Календарът на Адам отмервал сезоните преди 75 хил. години
Кои са първите творения на индивида? Откритие в южната част на Африка ни връща цели 75 хиляди години обратно, когато най-вероятно жителите на тези земи са създали първия каменен часовник. През последните години той стана прочут като Календара на Адам.
Разположен в провинция Мпумаланга в източната част на Република Южна Африка, този Стоунхендж на Черния континент е може би най-старото създание на индивида на планетата ни, като датира по-рано от който и да е исторически монумент, разкриван до момента. За първи път той прави хронологична връзка сред многочислените каменни руини в южната част на континента и ни подсказва, че те са доста по-стари, в сравнение с се е считало до момента.
Южна Африка крие едни от най-големите секрети в човешката история. Преди към 60 хиляди години ранните хора са мигрирали от този континент и са се заселили в останалите елементи на света. Кои са били те и с какво са се занимавали? Календарът на Адам може би ще ни даде отговори на някои от тези въпроси.
Каменният часовник е открит напълно инцидентно през 2003 година от археолога фен Йохан Хайне, който управлява най-голямата бригада от самолети за битка с пожарите в цяла Африка. Като водач той лети над планините на Мпумаланга повече от 20 години. Интересува се и е направил десетки фотографии на хилядите странни руини на каменни кръгове, които са разпръснати из целия район. Специалисти му обяснили, че това са били кошари за добитък, оставени от мигриращия от север на юг народ банту сред 14. и 18. век – доктрина, която също предстояло да бъде опровергана.
Йохан Хайне
прави огромното си изобретение по време на избавителна задача,
до момента в който търси собствен сътрудник, разрушил се със аероплан измежду планинските възвишения в местността. Вижда странния каменен комплекс, до момента в който се приземява. След като открива сътрудника си и открива, че е жив и има единствено една счупена ръка, Йохан се връща да огледа комплекса. Веднага му прави усещане, че това е нещо като часовник. Едната канара се издига отвесно нагоре и хвърля ясна сянка върху плочата календар против нея, на която са се отбелязвали часове и месеци.
Малко по-късно Йохан води на мястото 5-ма учени с вярата те да обяснят какво е намерил. Нито един от тях обаче не счита комплекса за изключително важен. Това е удар за Йохан, само че като всеки същински откривател той не се отхвърля. Започва да изследва разположението на камъните и да пресмята параметрите на целия едносъставен комплекс. Използвайки опита си в навигацията и наученото по аеронавтика, той доста бързо открива, че кръговата каменна настройка е била умишлено насочена по четирите направления на Земята, тъй че да регистрира слънцестоенето през годината. Централният отвесен камък е издялан по този начин, че сянката му да пада по тъкмо избран метод на календарната плоча насреща.
Едва 6 години по-късно, след доста експедиции и нови открития в региона каменният календар е в детайли проучен и е избрана точната му възраст.
Установява се, че комплексът е преместен от главните направления
с 3 градуса, 17 минути и 43 секунди. А това значи, че пред нас е часовник, строен преди най-малко 25 хиляди години съгласно археологическите и астрономическите калкулации. По-нататъшни проучвания на геологията, процесите на ерозия и растежа на лишеите по камъните помогнали на учените да изчислят, че комплексът е на възраст минимум 75 хиляди години! Астрономът Бил Холенбах прави това умозаключение въз основата на придвижването на племената в южната част на Африка и възникването на обособените скали. Комплексът обаче може и да е доста по-стар и да датира от зората на Хомо сапиенс преди към 250 хиляди години, считат учените.
Каменният часовник е ситуиран на ръба на скалния отвес Трансваал, който е построен от черен кварцит, богат на злато. Това е и повода за африканската тресчица за злато в региона при започване на 18. век. Монолитните камъни от Календара на Адам обаче до един са долерити. А най-близката жилка на долерит е на към километър от мястото на комплекса. Това значи, че основателите му са положили големи старания, с цел да превозят монолитните блокове до това място.
