Коледа е празникът, по който харчим най-вече пари. Всички го знаем, всички го чакаме. Нашите грижливо скътани пари за празника ще нахранят някой различен. И това не е неприятно. Така работи стопанската система, одобряваме го. Но не би трябвало да стопираме до тук.
На Коледа не харчим единствено пари и освен с това се отплащаме за нечий труд. На Коледа даряваме внимание, наличие. Колкото и да е необичайно, с всеки клик на мишката ние поддържаме някой – интернет трафикът, който сътворяваме, в идеалния случай се трансформира в нечии заплати, коледни
бонуси за чиновници. Ние непрекъснато даваме принос за интернет средата.
“Живеем в консуматорско общество, само че това не е безусловно неприятно. Стига, като потребители, да бъдем осъзнати в избора си. Коледа е най-голямото придвижване на хора, пари, хрумвания, послания. И всеки има принос в това те да бъдат градивни, да оказват помощ за едно душевно крепко общество, да подаряват благополучие. Затова: ”
Когато избираме подаръците
Да подкрепим създател или ателие, което създава ръчно бижута, движимости за бита, облекла. Знам, че цените им са по-високи, само че през днешния ден най-ценният капитал е нашето време и купувайки тях, ние даваме сигнал, че има смисъл този създател да продължава. Има смисъл, че е дал от времето си, с цел да създаде нещо за нас.
Да проследим пътя на тази движимост. Искаме ли да подкрепим анонимен цех в Китай или желаеме да подкрепим български производител, който се бори за оцеляване, заплаща си налозите тук, на който можем да стиснем ръката за добре свършената работа? Избирайки българското, ръчно направеното, създадено по еко стандарти и от безвредни материали, утвърждаваме този светоглед.
Подаръците носят наслада, без значение от цената. Защо? Защото демонстрират, че индивидът, от който идват познава какво ще ни хареса, дал е времето си да го откри,. Мислил е какви думи ще каже, очаквал е реакцията ни. Този подарък мери ли се с пари? Не, мери се с обич. Дреболиите, които издават, че познаваме обичаните си хора, връщане към някой спомен, нещо дребно за ентусиазъм.. Да зарадваме децата. Да подарим страстта, а не движимостта.
Когато пазарим храната
Голямото извършване на покупки за Коледа и Нова година от време на време граничи с безсмислено разхищаване. Разоряваме се, а хвърляме храна. Кое е невероятното в действителност на Коледа? Споделянето на тази храна. Там е акцентът на коледната софра. Изобилието е алегорично и не би трябвало да се трансформира в нервност. Осъзнатото извършване на покупки на храна по Коледа, и освен, е. Кварталната месарница, бакалия, локалният хлебозавод.
Нека готвим повече, изключително в случай че има деца на хоризонта. Не единствено майките и бабите. Лелите и вуйчовците, съседките - всички може да се включат. Децата са във почивка - поканете другари на вашето на посетители с преспиване и правете сладки, солети. Малките обичат тестото, по-големите могат повече. Коледа е изтъкана от. Нека ги продължаваме и надграждаме.
Когато подаряваме свободното си време
Коледа е времето, когато търговци, институции, медии събират хората дружно. По молове и площади, в заведения и културни пространства., коледни панаири, концерти, изложения. Нека добре да помислим и обилно да дарим времето си на събитията и идеите, които си костват. Които ще стимулират,. Нашето наличие кара някой да се вълнува, вдъхва му смисъл за това, с което се е захванал. Нека се снимаме, дано вършим селфита, в случай че е подходящо. Нека публикуваме фотосите в събитията в обществените мрежи и да слагаме хаштагове. Такова е времето ни, по този начин се мери триумфа.
Понякога времето не се мери с пари. Понякога времето, най-ценното ни, в действителност няма цена. Времето, когато решаваме да се приберем за пръв път от 10 години вкъщи. Времето, когато ненадейно отиваме при към момента живите си баба и дядо. Онова време, в което зарязваме трескавата подготовка и отиваме да се забележим с приятелите от чужбина, които са си пристигнали за празниците. Времето, в което по този начин организираме работата си, правилно, мъчно е, само че да можем да почиваме не три дни, а седем. Времето, в което посещаваме дом за деца, подслон за животни, старешки дом.
Когато желаеме да сме по-добри
Да бъдем със фамилията си. Най-доброто нещо, което всеки може да стори, е да бъде добър с децата и с индивида, който обича. Да бъдем разточителни. Сладки с децата, и гушкане с обичания. Да беседваме, да се смеем, да пътуваме, да преодоляваме стените между тях,.
Да подкрепим приятелите си и техните дела. Ако е допустимо, да си купим от тях. Няма срамно, че ще им дадем пари, даже да са ни близки. Можем да споделим в обществените мрежи страничките им за творчество и снимка, частния им бизнес, новите им инициативи.
“Защото ние знаем какво е. ”
Болезнено е да си самоуверен. Не е като по притчите и картинките с цитати. Иска се прецизна подготовка, изчисление на риска, изследване и сметки на финансите. Понякога просто имаш възприятието, че висиш в нищото. Ние в Hera.bg доста добре го разбрахме, когато започнахме нашето Био магазинче. Началото в никакъв случай не е елементарно, колкото и да си събрал храброст, колкото и да е узряло всичко, само че усещаме поддръжката на околните и приятелите си, на читателите си – нашето огромно семейство.
Не забравяйте, че вие сте едно такова семейство както за нас, по този начин и за някой другар, за някой непосредствен или чужд. Подкрепете хората, на които държите. Бъдете осъзнати, когато решите да дадете парите си и великодушни, когато решите да дадете времето си. Коледа е драгоценен момент, късмет за положителното да бъде. От нас зависи. 
