Коледната звезда е най-обичаното празнично цвете в цяла Европа, но

Коледната звезда е най-обичаното празнично цвете в цяла Европа, само че корените ѝ са от другата страна на океана, в земята на ацтеките - Северна и Централна Америка. Там коледната звезда е била на особена респект от кралете Нецауалкойотл и Монтесума. Известна в Чили и Перу като „ короната на Андите “, коледната звезда в действителност е малко тропическо дърво (Euphorbia pulcherrima) и в дивата природа може да доближи височина до 3,5 м с листа с размери от 15 до 20 см в диаметър. През XIV до XVI век прицветниците на коледната звезда са били употребявани от ацтеките за основаване на пурпурна багра, а соковете ѝ - като лекарство за преодоляване на треската. Червеното се приемало като знак на чистотата и непорочността, по тази причина растението добило необятна известност. Продавани в Мексико Сити още от ерата на ацтеките, през днешния ден коледните звезди се радват на интерес в родната си земя през целия ноември и след именития празник Деня на мъртвите, което ги прави ослепителен знак на сезона в цяла Америка. През XVII век зимното цвете е намерено от францискански свещеници и употребявани в тяхното годишно шествие на Рождество Христово, фиестата на Санта Песебре. Сега, през XXI век, коледните звезди биват излагани в цветарските магазини наедно с оранжевия мексикански тарос (ацтекски невен), който обичайно се употребява за декорация на олтарите в Деня на мъртвите. През 1828 година министърът на Съединените щати в Мексико, господин Джоел Робъртс Пойнсет, разкрил това прелестно екзотично растение с червени заострени листа, цъфтящо край пътя през зимата. Мексиканците и съседите им в Гватемала го наричали „ цветето на святата нощ “ поради звездовидните му съцветия, символизиращи Витлеемската звезда. Според мексиканската легенда, младо момиче и нейният брат донесли в църквата си букет от зелени листа от коледна звезда, които набрали по пътя като подарък за бебето Исус. Когато дребната Мария ги положила при възстановката на сцената на Рождество Христово на Бъдни вечер в църквата, зелените листа ненадейно се трансформирали в яркочервени венчелистчета и по този начин цветето се сдобило с името си....