Самооцветяваща се черна кожа от бактерии проправя пътя към по-екологичен текстил
Кожа, създадена от бактерии, към този момент се употребява като " зелена " опция на своя аналог от крави, само че скоро може да стане още по-екологична. Учени са създали способ, който кара микробите сами да оцветяват кожите, елиминирайки по този метод нуждата от токсични багрила, оповестява уеб сайтът Ню Атлас, базирайки се на обява в сп. " Нейчър байотекнобъджи ".
Производството на обичайната кравешка кожа, както и на говеждо месо и мляко, несъмнено няма напълно " зелен " отпечатък.
От една страна, големи площи от естествения ландшафт би трябвало да бъдат разчистени за пасища и полета за развъждане на фураж за добитъка, написа Българска телеграфна агенция. От друга страна, съсредоточените фекалии и урина от стопанствата са главен източник на замърсяване на водите. Освен това в международен мащаб кравите създават доста количество парникови газове, когато се оригват.
Дъбенето на кожата също е проблематично, защото се изразходва огромно количество вода и се отделят доста боклуци. Част от тях са под формата на токсични синтетични багрила, употребявани за оцветяването на материала.
Имайки поради тези дефекти, както и етичните съображения, разнообразни групи са се заели да създават кожа от източници като лабораторно отгледани кравешки кафези, гъби, коприна и бактерии. В последния случай специфични бактерии се подтикват да създават листове от наподобяваща кожа " бактериална целулоза " (БЦ).
На фона на всичко това към момента остава въпросът за намирането на трайна, икономична и нетоксична опция на боите. Именно тук е мястото на новото проучване.
Под управлението на проф. доктор Том Елис и доктор Кенет Уокър учени от лондонския Импириъл колидж са основали генетично модифициран вариант на бактерията Komagataeibacter rhaeticus, чиято елементарна версия към този момент се употребява за производството на бактериална целулоза. Това, което отличава новия вариант е, че откакто са произвели лист от БЦ, микробите създават и черен пигмент, наименуван еумеланин.
В процеса бактериите първо се слагат в растежна среда, след което се оставят за 14 дни, с цел да произведат лист от бактериална целулоза. След като го създадат, растежната среда се отстранява и се заменя с разтвор, съдържащ реагентите, нужни за синтеза на еумеланин.
След това бактериалната целулоза се разклаща деликатно в продължение на 48 часа при температура 30 градуса Целзий. По този метод бактериите стартират да създават еумеланин, който трайно оцветява материала в черно. Накрая БЦ се стерилизира в етанолова баня, накисва се в 5 % разтвор на глицерол, след което се слага върху матрица и се оставя да изсъхне.
В направените до момента проби листове от материала са били зашити дружно, с цел да образуват портфейл, а различен лист е бил отлят в горната част на обувка. Нещо повече, проба от черната бактериална целулоза е запазила цвета си, откакто е била носена за " дейна проява " в продължение на 42 месеца.
Изследователите към този момент изследват способи, посредством които да накарат бактериите да създават пигменти с други цветове. Всъщност те към този момент са основали различен бактериален вариант, който създава цветни пигменти под въздействието на синя светлина.
" Микробите към този момент непосредствено вземат решение доста от проблемите на другите типове кожа и ние планираме да ги подготвим за добиването на нови цветове, материали и може би модели ", споделя Том Елис. " Очакваме с неспокойствие да работим с стилната промишленост, с цел да създадем облеклата, които носим, по-екологични в цялата индустриална линия ", добавя ученият.
