Река Амазонка е най-голямата отводнителна система в света по отношение

Река Амазонка е най-голямата отводнителна система в света във връзка с водния размер и водосборния басейн. Реката с дължина 6400 км тече от Андите в Перу, прекосява Южна Америка и се влива в Атлантическия океан. Според изненадваща находка от 2006 година и последвалите геоложки изследвания обаче това не постоянно е било по този начин - милиони години в предишното реката е текла в противоположна посока.

Ръсел Мейпс, тогава квалифициран геолог в Университета на Северна Каролина, се пробва да изследва потока на речните седименти от Андите до Атлантическия океан, когато се натъква на нещо в действителност необичайно. Разглеждайки седиментни отлагания в центъра на Южна Америка, той открива антични части от минералът циркон, които биха могли да дойдат единствено от източната посока, а не от по-младите Анди на запад.

„ По цялото продължение на басейна възрастта на минералните залежи сочеше към доста характерни места в централната и източната част на Южна Америка “, изяснява Мапес в изказване по това време.

Това е необичайно, защото Амазонка, както е известно, сега тече от запад на изток, а не от изток на запад. И по този начин, какво е пренесло тези находища от античен циркон от изток на запад? Това не беше единственото доказателство, че реката може да е текла в противоположна посока, като вкаменелости на морски животни, които избират морска вода, бяха открити в региони, където не би могло да се чака това да се случи.



При по-нататъшното изследване екипът открива, че в предишното река Амазонка в действителност е текла в противоположна посока. Екипът изяснява противоположното придвижване с високопланинска област в североизточната част на Южна Америка, която се е формирала по време на интервала креда преди 65-145 милиона години.

„ Амазонка е толкоз плоска, че един надолнище в двете направления може да промени нещата фрапантно “, изяснява Дрю Колман, началник на Мейпс.

Те допускат, че във времето преди да се образуват Андите, този надолнище е предиздвикал реката (както е била тогава) да тече от изток на запад, към арката Пурус, до момента в който водата от западната страна на арката е текла към Тихия океан. Според този екип, когато тези високопланински региони на североизток са ерозирали, водата е почнала да тече в противоположна посока. С повишаването на Андите сред планините и арката се е образувала долина. С течение на времето тази долина се запълва, до момента в който най-после се разлива, което води до посоката на потока, която виждаме през днешния ден.

„ Смятаме, че тази последна смяна е станала през последните пет до 10 милиона години, което е доста бързо от геоложка позиция. Това демонстрира какъв брой преходна е земната повърхнина “ , добави Мапес. 

Макар че това е рационална догадка, по-късен модел от 2014 година допуска, че издигането на Андите ги е предиздвикало да прихванат повече облаци, а последвалият поток от дъжд е провокирал ерозия, вследствие на което са се появили влажните зони Пебас. В последна сметка, във времеви рамки, които съответстват с обръщането на посоката на придвижване преди към 10 милиона години, натрупването на седименти повдигнало региона, което довело до противоположното течение на река Амазонка.

Надяваме се, че спомагателни изследвания ще хвърлят светлина върху точния механизъм на обръщането, само че доказателствата демонстрират, че в миналото огромната река Амазонка е текла в противоположна посока.