.JPG?s=249807?06:00:33)
Избират 3-мата кандидати за патриарх днес
Кои ще са тримата кандидати за патриаршеския трон на Българската православна черква - този избор стартира през днешния ден в Синодалната палата в София. Според процедурата на съвещанието 14-те митрополити скрито ще гласоподават кои трима всред тях ще бъдат претендентите пред Патриаршеския изборен църковен събор на 30 юни.
С най-големи шансове имената им да бъдат сложени на гласоподаване през днешния ден са Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай и Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Не са изключени обаче и изненадващи обрати поради динамичната обстановка в страната и църквата. На изискванията - да са навършили 50 години и да са управлявали епархии като митрополити най-малко 5 години - дават отговор още шестима членове на синода.
Това са митрополитът на Съединени американски щати, Канада и Австралия Йосиф, Великотърновският митрополит Григорий, Плевенският митрополит Игнатий, Русенският митрополит Наум, Врачанският митрополит Григорий, който сега е наместник-председател на Светия синод след кончината на патриарх Неофит, и Видинският митрополит Даниил.
Макар че Пловдивският митрополит Николай нееднократно съобщи, че не желае да взе участие в избора и няма да одобри да бъде препоръчан за патриарх, това не анулира правото той да бъде измежду обсъжданите имена. Причината е, че Уставът на БПЦ не планува процедура по отказ и защото дадените клетви в църквата са свързани и с смирение, в случай че името му бъде препоръчано, то митрополит Николай няма какво да направи.
Така през 2013 година синодът не взе поради направените отводи и надлежно имената на всички митрополити, отговарящи на изискванията, бяха включени в листата за избор. Място в тройката се обезпечава с болшинство от две трети от гласовете в синода. Това значи, че в случай че някой от владиците притегли 10 гласа, това автоматизирано му подсигурява присъединяване в късата листа за избор на патриарх. При предходното сходно гласоподаване след гибелта на патриарх Максим обаче бе несъмнено, че и 9 гласа може да се считат за две трети от гласовете. С толкоз тогавашният Русенски митрополит Неофит си обезпечи място в тройката.
В случай че при вота през днешния ден двама от владиците получат еднакъв брой гласове, тогава гласоподаването се повтаря единствено за тях двамата, до момента в който един от тях не вземе повече от половината от гласовете в синода. Това е записано в една от алинеите на член 45 от Устава на БПЦ в частта за избор на български патриарх. Не е изключено синодалното съвещание да продължи и по-дълго, а даже да бъде удължено и в утрешния ден. Така се случи през 2013 година, когато имаше повече от 25 прегласувания в границите на два дни, до момента в който бяха определени тримата претенденти.
Уставът на БПЦ изисква имената на претендентите за бялото покривало да са ясни минимум седем дни преди патриаршеския изборен църковен събор и по тази причина колкото и да се проточи днешното гласоподаване, крайният период за определянето на трите имена е в среднощ преди настъпването на неделния ден.
Междувременно Министерският съвет отпусна близо половин милион лв. на Българската православна черква за покриване на разноските по организацията и провеждането на IV Патриаршески изборен църковен събор на 30 юни и тържествената интронизация на новия Български патриарх и Софийски митрополит.
В избора на нов предстоятел на БПЦ вземат участие всички архиереи на църквата – митрополити и епископи, по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, като от Софийската епархия са 10 представители – шестима клирици и четирима миряни, също така по един представител на ставропигиалните манастири - Рилски, Бачковски и Троянски, по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един духовник и една монахиня, както и по един представител на междинните духовни учебни заведения. Общо 145 души.
Източник: 24 часа
С най-големи шансове имената им да бъдат сложени на гласоподаване през днешния ден са Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай и Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Не са изключени обаче и изненадващи обрати поради динамичната обстановка в страната и църквата. На изискванията - да са навършили 50 години и да са управлявали епархии като митрополити най-малко 5 години - дават отговор още шестима членове на синода.
Това са митрополитът на Съединени американски щати, Канада и Австралия Йосиф, Великотърновският митрополит Григорий, Плевенският митрополит Игнатий, Русенският митрополит Наум, Врачанският митрополит Григорий, който сега е наместник-председател на Светия синод след кончината на патриарх Неофит, и Видинският митрополит Даниил.
Макар че Пловдивският митрополит Николай нееднократно съобщи, че не желае да взе участие в избора и няма да одобри да бъде препоръчан за патриарх, това не анулира правото той да бъде измежду обсъжданите имена. Причината е, че Уставът на БПЦ не планува процедура по отказ и защото дадените клетви в църквата са свързани и с смирение, в случай че името му бъде препоръчано, то митрополит Николай няма какво да направи.
Така през 2013 година синодът не взе поради направените отводи и надлежно имената на всички митрополити, отговарящи на изискванията, бяха включени в листата за избор. Място в тройката се обезпечава с болшинство от две трети от гласовете в синода. Това значи, че в случай че някой от владиците притегли 10 гласа, това автоматизирано му подсигурява присъединяване в късата листа за избор на патриарх. При предходното сходно гласоподаване след гибелта на патриарх Максим обаче бе несъмнено, че и 9 гласа може да се считат за две трети от гласовете. С толкоз тогавашният Русенски митрополит Неофит си обезпечи място в тройката.
В случай че при вота през днешния ден двама от владиците получат еднакъв брой гласове, тогава гласоподаването се повтаря единствено за тях двамата, до момента в който един от тях не вземе повече от половината от гласовете в синода. Това е записано в една от алинеите на член 45 от Устава на БПЦ в частта за избор на български патриарх. Не е изключено синодалното съвещание да продължи и по-дълго, а даже да бъде удължено и в утрешния ден. Така се случи през 2013 година, когато имаше повече от 25 прегласувания в границите на два дни, до момента в който бяха определени тримата претенденти.
Уставът на БПЦ изисква имената на претендентите за бялото покривало да са ясни минимум седем дни преди патриаршеския изборен църковен събор и по тази причина колкото и да се проточи днешното гласоподаване, крайният период за определянето на трите имена е в среднощ преди настъпването на неделния ден.
Междувременно Министерският съвет отпусна близо половин милион лв. на Българската православна черква за покриване на разноските по организацията и провеждането на IV Патриаршески изборен църковен събор на 30 юни и тържествената интронизация на новия Български патриарх и Софийски митрополит.
В избора на нов предстоятел на БПЦ вземат участие всички архиереи на църквата – митрополити и епископи, по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, като от Софийската епархия са 10 представители – шестима клирици и четирима миряни, също така по един представител на ставропигиалните манастири - Рилски, Бачковски и Троянски, по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един духовник и една монахиня, както и по един представител на междинните духовни учебни заведения. Общо 145 души.
Източник: 24 часа
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ