Кои са най-честите видове тремор и каква е ролята на

Кои са най-честите типове тремор и каква е ролята на невролога в диагностичния и лечебния развой при тези пациенти – приказва доцент доктор Стефка Мантарова, д.м., шеф на Клиника „ Функционална диагностика на нервната система “ на Военномедицинска академия (ВМА).

Треморът е постоянно срещан признак в клиничната процедура и може да бъде демонстрация на разнообразни болести. При поява на тремор консултацията с невролог е наложителна.

Какво в действителност съставлява треморът и какъв брой постоянно се среща?

Треморът се дефинира като неволево, ритмично и осцилиращо придвижване в една или няколко елементи на тялото, най-често в горните крака. При всеки човек може да бъде регистриран тремор, само че не при всеки е израз на заболяване. При негативни или позитивни страсти, несъразмерна приложимост на кофеин, ниски равнища на кръвна захар, приложимост на алкохол и други може да се появи така наречен интензивен физиологичен тремор – по характерност той е дребен и бърз.



Най-често срещан тремор е есенциалният, следван от тремор при Паркинсонова болест и при дистонии. Редки форми на тремор са ортостатичния (треперене на долните крака при изправяне), малкомозъчния и рубралния тремор, тремор на мекото небце. Треморът може да е признак при невромускулни болести, множествена склероза или при болест наWilson. Интерес съставлява функционалния, именуван още психогенен тремор, който може да прилича всеки различен тип тремор и постоянно основава диагностични усложнения. Нерядко треморът е вследствие на нежелани лекарствени реакции при банкет на някои лекарства, като амиодарон, антидепресанти, литий, валпроева киселина, бета агонисти, допамин рецепторни антагонисти, и при корист с алкохол и кокаин.

Често пациентите с тремор считат, че страдат от заболяването на Паркинсон . Затова и в практиката е от значително значение разграничаването на есенциалния тремор от този при Паркинсонова болест. За задачата има ясни критерии и относително елементарно опитния невролог може да разграничи двете положения.
Какви диагностични проби са нужни за навременната диагноза на тремора?

В клиничната процедура се следва избран логаритъм за диагностика . От главно значение е в детайли събраната анамнеза – отминалостта на недоволствата, прогресията във времето, съществуването на фамилна обремененост (типична за есенциалния тремор). Снемането на неврологичен статус дефинира типа на тремора и дали са налице спомагателни признаци, насочващи към етиологията.

Провеждат се проби с писане, изобразяване на серпантина и прави линии, пресипване на течност от една чаша в друга, регистрира се смяна на тремора при инициация на придвижване или почукване с пръсти. Осъществява се и скрининг за хормонални или метаболитни нарушавания, токсични субстанции. За обективизиране честотата и амплитудата на тремора най-често се организира тремограма, като в последните години място намират и ултразвуковите способи ( М-mode тремограма). При показани пациенти за отдиференциране на есенциален тремор от паркинсонизъм се употребява еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT).
Къде е мястото на новите технологии и телемедицината в диагностиката на тремора?

Телемедицината е предизивикателство , само че уголемява опциите за оценка на пациенти с тремор. При някои от тях по време на визитата и провежданите проби не се обективизира тремор. В такива случаи съвременни биосензори могат да са в помощ за оценка на тремора по време на действителни всекидневни обстановки. Разработени са и разнообразни приложения за оценка на умения посредством упоменатите нагоре проби, само че с потреблението на мобилно устройство.

Какви са лечебните благоприятни условия при тези пациенти?

Задоволителни резултати от фармакотерапия се регистрират най - към този момент при есенциалния тремор. При част от тези пациенти се ползват и лечения с ботулинов токсин, дълбока мозъчна стимулация или високоинтензивен фокусиран ултразвук. През последните години все по-голям прогрес има и в региона на невромодулацията при есенциален тремор, основаваща се на електростимулация на периферни нерви. При паркинсоновия тремор не постоянно може да се чака резултат от прилаганата антипаркинсонова терапия. При другите по-редки тремори са относително лимитирани лечебните благоприятни условия, само че има такива. Поради тази причина съветваме пациентите да търсят профилирана помощ от невролог, с цел да не пропущат благоприятни условия за по-добро качество на живот.