Кои са основните проекти в транспортната инфраструктура у нас до ...

Кои са основните проекти в транспортната инфраструктура у нас до

Кои са основните проекти в транспортната инфраструктура у нас до 2040 г.?

Кои са главните планове в транспортната инфраструктура у нас до 2040 година? България губи към 6,5 милиарда лева на година поради неналичието на ефективи инфраструктурни връзкиПрепоръчай (0)
Основен приоритет в районната политика на България е обезпечаването на сигурна и безвредна инфраструктура. Най-важната задача в това отношение е построяването на бързи и безвредни връзки сред Северна и Южна България, каквито сега липсват. Това сподели заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Явор Пенчев по време на Софийския стопански конгрес III, проведен от Делфийския стопански конгрес и Центъра за демократични тактики.

„ Темата за стратегическите инфраструктурни планове е основна за развиването на България и за района и би трябвало по никакъв метод да не се въздейства от политическите крамоли, през които прекосяваме сега. Ръководството на Министерство на регионалното развитие има вяра в приемствеността и по тази причина изготвихме интерактивна карта, която за първи път демонстрира проектите за развиване на пътната инфраструктура в България до 2040 година “, означи Пенчев и добави, че положителната транспортна съгласуваност сред страните е основа за стопански напредък, за мощните връзки на стопанските системи и на туризма.

Пенчев уточни, че България е една от дребното страни в Европейски Съюз, в които липсват пътни оси, ситуирани в посока север-юг и посочи значимостта на напъните за построяването на автомагистрала в тази посока. По думите на заместник-министъра фантазията на управлението на районното министерство е била да бъде обвързвана Западна Европа с Атина през „ Дунав мост 2 “ при Видин. Той посочи, че това значи създаване на автомагистрален път от Видин до София, който да минава през нов тунел през прохода Петрохан и да се включва в Автомагистрала „ Струма “.

„ Реализацията на плана ще улесни доста директния трафик и ще даде подтик в развиването на стопанската система освен на България, само че и на прилежащите страни, главно на Гърция и на Румъния “, уточни Пенчев.


Той подсети още, че са планувани два тунела през Стара планина – при Шипка, за който наскоро беше подписан контракт за проектирането и създаване, и втори тунел поради построяването на Автомагистрала „ Черно море “, която е част от кулоар 8 и би трябвало да свърже румънското пристанище Констанца с Варна и Бургас и оттова да продължи до Малко Търново на границата с Турция. Проектната дължина на автомагистралата е 104 км.

„ Изграждането на транспортната инфраструктура е кулоар 8 е главен приоритет, тъй като изоставането тук е реалност. Все още няма жп линии сред столиците София, Скопие и Тирана, пътните връзки не подхождат на никакви условия, в това число в Северна Македония и Албания “, сподели Пенчев.

Според него пътната съгласуваност сред България и Република Северна Македония ще наподобява напълно друго, в случай че се построи още едно магистрално трасе по направлението Гюешево-Кюстендил-Дупница. По предварителни данни дължината му ще е към 62 км. Пенчев заяви, че концепцията е в бъдеще трасето да продължи с още два сектора – от Дупница към Самоков и Ихтиман, с цел да реализира връзки с автомагистралите „ Тракия “ и „ Хемус “.

Ключов план по връзката север-юг е и построяването на автомагистралата Русе-Велико Търново, подсети заместник-министърът. Тя е част от коридора от Букурещ до Александруполис, минава през Русе, Велико Търново, Автомагистрала „ Хемус “, тунел под Стара планина, пресича автомагистралите „ Тракия “ и „ Марица “, доближава до гръцката граница при граничен пункт „ Маказа “ и оттова на гръцка територия не престава до Александруполис.

„ Реализирането на всички тези обекти ще окаже позитивно влияние върху сигурността на пътищата, опазването на околната среда и придвижването на хора, товари и услуги “, сподели Пенчев.

Той заяви, че за шестте месеца работа на този екип на районното министерство е почнала фактическа работа по всички упоменати планове. „ Пред оповестяване сме на публични поръчки за създаване на разширени идейни планове за всеки от тези пътища, като за Автомагистрала „ Черно море “ към този момент даже имаме създадени три плана, които са входирани в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и съответното мнение по тях “, уточни Пенчев. По думите му при тези темпове на работа в идващите шест месеца евентуално можело да има определени реализатори за планиране на трасетата и създаване на подробни устройствени проекти. Припомняме, че районният министър Гроздан Караджов подаде оставка след решението на „ ИТН “ да напусне държавното управление.

Пенчев разяснява и лот 3.2 на Автомагистрала „ Струма “, като съобщи, че главният проблем е обвързван с опазването на околната среда. Той напомни, че има влезнала в действие оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) за този сектор, постановена през 2017 година, само че след обжалване съдът е постановил дефинитивно решение през 2018 година Тази Оценка на въздействието върху околната среда важи пет години и в този период би трябвало да стартира строителство на сектор 3.2 от Автомагистрала „ Струма “, добави Пенчев. Това обаче не може да стане, макар че има извършена социална поръчка и определен реализатор, с който следва да бъде подписан контракт. Причината е, че по упътвания на Европейска комисия би трябвало да се направи спомагателна инспекция на издадената Оценка на въздействието върху околната среда за сходство с природозащитните цели на предпазената зона Кресна.

Към момента тези цели към момента не са направени, заяви Пенчев и добави, че Министерство на околната среда и водите, чието обвързване е да ги изготви, е упълномощило работата на комерсиално сдружение, само че съгласно заместник-министъра активността евентуално няма да завърши до края на годината. Това съгласно него значи да бъде пропусната опцията за започване на строителство въз основа на настоящия акт, което би забавило строителството на „ Струма “ повече от две години, защото още веднъж би трябвало да бъде извървяна цялата процедура по издаване на административен акт и ново обжалване.

Темата за Автомагистрала „ Струма “ беше коментирана и от Джордж Кремлис, основен консултант на гръцкия министър председател по енергетика, климат и околна среда. Той уточни, че Гърция има мощен интерес от построяването на автомагистралата, тъй като тя ще свърже София и Солун и ще стане част от магистралната мрежа в Гърция. „ Единствената неизпълнена част от целия план е Кресненското дефиле, това са малко повече от 11 км “, подсети той.

Според Кремлис хората, които споделят, че желаят да защитят дефилето, не реализират задачата си, тъй като колкото повече не престава актуалната обстановка, толкоз повече се поврежда природата в тази част от пътя. „ Липсващите 11 км от автомагистралата водят до 4-5-километрови опашки от коли и ТИР-ове преди и след дефилето. Хората, които се тормозят за околната среда, би трябвало да помислят за въглеродните излъчвания, които се генерират при тези километрични опашки “, посочи Кремлис и добави, че Гърция също страда от недовършването на автомагистрала „ Струма “, изключително северната част на страната.

България губи към 6,5 милиарда лева на година поради неналичието на дейно функциониращи инфраструктурни връзки, сочат калкулации на Европейска комисия, които бяха представени от проф. доктор Христина Николова, началник на катедра „ Икономика на превоза и енергетиката “ в УНСС. Тук влизат външните разноски поради неприятното положение на пътната съгласуваност и покриването на всички други разноски, които предизвиква това, добави Николова.

По думите ѝ пандемията и войната в Украйна са трансформирали фрапантно провокациите пред България във връзка с транспортната инфраструктура. „ Ако допреди няколко години световните провокации бяха свързани главно с глобализацията, присъединяване в световните вериги за доставка и построяването на инфраструктурата, с цел да може страната ни да взе участие в тези процеси, в този момент към този момент приказваме за нови логистични процеси и условия за развиването на бизнеса. За да може да се развива и да бъде обезпечен логистично, той се нуждае от построена качествена инфраструктура “, посочи Николова.

Ръководителят на районното посланичество на Европейската капиталова банка (ЕИБ) Александро Бранкози очерта главните пакети от грантове и заеми, свързани с инфраструктурата, с които се е заела банката в района на Западните Балкани. Целият пакет е на стойност 30 милиарда евро, а първата част от плана на стойност 2,2 милиарда евро е призната през февруари тази година и планува построяването на жп линия Белград-Ниш, която след това може да стига до Скопие, план за път, който да свързва всички столици в района, планове в региона на чистата енергия, енергийната успеваемост, дигитализацията, битката с наводненията, построяването на мощности за филтриране на вода.

Източник: investor.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg