Григор Сарийски: Свръхпечалбите в енергетиката подсказват, че там има картел
" Колебанията в цените на газа се дължат на човешката нелепост. Става въпрос за прекосяването към настоящо ценообразуване на доставни цени на газа в Европейски Съюз, в което се включваше все по-голям дял на спотовия съставен елемент. Приключихме с дълготрайните контракти и преминахме към заплащане безусловно ден за ден. Цените ги плащаме съгласно това, което се дефинира на борсата "
Това съобщи в предаването Студио Actualno Григор Сарийски, доцент от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките.
" Вашите фенове и читатели могат да си създадат обикновена параленост. Представете си, че сте наели жилище, в което имате закрепен наем за две-три години и надлежно внезапно да преминете към някакъв пазарен показател, при който да не знаете даже ден за ден какъв брой ще ви бъдат разноските. Трудно прогнозируемо е и става неловко за бюджетиране. Както сподели и президента на Русия Владимир Путин - пазарите служат за спекулиране. За мен беше безумство да се премине към тази спотова съставния елемент. От далавера можете да спечелите само, в случай че има ценова волативност (колебание). При непрекъсната цена там никой не може да завоюва. Потребителите на газ страдат точно от това ", уточни той.
Има ли други аргументи за съмненията в цените?
Съществена тежест има и стремежът за озеленяване на стопанската система. Вероятно си спомняте недалечното минало, в което американските производители на полутечен природен газ правеха всичко допустимо спотовите цени на енергийните запаси да бъдат все по-високи, с цел да може находищата на този газ, които се добиват от шистите, да бъдат рентабилни. Причината е, че технологията при тях е по-скъпа. Това, което следим на пазарите на газ, е точно стремежът да се поддържат изкуствено по-високи цени, с цел да може т.нар. възобновими енергийни източници (слънчеви панели, вятърни перки и т.н.), които създават много по-скъпа сила, да станат рентабилни.
Това и водещото събитие, което се явява причина и за затварянето на атомните електроцентрали в Германия, изпомпването на газта от хранилищата, което беше направено сякаш с вярата, че до зимата цените ще се успокоят и ще можем да ги напълним с по-евтин газ. Това естествено не стана. Идеята беше процесът на озеленяване да стане необратим. Лека-полека хората да одобряват, че оттук насетне силата ще се заплаща по-скъпо и няма да доближава на всички. Големият проблем е, че когато в една система ограничите подаването на сила, тя няма да може да поддържа същата трудност. Тя или ще премине към опростяване, или ще се разпадне. Затова и виждаме изостряне на споровете сега. Виждаме споровете за така наречен " господство на закона ", което не е такова, само че е мотив за опълчване на страните от Централна Европа и тези от ядрото на еврозоната. Вече следим спорове даже в самото ядро.
Колко е огромен спекулативният детайл при образуването на цените?
Когато търгувате с хартия, напълно естествено е, че можете да контролирате цените на един актив както си желаете. Същото следим и на пазарите на злато, да речем. В последните години множеството централни банки се пробват да преструктурират валутните си запаси и да усилят каузи на златото в тях. Тъй като това е нещо, което постоянно е държало стойност. И с цел да го вършат на що годе рационални цени, виждаме една много сериозна операция на пазарите на деривати. При цените на горивата пък съзнателно те се тикат нагоре. Имаше едно усмиряване на цените и даже спад през октомври, само че в този момент те се върнаха назад горе и даже превишиха предходния си най-много. Финансовите спекуланти вършат всичко допустимо, с цел да могат да добият облага от цената при разликата. Благодарение на това има висока волативност. Тази далавера не се отнася единствено до газа, само че и до обвързваните запаси.
За обективните проблеми
Има и фундаментални проблеми, които бутат цената нагоре. Става въпрос за намаляването на вложенията в петролодобива. През 2021 година има рекордно невисок рандеман на нефт за последните 75 години. Съответно и когато имате по-малък рандеман на нефт, би трябвало да го заместите с различни горива. Най-интуитивният сурогат е газта. Друг проблем беше с въглищата. Китай, които са измежду огромните международни консуматори на въглища, закриха към 500 мини и открити рудници на въглища. Това докара до дефицит на въглища и катализатора на процесите беше поръчката от Австралия, да желаят следствие от кое място е тръгнал ковид. Това докара до дипломатически скандал и отговорът на Китай беше да лимитират физическите доставки от Австралия. Именно тази страна беше най-големият снабдител на въглища. Това докара до внезапен дефицит на въглища в Китай и те започнаха да търсят различни горива, като да вземем за пример петрол. Опитаха се да създадат различни доставки, пробваха се да разпечатат част от закритите залежи, само че това докара до един общ дефицит на енергийни запаси. Не можем да чакаме инфлацията да спре, изключително на фона на поръчките за последователно затихване на пандемията. Искрено се надявам това да е по този начин, само че това ще значи по-бързо възобновяване на стопанската система, още по-голямо търсене на сила и надлежно още по-голям дефицит.
Ефектите от Зелената договорка
Един от сериозните странични резултати от пробутването на така наречен " Зелена договорка " е основаването на условия за перестройка в Европейски Съюз. Дали това ще бъде под формата на " Европа на две скорости " или основаване на нови стратегически съглашения, само че сигурно ще се трансформира в катализатор на сходни процеси и ще изкара доста проблеми на повърхността. " Зелената договорка " е устойчивият съставен елемент, като занапред ще се прокарва и то доста съществено. Не става въпрос единствено за дейностите на равнище Европейска комисия. Както евентуално знаете, Европейската централна банка сътвори преди година и половина отдел за битка с климатичните промени. Те се занимават с това, да основат система за докладване. Когато отпуснете някакъв заем -какъв ще е въглеродният отпечатък от него. Когато приемете някакво поръчителство, в случай че въглеродният отпечатък бъде висок, то да бъде оповестено за неприемливо. Това да яде от капитала и да има браншове, в които банките тотално отхвърлят да кредитират. Това ще докара до още по-голямо комплициране на бизнес моделите в напълно близко бъдеще.
Какво мислите за мораториума на цената на тока?
Темата е прекомерно обширна, с цел да може да се даде елементарен отговор. Когато приказваме за подкрепяне на бизнеса би трябвало да имаме поради, че това са антипазарни ограничения. Това значи също, че бизнесите, които години не са вложили в усъвършенстването на своето енергийно ползване, дефакто ще бъдат подпомагани повече, в сравнение с другите. Къде е справедливостта и невидимата ръка на пазара тук? От друга страна обаче би трябвало да се има поради, че в случай че страната не се намеси, това ще значи доста огромна бурност на тези процеси. Ще значи закриване на бизнеси, очистване на свързани бизнеси, тъй като в България има огромна междуфирмена задлъжнялост. Ще значи и растеж на неприятните заеми. Ролята на страната е да стабилизира икономическите процеси. Трябва да се откри един рационален баланс, само че това не се случи в България. Нека погледнем структурата на енергийния пазар. АЕЦ Козлодуй създава ток, огромна част от него се изкарва на свободния пазар, а там се вършат едни картелни съглашения, за които Комисия за защита на конкуренцията по този начин и не може да види. Но в последна сметка се купува на ниски цени и се изкарва зад граница, където се осъществят високи облаги.
Как може да реагира страната?
Ако се направи един указател на предприятията, които имат марж на облага от единични покупко-продажби от рода на 40-50% или даже 100%, напълно елементарно може да се хване кои са тези предприятия, тъй като те са свързани. Комисията обаче не доближава до такива работещи способи. Има доста работещи ограничения, които биха могли да бъдат употребявани и да предотвратят натрупването на свръхпечалби в една част от този бизнес и да има едно по-справедливо систематизиране на облагите в стопанската система. Щом има такива свръхпечалби е ясно, че има монопол или картелни съглашения. Ролята на Комисия за защита на конкуренцията е да ги открие, да уточни техните имена и по-късно да ги глоби уместно. Държавата би трябвало да направи вероятното, с цел да може нейните органи да извършват функционалностите си. Второто нещо е да се направи известно преструктуриране, при което подпомагането да не отива за бизнеси, а да бъде ориентирано повече към потребителите. Представете си, че имате увеличени разноски за електрическа енергия, само че бюджетът подкрепя на калпак семействата, като покрива техните разноски да речем до 150-200 лв.. Тя ще подкрепя всички семейства, в това число и тези, които имат хиляди сметки за ток, тъй като си топлят басейни, многоетажни къщи и така нататък, само че при тях като дял подпомагането ще бъде доста по-малко, от тези на междинното българско домакинство. В този смисъл помощта ще бъде разпределена доста по-ефективно, в сравнение с е сега. Защото това, което се прави с мораториума сега значи, че ние резервираме каузи на субсидирането на така наречен " американски Марици ", на възобновимите енергийни източници, при които изкупната цена при ВЕИ-тата е 280 лв., в случай че не се неистина. Помощта на процедура отива при много стеснен стопански кръг, а не се разпределя в обществото.
Пълното изявление можете да гледате във видеото
Още от ИНТЕРВЮ:
Това съобщи в предаването Студио Actualno Григор Сарийски, доцент от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките.
" Вашите фенове и читатели могат да си създадат обикновена параленост. Представете си, че сте наели жилище, в което имате закрепен наем за две-три години и надлежно внезапно да преминете към някакъв пазарен показател, при който да не знаете даже ден за ден какъв брой ще ви бъдат разноските. Трудно прогнозируемо е и става неловко за бюджетиране. Както сподели и президента на Русия Владимир Путин - пазарите служат за спекулиране. За мен беше безумство да се премине към тази спотова съставния елемент. От далавера можете да спечелите само, в случай че има ценова волативност (колебание). При непрекъсната цена там никой не може да завоюва. Потребителите на газ страдат точно от това ", уточни той.
Има ли други аргументи за съмненията в цените?
Съществена тежест има и стремежът за озеленяване на стопанската система. Вероятно си спомняте недалечното минало, в което американските производители на полутечен природен газ правеха всичко допустимо спотовите цени на енергийните запаси да бъдат все по-високи, с цел да може находищата на този газ, които се добиват от шистите, да бъдат рентабилни. Причината е, че технологията при тях е по-скъпа. Това, което следим на пазарите на газ, е точно стремежът да се поддържат изкуствено по-високи цени, с цел да може т.нар. възобновими енергийни източници (слънчеви панели, вятърни перки и т.н.), които създават много по-скъпа сила, да станат рентабилни.
Това и водещото събитие, което се явява причина и за затварянето на атомните електроцентрали в Германия, изпомпването на газта от хранилищата, което беше направено сякаш с вярата, че до зимата цените ще се успокоят и ще можем да ги напълним с по-евтин газ. Това естествено не стана. Идеята беше процесът на озеленяване да стане необратим. Лека-полека хората да одобряват, че оттук насетне силата ще се заплаща по-скъпо и няма да доближава на всички. Големият проблем е, че когато в една система ограничите подаването на сила, тя няма да може да поддържа същата трудност. Тя или ще премине към опростяване, или ще се разпадне. Затова и виждаме изостряне на споровете сега. Виждаме споровете за така наречен " господство на закона ", което не е такова, само че е мотив за опълчване на страните от Централна Европа и тези от ядрото на еврозоната. Вече следим спорове даже в самото ядро.
Колко е огромен спекулативният детайл при образуването на цените?
Когато търгувате с хартия, напълно естествено е, че можете да контролирате цените на един актив както си желаете. Същото следим и на пазарите на злато, да речем. В последните години множеството централни банки се пробват да преструктурират валутните си запаси и да усилят каузи на златото в тях. Тъй като това е нещо, което постоянно е държало стойност. И с цел да го вършат на що годе рационални цени, виждаме една много сериозна операция на пазарите на деривати. При цените на горивата пък съзнателно те се тикат нагоре. Имаше едно усмиряване на цените и даже спад през октомври, само че в този момент те се върнаха назад горе и даже превишиха предходния си най-много. Финансовите спекуланти вършат всичко допустимо, с цел да могат да добият облага от цената при разликата. Благодарение на това има висока волативност. Тази далавера не се отнася единствено до газа, само че и до обвързваните запаси.
За обективните проблеми
Има и фундаментални проблеми, които бутат цената нагоре. Става въпрос за намаляването на вложенията в петролодобива. През 2021 година има рекордно невисок рандеман на нефт за последните 75 години. Съответно и когато имате по-малък рандеман на нефт, би трябвало да го заместите с различни горива. Най-интуитивният сурогат е газта. Друг проблем беше с въглищата. Китай, които са измежду огромните международни консуматори на въглища, закриха към 500 мини и открити рудници на въглища. Това докара до дефицит на въглища и катализатора на процесите беше поръчката от Австралия, да желаят следствие от кое място е тръгнал ковид. Това докара до дипломатически скандал и отговорът на Китай беше да лимитират физическите доставки от Австралия. Именно тази страна беше най-големият снабдител на въглища. Това докара до внезапен дефицит на въглища в Китай и те започнаха да търсят различни горива, като да вземем за пример петрол. Опитаха се да създадат различни доставки, пробваха се да разпечатат част от закритите залежи, само че това докара до един общ дефицит на енергийни запаси. Не можем да чакаме инфлацията да спре, изключително на фона на поръчките за последователно затихване на пандемията. Искрено се надявам това да е по този начин, само че това ще значи по-бързо възобновяване на стопанската система, още по-голямо търсене на сила и надлежно още по-голям дефицит.
Ефектите от Зелената договорка
Един от сериозните странични резултати от пробутването на така наречен " Зелена договорка " е основаването на условия за перестройка в Европейски Съюз. Дали това ще бъде под формата на " Европа на две скорости " или основаване на нови стратегически съглашения, само че сигурно ще се трансформира в катализатор на сходни процеси и ще изкара доста проблеми на повърхността. " Зелената договорка " е устойчивият съставен елемент, като занапред ще се прокарва и то доста съществено. Не става въпрос единствено за дейностите на равнище Европейска комисия. Както евентуално знаете, Европейската централна банка сътвори преди година и половина отдел за битка с климатичните промени. Те се занимават с това, да основат система за докладване. Когато отпуснете някакъв заем -какъв ще е въглеродният отпечатък от него. Когато приемете някакво поръчителство, в случай че въглеродният отпечатък бъде висок, то да бъде оповестено за неприемливо. Това да яде от капитала и да има браншове, в които банките тотално отхвърлят да кредитират. Това ще докара до още по-голямо комплициране на бизнес моделите в напълно близко бъдеще.
Какво мислите за мораториума на цената на тока?
Темата е прекомерно обширна, с цел да може да се даде елементарен отговор. Когато приказваме за подкрепяне на бизнеса би трябвало да имаме поради, че това са антипазарни ограничения. Това значи също, че бизнесите, които години не са вложили в усъвършенстването на своето енергийно ползване, дефакто ще бъдат подпомагани повече, в сравнение с другите. Къде е справедливостта и невидимата ръка на пазара тук? От друга страна обаче би трябвало да се има поради, че в случай че страната не се намеси, това ще значи доста огромна бурност на тези процеси. Ще значи закриване на бизнеси, очистване на свързани бизнеси, тъй като в България има огромна междуфирмена задлъжнялост. Ще значи и растеж на неприятните заеми. Ролята на страната е да стабилизира икономическите процеси. Трябва да се откри един рационален баланс, само че това не се случи в България. Нека погледнем структурата на енергийния пазар. АЕЦ Козлодуй създава ток, огромна част от него се изкарва на свободния пазар, а там се вършат едни картелни съглашения, за които Комисия за защита на конкуренцията по този начин и не може да види. Но в последна сметка се купува на ниски цени и се изкарва зад граница, където се осъществят високи облаги.
Как може да реагира страната?
Ако се направи един указател на предприятията, които имат марж на облага от единични покупко-продажби от рода на 40-50% или даже 100%, напълно елементарно може да се хване кои са тези предприятия, тъй като те са свързани. Комисията обаче не доближава до такива работещи способи. Има доста работещи ограничения, които биха могли да бъдат употребявани и да предотвратят натрупването на свръхпечалби в една част от този бизнес и да има едно по-справедливо систематизиране на облагите в стопанската система. Щом има такива свръхпечалби е ясно, че има монопол или картелни съглашения. Ролята на Комисия за защита на конкуренцията е да ги открие, да уточни техните имена и по-късно да ги глоби уместно. Държавата би трябвало да направи вероятното, с цел да може нейните органи да извършват функционалностите си. Второто нещо е да се направи известно преструктуриране, при което подпомагането да не отива за бизнеси, а да бъде ориентирано повече към потребителите. Представете си, че имате увеличени разноски за електрическа енергия, само че бюджетът подкрепя на калпак семействата, като покрива техните разноски да речем до 150-200 лв.. Тя ще подкрепя всички семейства, в това число и тези, които имат хиляди сметки за ток, тъй като си топлят басейни, многоетажни къщи и така нататък, само че при тях като дял подпомагането ще бъде доста по-малко, от тези на междинното българско домакинство. В този смисъл помощта ще бъде разпределена доста по-ефективно, в сравнение с е сега. Защото това, което се прави с мораториума сега значи, че ние резервираме каузи на субсидирането на така наречен " американски Марици ", на възобновимите енергийни източници, при които изкупната цена при ВЕИ-тата е 280 лв., в случай че не се неистина. Помощта на процедура отива при много стеснен стопански кръг, а не се разпределя в обществото.
Пълното изявление можете да гледате във видеото
Още от ИНТЕРВЮ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ