от усмивката и хумора си с неговата гибел.

Политическа партия
Пътувахме дружно дълги години, шегувахме се... В едно от последните си писма във връзка отсрочено пътешестване заради безконечните тукашни дрязги ми писа: " Наистина скърбя, че няма да дойдеш - като се сетя по какъв начин сме пътували с тебе и Теди... щеше да бъде малко като в положителните остарели времена, когато такива заболели пристрастености нямаше. Смятам, че ние между тях, колкото и да сме малко, би трябвало да даваме образец за един по-различен жанр на връзките. "
Светъл път, скъпи Алек...

Светлозар Желев, публицист:

Отишъл си е Алек... Приятел, публицист, човек на духа и думите. Издавах книгите му, споделихме толкоз доста събития, книги, думи, време дружно. Неговите книги ще живеят, и той в тях. И в Лайпциг, на панаира на книгата си, приятелю. Сбогом, друже. Съболезнования за Деляна и Александра. И за всички нас, които загубихме другар и човек на духа. Преди няколко дни говорихме по телефона, имахме литературни проекти... Ще липсва, доста ще липсва.

Йордан Велчев, публицист и стихотворец:

Алек Попов... памет...

Виктор Божинов, режисьор:

Алек Попов отлетя! Светъл път, приятелю!

Кръстю Кръстев, и.д. министър на културата:

Между философските и занимателните скъпи редове, които ни остави, съумявайки в същото време да съкратява с лекост дистанцията с читателя, макар цялата съвестност на активността си и като член-кореспондент на Българската академия на науките, Алек Попов сложи в публичния книжовен спор един от основните въпроси на съвремието ни: „ Може ли сатирата да ни промени към по-добро? “. Вярвам, че с помощта на упоритата му и поредна работа в полето на българската белетристика, през днешния ден можем да сме малко по-оптимистично настроени и малко по-горди пред света, когато си отговаряме на този въпрос. Защото неговите книги занапред ще не престават да способстват за еволюцията на мисленето и нашият нрав. От нас зависи да продължим „ Мисия България “ на Алек Попов.

Дълбок реверанс!

Маргарита Петкова, поетеса:

Поредният откос на Коса́тата, а плевелите избуяват, задачата се обезсмисля, митологията продължава...
Лек преход, Алек!

Стефан Тафров, посланик:

Напусна ни на единствено 58 години прелестният Алек Попов, доста надарен и известен публицист, без чиито книги е мъчно да си представим актуалната българска литература. Беше радостен, проницателен, ярък човек, незаместим другар. Сбогом, Алек! Не мога да допускам, че те няма.

Захари Карабашлиев, публицист:

Алек Попов през днешния ден е потеглил оттатък думите. Не познавам различен подобен създател, който по този начин деликатно да се отнася към всяко изречение в книгите си. Той работеше непрекъснато с езика, преработваше всяко ново издание на предходни свои романи и сборници, постоянно доизпипваше, шлифоваше. Той разбираше ЗАНАЯТА на писането и го практикуваше по едно и също време и като чирак и като занаятчия. (Всъщност, като се замисля - това е и единственият метод да се отнасяш към всеки поминък.) Алек пишеше - по какъв начин да го кажа? - сладкодумно. Така и четеше на глас. Няма различен актуален публицист, който толкоз хубаво да чете историите си. Правеше го с някаква съсредоточена приятност и тя се предаваше и на нас, на слушателите му - увличаше, разсмиваше, замисляше.

Той умееше да написа за читателите.

Последният път, когато се чухме, Алек звучеше бодро. Вече знаех, че се бори, само че беше оптимистичен. И се разбрахме " да се забележим в махалата ". Което ме успокои.
И тъй като живеем напълно близо, по този начин и не го направихме. Загубата е моя.

Алек Попов остави доста разкази, романи, есета, пиеси, сюжети. Прекрасен публицист, интелектуалец и странник в езикап- той остава вечно в златната антология на българската литература.

Сбогом, Алек!

Днес предпочитам да чета твоя " Спътник на радикалния мъдрец ".

Елена Панайотова, режисьор:

Къде се разбърза, приятелю? Почивай в мир.
Думите ти ще живеят постоянно....и ще липсваш!

Опелото на Алек Попов ще се състои на 24 март (неделя) от 15.30 часа в църквата на Централните софийски гробища.
Източник: trafficnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР