Празнуваме Ивановден
На 7 януари православната черква празнува деня на свети Йоан, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е прочут като Ивановден. Свети Йоан Кръстител е именуван още Предтеча, тъй като предсказва идването на Христос на земята и е подготвял пътя на Месията с проповедите си. Това е и празник за над 300 хиляди именници - по последни данни на Националния статистически институт те са общо 329 000.
Обичаите на Ивановден са свързани със силата на осветената вода. На този ден всеки обръща взор напред към бъдещето, а упованията са за положително здраве, изобилие и благополучен живот.
Ивановден е празник на кумството и побратимството. Народните традиции повеляват кумовете или деверът да " къпят ", пръскайки обществено с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство би трябвало да посрещне своите посетители и да занесе на кума вино, кравай и месо.
Българската национална традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната мощ на осветената предния ден вода. Периодът на така наречен " мръсни дни " е отминал и всеки обръща взор напред към сбъдването на предсказанията за положително здраве, благодат и благополучен живот.
На Ивановден всеки именник би трябвало да почерпи. Лоша прокоба е, в случай че на днешния ден никой не уважи именника или не му пристигна на посетители.На Ивановден обичаят повелява да се почитат кумовете. Затова довечера се върви на посетители на кума. В никакъв случай не се върви с празни ръце. Кумът се подарява с баница, вино, краваи и кървавица.
Обичаят повелява в него да се избанят и булките и младоженците, които са се взели в зимните дни преди Ивановден. След това къпането продължавало, само че единствено за тези момци и девойки, които носели името Иван и Иванка.
На някои места в България девойките, наречени водичарки, вървят по къщите на околните си родственици. В бяло бакърено котле тя събира дарове, дребни монети, откакто е целунала ръка на стопанина на къщата.
Обредната софра на Ивановден включва: варено жито, боб, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле. Повод да почерпят имат Иван, Иванкa, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна.
Обичаите на Ивановден са свързани със силата на осветената вода. На този ден всеки обръща взор напред към бъдещето, а упованията са за положително здраве, изобилие и благополучен живот.
Ивановден е празник на кумството и побратимството. Народните традиции повеляват кумовете или деверът да " къпят ", пръскайки обществено с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство би трябвало да посрещне своите посетители и да занесе на кума вино, кравай и месо.
Българската национална традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната мощ на осветената предния ден вода. Периодът на така наречен " мръсни дни " е отминал и всеки обръща взор напред към сбъдването на предсказанията за положително здраве, благодат и благополучен живот.
На Ивановден всеки именник би трябвало да почерпи. Лоша прокоба е, в случай че на днешния ден никой не уважи именника или не му пристигна на посетители.На Ивановден обичаят повелява да се почитат кумовете. Затова довечера се върви на посетители на кума. В никакъв случай не се върви с празни ръце. Кумът се подарява с баница, вино, краваи и кървавица.
Обичаят повелява в него да се избанят и булките и младоженците, които са се взели в зимните дни преди Ивановден. След това къпането продължавало, само че единствено за тези момци и девойки, които носели името Иван и Иванка.
На някои места в България девойките, наречени водичарки, вървят по къщите на околните си родственици. В бяло бакърено котле тя събира дарове, дребни монети, откакто е целунала ръка на стопанина на къщата.
Обредната софра на Ивановден включва: варено жито, боб, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле. Повод да почерпят имат Иван, Иванкa, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ