В Одеса не искат паметници на Пушкин и Висоцки
Кои улици да бъдат преименувани? Сега ли да стане това или след края на войната? Да се събарят ли монументи или да бъдат оставени? И кои тъкмо? Какво да вземем за пример да се прави с паметника на Пушкин, който и до момента стои тъкмо против кметството в Одеса?
Русия продължава да унищожава историческия център на града, а през това време се водят все по-остри разногласия за осъществяването на Закона за деколонизацията, чието публично име е Закон за наказание и възбрана на пропагандата на съветската имперска политика в Украйна и деколонизацията на топонимите, влезнал в действие през юли 2023 година, заяви.
Каква е същността на закона?
Този закон планува ликвидирането на съветската имперска символика от общественото пространство – паметниците, знаците и топонимите от времената на Московското царство до модерна Русия . Артьом Карташов, който е член на работната група по деколонизацията към Областната военна администрация в Одеса, споделя от какви критерии са се ръководители при определянето на историческите фигури, попадащи под действието на закона: „ Дали индивидът е заемал избрани длъжности в ръководството на империята, дали е обвързван с установяването на руска власт на територията на Украйна или с пропагандата на комунистическия режим, дали е обвързван с преследването на участниците в битката за самостоятелност през 20 век “.
Има обаче и изключения – в случай че съответната персона по едно и също време е защитавала правата на украинския народ, развивала е украинската национална държавност, науката и културата.
Писмо до ЮНЕСКО
На тези критерии дават отговор над 400 имена на улици и 19 паметника в Одеска област, към които и стартират разногласията. Някои от културните дейци в Одеса са се обърнали към ЮНЕСКО с молбата решението за ориста на културното завещание на града да се отсрочи до края на войната.
Изкуствоведът Кирил Липатов, който е един от хората, подписали писмото, споделя пред Дъждовни води следното. „ Ясно е, че събитията от последните 10 години, и изключително от последните три, изискват смяна на отношението към тази „ неуместна памет “. Но той счита, че „ в този момент пред украинската страна и украинското общество има по-актуални и по-важни въпроси и провокации, в сравнение с да се вземат решение тези неуместни въпроси, които съществуват във всеки град “.
Според Липатов демонтирането на имперските монументи не е в положение да изтрие от мозъците на хората имперските стандарти. А и вместо да бъдат събаряни, може в общественото пространство да се прибавят нови монументи в чест на украински дейци на изкуството и културата, свързани с Одеса.
Историкът Тарас Гончарук на собствен обръща внимание на това, че постоянно дейците, на които са били вдигнати монументи в Одеса с съветски средства, в действителност съвсем не са били свързани с историята на града. Той дава образец с паметника на Владимир Висоцки, отстранен през декември предходната година. „ Това е московски артист, прочут в Съветския съюз. Тук той просто е взел участие в фотоси. “ За сметка на това няма монумент на известния украински режисьор Александър Довженко или на украинския публицист Юрий Яновски.
За и срещу премахването на паметниците
Критиците на деколонизацията в Одеса считат, че преименуването на улици и демонтажът на монументи съставлява заличаване на културната памет на града. Одеският публицист Леонид Штекел съпоставя тези дейности с дейностите на хунвейбините в Китай, с чиято помощ Мао съумява да организира „ културната гражданска война “. За да обърне вниманието към казуса, Штекел провежда акции срещу премахването на паметниците в Одеса. Според него са били преименувани улици, носили имената на писатели, които са били гордостта на одеската просвета като Илф и Петров, Бабел или Паустовски.
И Бабел, и Пушкин попадат под критериите на закона за деколонизацията, споделят членовете на работната група към Областната администрация. Артьом Карташов изяснява да вземем за пример за Исак Бабел, че той е бил чекист, както самичък признава, възхвалявал е руска власт, установявал я е на територията на Украйна и е преследвал участниците в придвижването за самостоятелност през 20 век.
Представителят на Украинския институт за национална памет Александър Городилов пък споделя, че „ не можем да възпитаваме украинците, потърпевши от тази страшна война, с фигури като Пушкин или Бабел “, давайки образци с техни творби, които за него са типичен „ съветски свят “.
Същевременно специалистите акцентират, че след демонтажа всички тези монументи няма да изчезнат от културното пространство – ще се пазят в музеи и експозиции, както е признато на всички места в Европа. Става дума единствено за анулация на глорификацията, тъй като не всеки публицист би трябвало да бъде героизиран.
Русия продължава да унищожава историческия център на града, а през това време се водят все по-остри разногласия за осъществяването на Закона за деколонизацията, чието публично име е Закон за наказание и възбрана на пропагандата на съветската имперска политика в Украйна и деколонизацията на топонимите, влезнал в действие през юли 2023 година, заяви.
Каква е същността на закона?
Този закон планува ликвидирането на съветската имперска символика от общественото пространство – паметниците, знаците и топонимите от времената на Московското царство до модерна Русия . Артьом Карташов, който е член на работната група по деколонизацията към Областната военна администрация в Одеса, споделя от какви критерии са се ръководители при определянето на историческите фигури, попадащи под действието на закона: „ Дали индивидът е заемал избрани длъжности в ръководството на империята, дали е обвързван с установяването на руска власт на територията на Украйна или с пропагандата на комунистическия режим, дали е обвързван с преследването на участниците в битката за самостоятелност през 20 век “.
Има обаче и изключения – в случай че съответната персона по едно и също време е защитавала правата на украинския народ, развивала е украинската национална държавност, науката и културата.
Писмо до ЮНЕСКО
На тези критерии дават отговор над 400 имена на улици и 19 паметника в Одеска област, към които и стартират разногласията. Някои от културните дейци в Одеса са се обърнали към ЮНЕСКО с молбата решението за ориста на културното завещание на града да се отсрочи до края на войната.
Изкуствоведът Кирил Липатов, който е един от хората, подписали писмото, споделя пред Дъждовни води следното. „ Ясно е, че събитията от последните 10 години, и изключително от последните три, изискват смяна на отношението към тази „ неуместна памет “. Но той счита, че „ в този момент пред украинската страна и украинското общество има по-актуални и по-важни въпроси и провокации, в сравнение с да се вземат решение тези неуместни въпроси, които съществуват във всеки град “.
Според Липатов демонтирането на имперските монументи не е в положение да изтрие от мозъците на хората имперските стандарти. А и вместо да бъдат събаряни, може в общественото пространство да се прибавят нови монументи в чест на украински дейци на изкуството и културата, свързани с Одеса.
Историкът Тарас Гончарук на собствен обръща внимание на това, че постоянно дейците, на които са били вдигнати монументи в Одеса с съветски средства, в действителност съвсем не са били свързани с историята на града. Той дава образец с паметника на Владимир Висоцки, отстранен през декември предходната година. „ Това е московски артист, прочут в Съветския съюз. Тук той просто е взел участие в фотоси. “ За сметка на това няма монумент на известния украински режисьор Александър Довженко или на украинския публицист Юрий Яновски.
За и срещу премахването на паметниците
Критиците на деколонизацията в Одеса считат, че преименуването на улици и демонтажът на монументи съставлява заличаване на културната памет на града. Одеският публицист Леонид Штекел съпоставя тези дейности с дейностите на хунвейбините в Китай, с чиято помощ Мао съумява да организира „ културната гражданска война “. За да обърне вниманието към казуса, Штекел провежда акции срещу премахването на паметниците в Одеса. Според него са били преименувани улици, носили имената на писатели, които са били гордостта на одеската просвета като Илф и Петров, Бабел или Паустовски.
И Бабел, и Пушкин попадат под критериите на закона за деколонизацията, споделят членовете на работната група към Областната администрация. Артьом Карташов изяснява да вземем за пример за Исак Бабел, че той е бил чекист, както самичък признава, възхвалявал е руска власт, установявал я е на територията на Украйна и е преследвал участниците в придвижването за самостоятелност през 20 век.
Представителят на Украинския институт за национална памет Александър Городилов пък споделя, че „ не можем да възпитаваме украинците, потърпевши от тази страшна война, с фигури като Пушкин или Бабел “, давайки образци с техни творби, които за него са типичен „ съветски свят “.
Същевременно специалистите акцентират, че след демонтажа всички тези монументи няма да изчезнат от културното пространство – ще се пазят в музеи и експозиции, както е признато на всички места в Европа. Става дума единствено за анулация на глорификацията, тъй като не всеки публицист би трябвало да бъде героизиран.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ