Кожата – балсамирана, татуирана, носена като белег за социален статус,

Кожата – балсамирана, татуирана, носена като белег за обществен статус, одирана, спасявана… Дръзко и решително, с горчива подигравка, жлъч и съпричастност световноизвестната хърватска писателка от български генезис Дубравка Угрешич потапя перо в човешките безумия, страхове и мечти, с цел да открои емблематични феномени върху грапавата кожа на близкото минало, сегашното и обозримото бъдеще. Сборникът с есета „ Епохата на кожата “ (2019) е нейното най-новото произведение, преведено на повече от 20 езика и удостоено с влиятелни оценки, измежду които премията на Берлинската академия по изкуствата „ Хайнрих Ман “ и номинация за Международната премия „ Ман Букър “.

Епохата на кожата

„ Дълго, доста дълго лежала по този начин Снежанка в ковчега и не изгнила, а изглеждала единствено заспала, тъй като още била бяла като сняг, бузките й били алени като кръв, а косата черна като абанос. “ ~ Братя Грим, „ Снежанка “

Винаги настръхвам, когато чуя изтърканата (но амбициозна) фраза животът написа романи. Да се разберем: в случай че животът пишеше романи, литература нямаше да има. Може би литературата издъхва, но нейната обща уязвимост не се дължи на историческата победа на живота над нея, а на самоунищожението й, за което безрезервно са се трудили самите участници в литературния развой: алчни издатели, мързеливи редактори, подкупни критици, невзискателни читатели и лишени от гений, жадни за популярност създатели. А що се отнася до отношението между литературата и живота, нещата, жестоко казано, стоят така: в основата на литературния разказ е клюката. Всички ние сме любопитни да узнаем какво се случва на другите, дори когато става въпрос за това какво са обядвали. В края на краищата всички големи романи са същевременно и огромни клюкарници. Промениха ли се нещата с новите медии? Не, в противен случай, жаждата за клюки стана дори по-силна. Клюкарите туитват, споделят, лайкват, фейсбукват. Социалните мрежи са естествената им среда. Риалити литературата  – литературата, която се занимава с персоналния живот на звездите до най-малки детайлности – доближи своята кулминационна точка. Някогашните жития на светци в това време еволюираха в биографии, автобиографии и записки. Веднъж пробудена, жаждата за злословия мъчно може да бъде задоволена, в това време всички се превърнахме в светци. Разпъваме личната си кожа, драговолно демонстрираме вътрешните си органи, всеки е експонат на витрината на своята месарница.

Славяните имат много богата словосъчетание, обвързвана с кожата. Дебелокож, твойта кожа, влизам под кожата на някого, излизам от кожата си, одирам някому кожата, одрал съм кожата на някого, усещам се в личната си кожа, вълк в овча кожа, избавям кожата, избавям си кожата, кожа и кости съм... Кожата е нещо доста интимно и във връзка с интимността тя господства над метафората на сърцето. Докато сърцето ни е готово да обича цялото човечество, нас ни обича единствено нашата кожа.

В славянските езици няма отделни думи за двата вида кожа, както да вземем за пример в английския (skin, leather), немския (haut, leder), холандския (huid, leer), испанския (piel, cuero) или италианския (pelle, cuoio). Славяните използват една и съща дума за кожата, която покрива нашето тяло, и кожата, от която се правят обувки. Може би липсата на разлика е цивилизационен въпрос? Може би отсам, от цивилизационния недостиг на изисканост идва възхищението на бедняка от същинската кожа? Така някогашните югославяни от втората половина на ХХ век отиваха за обувки, чанти и якета (разбира се, от същинска кожа) в прилежаща Италия, в Триест. По-късно отскачаха до евтиния Истанбул и мъкнеха кожени дрехи на югославските битаци. Тип, облечен в кожено яке и със златна верижка на врата, беше мечтан любовен сътрудник. По времето, когато бе известна същинската кожа, се смяташе, че мъжът в кожено яке е подготвен на всичко. Твърде скоро евтините фалшификати обезвредиха привлекателността на същинската кожа, човешките самци и самки пък, облечени в кожени якета, изпаднаха за известно време в обществено жигосаната категория – по този начин наречените „ отпадъци “. А тя, кожата, мина в кожената субкултура и там стана „ кралица “, култ, фетиш.

Досущ като всички хуманитарно настроени интелектуалци и аз безропотно се прекланям пред науката. Никой не би могъл да ме възхити повече от математика, физика, астронома, лекаря или статистика, никой прочее не може да постави нещата на истинските им места като тях. Така неотдавна в хърватски вестник бе оповестена публикация с интригуващото заглавие „ Държави на дебелите като Хърватия са задължение за Земята “. Излиза, че измежду десетте „ най-тежки “ страни на света на първо място е Америка, а на трето, незабавно след Кувейт, е Хърватия. „ Най-леки “ са азиатските и африканските държави, от които първо място по лекост заема Северна Корея. В публикацията се цитира най-новото изследване, оповестено в списание BMC Public Health, съгласно което междинното тегло на жителите на Земята е 62 кг (в Съединени американски щати то е доста по-голямо – 80,7 кг). Като се умножи по броя на жителите, се оказва, че популацията на земното кълбо тежи 287 милиона тона, от които 15 милиона се падат на хората с наднормено тегло, а 3,5 милиона – на свръхдебелите. Пълнотата е разпределена неравномерно: американците съставляват единствено пет на 100 от международното население и освен това една трета от непотребната телесна маса на света е тяхна. Професор Иън Робъртс показва, че учените през днешния ден не мислят какъв брой гърла би трябвало да изхранят, а какъв брой меса. „ Всички осъзнаха обстоятелството, че повишаването на броя на популацията заплашва световното оцеляване на околната среда, само че нашето проучване демонстрира, че и пълнотата съставлява огромна заплаха. Ако не понижим и раждаемостта, и пълнотата, възможностите ни са минимални “, прибавя професор Робъртс. Проблемът затова е в месото, в човешкото месо.

Заклеймяването на дебелите намери поддръжка и в науки като демографията и екологията, медицината и социалната икономика. Медицинските науки лансираха догатката, че затлъстелите са заразни (открит е вирусът Ad-36) и че човек, дружащ с дебели хора, също ще стане пълен. Адел – едрата британска певица, след турнето си в Америка бе подложена на рецензия от някаква местна телевизия. Тамошна инструкторка по фитнес, обзета от справедлив гняв, от какъвто биват обсебвани единствено фитнес инструкторите, заяви, че Адел представлява заплаха за американското общество, тъй като насочва обръщение към американските девойки, че е допустимо да бъдеш хем дебела, хем фамозна певица – нещо напълно погрешно съгласно инструкторката. Кой знае, може би в близко бъдеще сходно обръщение ще открие ловния сезон и скорострелно ще върне някоя бъдеща Адел там, откъдето е дръзнала да запее с божествения си глас – в гетото на бедните, дебелите и надарените.

От: „ Епохата на кожата “, Дубравка Угрешич, изд. „ Колибри “, 2021 година,
Снимка: colibri.bg