Мария Касимова-Моасе за Edna: “Aко мога да направя коледно чудо, то е доброто да се случва винаги”
Коледа е времето, в което най-силно осъзнаваме кои са значимите неща в живота - фамилията, любовта, топлината на дома и споделените истории. Всеки чества Коледа по друг метод, само че едно нещо постоянно си остава едно и също - чувството за святост и уют. Магията на Коледа и любовта към хубавите истории са нещата, които водят до основаването на празничния алманах „ Нашата Коледа “ на Издателство Сиела. В него можем да прочетем 17 български коледни описа. Съставителят Захари Карабашлиев е събрал текстове на повече и по-малко познати имена. Така „ най-вълшебното време “ на годината оживява през чувствителността и гения на всеки от пишещите.
Сред гениите, присъединили се в основаването на сборника, откриваме и публицистиката и писателка Мария Касимова-Моасе с един отегчителен коледен роман. В тишината на една празнична нощ разбираме доста за същността на хората по Коледа, за копнежите и за душевното благосъстояние. Специално за Edna, Мария Касимова-Моасе показа какво е нейното чувство за Коледа, какви са обичаните ѝ мемоари от празника, както и какви са фамилните обичаи, които предава на дъщерите си.
PR списък Издателство Сиела
В описа Ви „ Отражения “, включен в сборника „ Нашата Коледа “, описвате една жена, за която празникът не е мотив за наслада, а по-скоро за горест. Противно на всеобщия коледен дух, мнозина се усещат още по-зле прочувствено заради една или друга причина. Какво бихте споделили на хората, които са самотни по време на коледните празници?
Да, в моя роман в действителност има единствено една млада двойка, която е щастлива в коледната нощ. Защото са влюбени, тъй като за тях всичко тъкмо стартира. Но Коледа има и едно друго, меланхолично, а от време на време и напряко тъжно лице.
Какво вършат хората, които нямат семейство и нямат никого? Каква е Коледата на хората, които са изгубили любовта си заради безгрижие и тъй като са ранявали, смятайки че другият постоянно ще устоя на самотата? Каква е Коледата на тези, които са изгубили дома си? И каква е тя за хората, които са изгубили душата си? Кой е по-беден - оня, който стоварва старите книги от откраднат дом до кофите за отпадък или оня, който няма дом, само че все пак ще прибере книгите там, където е - на улицата даже?
Бъдни вечер за мен и моето семейство постоянно е било времето, в която си споделяме кой какво реализира през миналата година и кой какво желае да реализира в идната. Казваме си хубавите неща, които ни радват, че в този живот се е случило да сме дружно. Има хора, които са изгубили това или в никакъв случай не са го имали. Не знам дали имам нещо особено да им споделям. По-скоро бих желала да ги прегърна и през тази прегръдка да им кажа, че всичко ще бъде наред. Дори и да не е, доста е значимо да го чуеш и да го усетиш. Това е вярата.
Краят на годината е постоянно времето за най-вече благотворителни начинания, само че потребност да оказваме помощ има през цялата година. Какво е належащо, с цел да вършим по-често старания в тази посока?
Не обичам кампанийната добрина. Но си давам сметка, че в случай че за някого тя може да се прояви единствено на такива празници като Коледа и Великден, значимото е, че най-малко се е показала.
Трябва малко да си напомним човешките положения, които всеки е преживявал в жоивота си персонално - самотност, безлюбовие, безпаричие, боязън, безизходност, гняв, самосъжаление… Трябва да си напомним, че сме нежни, че сме раними, че сме смъртни. Че сме тук за някакви си никакви десетилетия, които постоянно не стигат да се отброят и с пръстите на двете ни ръце. В тази своя мигновеност обаче можем да създадем доста прелестни неща.
Като да вземем за пример да се свързваме с човешките истории. Всеки от нас е един сюжет. Разхождаме се всекидневно сред живи сюжети, сред пулсиращи истории, от които можем да станем част или най-малко можем да помогнем да се случат по-щастливо и по-смислено. За мен това е мотивация - да се намесиш в нечий роман и да го промениш за положително. Времето ни е овълчено, само че това може да го каже за своето време всяко едно потомство. Значи не времето е овълчено, а ние сме. Тогава да поработим върху себе си.
Виолета Апостолова
В един различен собствен коледен роман говорите за илюзиите към Дядо Мраз, когато Вие сте била дребна, и в този момент, когато Ви се постанова да влизате в неговата роля. За предпочитане ли е фамилията да поддържа вярата на децата в Добрия дъртак, или е по-добре да знаят овреме, че различен носи подаръците?
Дядо Мраз и Дядо Коледа са облиците, които ни държат цялостен живот за вярата, за фантазията, за вярата, че всичко в последна сметка ще бъде добре. Мисля, че децата отлично осъзнават сами за себе си в един миг, че положителният дъртак действително, физически не съществува, само че имаме вяра в него, тъй като го носим в сърцата си. Вероятно по този начин е с вярата - нямам доверие някой да си мисли, че Бог е белобрад дъртак, който седи в някакво гигантско небе и ни гледа под брадата си. Но назоваваме Бог оня общ брой от неща, които желаеме да бъдем. Аз избирам да имам вяра в Дядо Коледа, по тази причина и в никакъв случай в прав текст не съм казвала на децата си, че той не съществува. Те сами са стигнали до своя Дядо Коледа, уверена съм.
Кой е най-щастливият Ви детски спомен от Коледа?
Как сме вкъщи в панелния ни апартамент, аз съм в балетна рокля и с диадема на умиращия лебед (голям плач беше да я получа и в последна сметка една колежка на татко ми ми подари такава пухена диадема), топло е, елхата е с цветни лампички и аз упорствам да стоим на мрачно с нейните светлинки, баща разчупва питката и на мен постоянно ми се пада паричката, бобът и сармите на мама са съвършени, звъни се на вратата, аз търча да отворя, а пред вратата, на черджето, сварвам единствено красиво опакован подарък и все не мога да стигна задоволително бързо, с цел да видя самия Дядо Мраз, по тази причина викам името му по стълбите, входът кънти с гласа ми, а баща ми изяснява по какъв начин Добрият дъртак има пъклен доста адреси в тази нощ и по тази причина бърза като вятър и не можем да го видим… И как тогава прибираме подаръка, малко съм разочарована, че отново съм изпуснала същинския Дядо Мраз и по никакъв начин не съм забелязала, че постоянно, когато се звъни на вратата, някой от родителите ми го няма… После съм най-важната на вечерта - раздирам хартията на подаръка, веселя му се, не мога да се разделя с него… и е несъмнено, и е уютно, и е с мама и татко…
Istock
Какво смятате, че се промени в Коледата от преди?
Моята се промени единствено в това, че към този момент аз съм носителят на традицията в фамилията ни. Събираме се с децата, чакаме среднощ, с цел да си заменяем подаръците, не бързаме, слушаме до безспир коледни песни и се украсяваме по безразсъден метод с рогца, камбанки и мегаголеми очила и ни е хубаво, че в довечера не чакаме нищо, с изключение на единствено и само хубаво. В моето детство Коледа се празнуваше скрито, поради комунистическия режим. Но всички я честваха, даже и единствено във тип на специфичното меню.
Днес може би Коледата е малко повече кичозна, малко повече подчинена на китайската дребна промишленост, която ни залива с глуповати аксесоари, но… все си е Коледа.
Istock
Знаем, че сте омъжена за французин и в книгите Ви обичате да описвате конфликта сред френските и българските нрави. В този смисъл, по какъв начин френското и българското се сблъскват във връзка с традициите по Коледа и къде се срещат?
Да, в фамилията на брачна половинка ми не се чества Бъдни вечер. На самия коледен обяд нормално се ядат неща, които се одобряват за по-деликатни и първокласни - гъши пастет, черен хайвер, пушена сьомга, джинджъров самун. Пие се шампанско, масата е красиво подредена, всички са облечени хубаво и елегантно. Моите френски родственици не са религиозни хора (аз също не съм), тъй че са добре пристигнали традициите на всеки от фамилията. В този смисъл и моите зелеви сарми в гювеч, моят бял фасул и моят тиквеник са били част от изискания коледен обяд, наред с черния хайвер и шампанското. Намирам това за същински красиво и свястно.
iStock
Какво смятате, че сте съумели да възпитате у дъщерите си във връзка с Коледа?
Надявам се да са запомнили традицията и да я съблюдават един ден в своите фамилии. От страна на майка ми имаме един доста чудноват бит за Бъдни вечер. В края на вечерта, преди десерта, взимаме панера с плодовете, в който има още ядки и парички, и си го предаваме един на различен. Всеки, който държи панера, споделя “Като извършвам кражба, никой да не ме види, като крадат, всички да ги видят! ”. Айде де! Откъде, за какво и по какъв начин имаме този дребен бит в нашия жанр, концепция нямам, само че го съблюдаваме всички - и в фамилията на моя вуйчо също го съблюдават, тъй като то идва от общия ни жанр там. Винаги ми е доста смешно, когато споделяме това, тъй като то е в прорез с всякаква религия и морал, та очевидно в рода ни “издънките ” също са почетени, хаха…
Имате ли мечтана коледна или зимна дестинация – такава, на която към този момент сте били, или желаете да посетите?
Навсякъде ми се върви. За мен Коледа е сняг, огън, парещ чай, бухнал пуловер, хубава книга или филм, гледан с обичаните ми хора, по време на който да си се смеем, да плачем, да си шъткаме… Не ми се върви на проведени туристически събития, отдадени на Коледа - избирам да е домашно, персонално. Затова и зимното пътешестване не ми е обвързвано със самата Коледа, а със зимните дни след нея. Бих отишла в Лапландия, само че когато Дядо Коледа към този момент си почива. Няма да го тормозя, просто ще съм в близост в снега.
Istock
Ако можехте да извършите едно коледно знамение и да измененията нещо, какво би било то?
Като дете постоянно се чудех за какво в приказките, дето дават право на три стремежи, никой не се възползва най-малко от едно от тях и да изиска всичките му стремежи оттук насетне да се сбъдват. Е и през днешния ден по този начин - в случай че мога да направя едно коледно знамение, бих направила по този начин, че положителните чудеса да се случват постоянно. Но в действителност тогава пък към този момент няма да ги одобряваме за чудеса, нали по този начин? А е значимо да имаме вяра в чудото. Така че в несбъдването има лирика, тъй като има фантазия. И по този начин отново стигаме до най-голямото знамение на индивида - способността му да мечтае. После, както идва Възкресението, идва и сбъдването на фантазията. Просто би трябвало да пристигна пролетта.
Сред гениите, присъединили се в основаването на сборника, откриваме и публицистиката и писателка Мария Касимова-Моасе с един отегчителен коледен роман. В тишината на една празнична нощ разбираме доста за същността на хората по Коледа, за копнежите и за душевното благосъстояние. Специално за Edna, Мария Касимова-Моасе показа какво е нейното чувство за Коледа, какви са обичаните ѝ мемоари от празника, както и какви са фамилните обичаи, които предава на дъщерите си.
PR списък Издателство Сиела В описа Ви „ Отражения “, включен в сборника „ Нашата Коледа “, описвате една жена, за която празникът не е мотив за наслада, а по-скоро за горест. Противно на всеобщия коледен дух, мнозина се усещат още по-зле прочувствено заради една или друга причина. Какво бихте споделили на хората, които са самотни по време на коледните празници?
Да, в моя роман в действителност има единствено една млада двойка, която е щастлива в коледната нощ. Защото са влюбени, тъй като за тях всичко тъкмо стартира. Но Коледа има и едно друго, меланхолично, а от време на време и напряко тъжно лице.
Какво вършат хората, които нямат семейство и нямат никого? Каква е Коледата на хората, които са изгубили любовта си заради безгрижие и тъй като са ранявали, смятайки че другият постоянно ще устоя на самотата? Каква е Коледата на тези, които са изгубили дома си? И каква е тя за хората, които са изгубили душата си? Кой е по-беден - оня, който стоварва старите книги от откраднат дом до кофите за отпадък или оня, който няма дом, само че все пак ще прибере книгите там, където е - на улицата даже?
Бъдни вечер за мен и моето семейство постоянно е било времето, в която си споделяме кой какво реализира през миналата година и кой какво желае да реализира в идната. Казваме си хубавите неща, които ни радват, че в този живот се е случило да сме дружно. Има хора, които са изгубили това или в никакъв случай не са го имали. Не знам дали имам нещо особено да им споделям. По-скоро бих желала да ги прегърна и през тази прегръдка да им кажа, че всичко ще бъде наред. Дори и да не е, доста е значимо да го чуеш и да го усетиш. Това е вярата.
Краят на годината е постоянно времето за най-вече благотворителни начинания, само че потребност да оказваме помощ има през цялата година. Какво е належащо, с цел да вършим по-често старания в тази посока?
Не обичам кампанийната добрина. Но си давам сметка, че в случай че за някого тя може да се прояви единствено на такива празници като Коледа и Великден, значимото е, че най-малко се е показала.
Трябва малко да си напомним човешките положения, които всеки е преживявал в жоивота си персонално - самотност, безлюбовие, безпаричие, боязън, безизходност, гняв, самосъжаление… Трябва да си напомним, че сме нежни, че сме раними, че сме смъртни. Че сме тук за някакви си никакви десетилетия, които постоянно не стигат да се отброят и с пръстите на двете ни ръце. В тази своя мигновеност обаче можем да създадем доста прелестни неща.
Като да вземем за пример да се свързваме с човешките истории. Всеки от нас е един сюжет. Разхождаме се всекидневно сред живи сюжети, сред пулсиращи истории, от които можем да станем част или най-малко можем да помогнем да се случат по-щастливо и по-смислено. За мен това е мотивация - да се намесиш в нечий роман и да го промениш за положително. Времето ни е овълчено, само че това може да го каже за своето време всяко едно потомство. Значи не времето е овълчено, а ние сме. Тогава да поработим върху себе си.
Виолета Апостолова В един различен собствен коледен роман говорите за илюзиите към Дядо Мраз, когато Вие сте била дребна, и в този момент, когато Ви се постанова да влизате в неговата роля. За предпочитане ли е фамилията да поддържа вярата на децата в Добрия дъртак, или е по-добре да знаят овреме, че различен носи подаръците?
Дядо Мраз и Дядо Коледа са облиците, които ни държат цялостен живот за вярата, за фантазията, за вярата, че всичко в последна сметка ще бъде добре. Мисля, че децата отлично осъзнават сами за себе си в един миг, че положителният дъртак действително, физически не съществува, само че имаме вяра в него, тъй като го носим в сърцата си. Вероятно по този начин е с вярата - нямам доверие някой да си мисли, че Бог е белобрад дъртак, който седи в някакво гигантско небе и ни гледа под брадата си. Но назоваваме Бог оня общ брой от неща, които желаеме да бъдем. Аз избирам да имам вяра в Дядо Коледа, по тази причина и в никакъв случай в прав текст не съм казвала на децата си, че той не съществува. Те сами са стигнали до своя Дядо Коледа, уверена съм.
Кой е най-щастливият Ви детски спомен от Коледа?
Как сме вкъщи в панелния ни апартамент, аз съм в балетна рокля и с диадема на умиращия лебед (голям плач беше да я получа и в последна сметка една колежка на татко ми ми подари такава пухена диадема), топло е, елхата е с цветни лампички и аз упорствам да стоим на мрачно с нейните светлинки, баща разчупва питката и на мен постоянно ми се пада паричката, бобът и сармите на мама са съвършени, звъни се на вратата, аз търча да отворя, а пред вратата, на черджето, сварвам единствено красиво опакован подарък и все не мога да стигна задоволително бързо, с цел да видя самия Дядо Мраз, по тази причина викам името му по стълбите, входът кънти с гласа ми, а баща ми изяснява по какъв начин Добрият дъртак има пъклен доста адреси в тази нощ и по тази причина бърза като вятър и не можем да го видим… И как тогава прибираме подаръка, малко съм разочарована, че отново съм изпуснала същинския Дядо Мраз и по никакъв начин не съм забелязала, че постоянно, когато се звъни на вратата, някой от родителите ми го няма… После съм най-важната на вечерта - раздирам хартията на подаръка, веселя му се, не мога да се разделя с него… и е несъмнено, и е уютно, и е с мама и татко…
Istock Какво смятате, че се промени в Коледата от преди?
Моята се промени единствено в това, че към този момент аз съм носителят на традицията в фамилията ни. Събираме се с децата, чакаме среднощ, с цел да си заменяем подаръците, не бързаме, слушаме до безспир коледни песни и се украсяваме по безразсъден метод с рогца, камбанки и мегаголеми очила и ни е хубаво, че в довечера не чакаме нищо, с изключение на единствено и само хубаво. В моето детство Коледа се празнуваше скрито, поради комунистическия режим. Но всички я честваха, даже и единствено във тип на специфичното меню.
Днес може би Коледата е малко повече кичозна, малко повече подчинена на китайската дребна промишленост, която ни залива с глуповати аксесоари, но… все си е Коледа.
Istock Знаем, че сте омъжена за французин и в книгите Ви обичате да описвате конфликта сред френските и българските нрави. В този смисъл, по какъв начин френското и българското се сблъскват във връзка с традициите по Коледа и къде се срещат?
Да, в фамилията на брачна половинка ми не се чества Бъдни вечер. На самия коледен обяд нормално се ядат неща, които се одобряват за по-деликатни и първокласни - гъши пастет, черен хайвер, пушена сьомга, джинджъров самун. Пие се шампанско, масата е красиво подредена, всички са облечени хубаво и елегантно. Моите френски родственици не са религиозни хора (аз също не съм), тъй че са добре пристигнали традициите на всеки от фамилията. В този смисъл и моите зелеви сарми в гювеч, моят бял фасул и моят тиквеник са били част от изискания коледен обяд, наред с черния хайвер и шампанското. Намирам това за същински красиво и свястно.
iStock Какво смятате, че сте съумели да възпитате у дъщерите си във връзка с Коледа?
Надявам се да са запомнили традицията и да я съблюдават един ден в своите фамилии. От страна на майка ми имаме един доста чудноват бит за Бъдни вечер. В края на вечерта, преди десерта, взимаме панера с плодовете, в който има още ядки и парички, и си го предаваме един на различен. Всеки, който държи панера, споделя “Като извършвам кражба, никой да не ме види, като крадат, всички да ги видят! ”. Айде де! Откъде, за какво и по какъв начин имаме този дребен бит в нашия жанр, концепция нямам, само че го съблюдаваме всички - и в фамилията на моя вуйчо също го съблюдават, тъй като то идва от общия ни жанр там. Винаги ми е доста смешно, когато споделяме това, тъй като то е в прорез с всякаква религия и морал, та очевидно в рода ни “издънките ” също са почетени, хаха…
Имате ли мечтана коледна или зимна дестинация – такава, на която към този момент сте били, или желаете да посетите?
Навсякъде ми се върви. За мен Коледа е сняг, огън, парещ чай, бухнал пуловер, хубава книга или филм, гледан с обичаните ми хора, по време на който да си се смеем, да плачем, да си шъткаме… Не ми се върви на проведени туристически събития, отдадени на Коледа - избирам да е домашно, персонално. Затова и зимното пътешестване не ми е обвързвано със самата Коледа, а със зимните дни след нея. Бих отишла в Лапландия, само че когато Дядо Коледа към този момент си почива. Няма да го тормозя, просто ще съм в близост в снега.
Istock Ако можехте да извършите едно коледно знамение и да измененията нещо, какво би било то?
Като дете постоянно се чудех за какво в приказките, дето дават право на три стремежи, никой не се възползва най-малко от едно от тях и да изиска всичките му стремежи оттук насетне да се сбъдват. Е и през днешния ден по този начин - в случай че мога да направя едно коледно знамение, бих направила по този начин, че положителните чудеса да се случват постоянно. Но в действителност тогава пък към този момент няма да ги одобряваме за чудеса, нали по този начин? А е значимо да имаме вяра в чудото. Така че в несбъдването има лирика, тъй като има фантазия. И по този начин отново стигаме до най-голямото знамение на индивида - способността му да мечтае. После, както идва Възкресението, идва и сбъдването на фантазията. Просто би трябвало да пристигна пролетта.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ