Да издирим всички присъди. Как група историци открива хората, съдени от Народния съд
Кои са хората, изпратени на гибел или в пандиза от така наречен Народен съд на комунистическия режим? За най-известните от тях – министри, депутати, регенти – се знае. Но хиляди други остават „ безусловно забравени “. Сега за пръв път имената и историите им излизат на бял свят с помощта на група историци.
Може ли да те осъдят на затвор, тъй като си потърсил правдивост за убийството на мъжа си? Точно това се случва на една учителка от село Билинци, Брезнишко, през 1945 година Научаваме за нея и за хиляди други жертви на комунистическия режим от работата на историци, ръководени от проф. Мартин Иванов . Те събират откритията си в нов.
Но да се върнем към брезнишкото село и неговите незнайни и неоткривани до момента жертви.
Вечерта на 21 март 1944 година някой чука на вратата на дома на Надежда Дивдуркина .
„ Влезе един партизанин въоръжен в стаята и сподели на мъжа ми: „ Горе ръцете “. И той сподели: „ хайде, ще те водим на заседание “, написа дамата в свои показания, които се съхраняват в Държавната организация „ Архиви “.
И тя, и мъжът ѝ са учители. Имат три деца. Тя остава в къщата с тях да чака мъжът ѝ да се върне. Но той по този начин и не се появява.
„ Чакахме дълго време да излезе и щом го нямаше до 12 часа, аз се сетих, че е станало нещо, та не се връща. Нощта беше доста тъмна и не смеех да изляза “, прибавя дамата.
Накрая тя се престрашава и потегля да търси мъжа си. Отива първо в учебното заведение. И вижда с очите си, че той е погубен.
Убит е и кметският наместник в селото. Неговият брат, по описа на Дивдуркина, предлага да подадат сигнал против хората, които съгласно тях са „ наклеветили “ двамата и са станали причина за убийствата, и тя се съгласява.
Това става мотив година по-късно 43-годишната учителка да бъде съдена от така наречен Народен съд – ексклузивен правосъден орган, основан от комунистическия режим през 1944 година Обявената му цел е да подведе под отговорност политиците, които са довели до присъединяване на България във Втората международна война, само че в реалност той служи за кавга с съперниците на комунистическата власт.
от The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Дивдуркина е упрекната в доносничество поради това, че е подписала показания против хората, които счита за виновни за гибелта на мъжа ѝ. Уличена е също, че е разпространявала „ позиви срещу партизаните “. През 1945 година тя е наказана на 1 година затвор, санкция от 50 000 лв. и конфискация на една трета от имуществото ѝ.
Научаваме нейната история с помощта на група учени, които са си сложили за цел да открият имената на всички хора, съдени от Народния съд, и да ги разгласяват. За задачата е основан, а част от присъдите към този момент са онлайн. Предстои публикуването на останалите.
„ Амбицията ни е да издирим всички присъди и обвинителни актове “, сподели пред Свободна Европа проф. Мартин Иванов , който управлява плана.
„ Да забележим кои са тези хора, защо са били съдени, каква е тяхната биография. [...] Да преполеем гробовете на тези хора, които в болшинството си са безусловно забравени. “
Какво е Народният съд
На 9 септември 1944 година Българската комунистическа партия ( Българска комунистическа партия ) взема властта с прелом, който се прави на фона на руска окупация.
Седмици по-късно е обнародвана така наречен Наредба-закон, с която се основава Народният съд.
Първите му присъди са оповестени на 1 февруари 1945 година, когато на гибел са наказани десетки представители на политическото и военно управление на България. Същата нощ са екзекутирани 67 депутати и 22 министри, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници, както и регентите на малолетния тогава цар Симеон Втори.
По време на действието на Народния съд на гибел са наказани стотици хора, които нямат нищо общо с в началото оповестената цел на този ексклузивен правосъден орган. Сред жертвите му попадат писатели, художници, публицисти, общественици и даже бранители на евреите и съперници на съюза на България с нацистка Германия.
„ Тези процеси за замислени да всеят боязън и да покажат на всички, че няма връщане обратно – този режим се е открил и той е тук вечно, а всяко инакомислие е неприемливо “, споделя проф. Мартин Иванов, историк и учител в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Той прибавя, че „ Народният съд е единствено най-документираната част от една дълга вълна на репресии “ на комунистическия режим, която продължава десетилетия.
Има данни за броя на хората, съдени от Народния съд, само че другите източници си опонират. Приема се, че задържаните са над 28 000 души, съдени са над 11 000, а присъди получават над 9000. Над 2700 от присъдите са смъртни, над 1300 – за пожизнен затвор, а останалите – за затвор от 1 до 20 години.
Една от задачите на плана, воден от Мартин Иванов, е да ревизира тези цифри. Но главната е да покаже хората зад тях.
„ За мен персоналните истории са ключ към едно по-трезво осмисляне на предишното в неговата целокупност “, споделя Иванов.
„ Отделните хора могат да ни дадат човешкия взор върху едни събития, които другояче са статистика или агитация. “
Кои са хората
За доста от хората, съдени от съставите на Народния съд в София, се знае. Това са политици и общественици, чиито биографии са проучени.
„ Но за хората, които са съдени по страната, има доста малко районни проучвания “, споделя Иванов. Една от задачите на плана е да промени това.
Благодарение на екипа му знаем историята на учителката Надежда Дивдуркина, която е наказана, макар че няма нищо общо нито с присъединяване на България във войната, нито е взела участие в акции против партизани – представители на въоръжената комунистическа опозиция по време на войната.
Учените описват и за Никола Патев от село Константин, Еленско , който на 15-годишна възраст е на 10 години затвор, санкция от 1 млн. лв. и конфискация, тъй като е попаднал на група партизани и ги е издал на жандармерията.
Те и историята на 30-годишния служител на реда Стойчо Стойчев от село Пъстрен, Старозагорско , наказан на гибел и екзекутиран по обвиняване, че е прострелял партизански пълководец по време на стълкновение.
Сред хората, съдени от така наречен Народен съд, има служители на реда, жандармеристи и военни, които са взели участие в акции против партизани. Някои, споделя проф. Иванов, са го правели в осъществяване на служебните си отговорности. За други се твърди, че са проявявали огромна свирепост.
„ Давайки си сметка какъв брой невероятно е да се произнесем по тези морални алтернативи, ние се насочваме в друга посока – да забележим по какъв начин са протекли процесите и кои са били съдените “, споделя той.
Сред тях, демонстрира изследването, има „ всевъзможни пришити хора – съдии, юристи, селяни, служащи, които са попаднали на несъответствуващото място по несъответствуващото време “, прибавя Иванов.
Като спомагателна цел историците си слагат да намерят имената и да проучат биографиите на съдиите. В доста случаи става дума за хора без юридическо обучение, има и образци за такива, които не могат да пишат. В съставите има хора, които са родственици на убити членове на комунистическата опозиция.
Като образец Иванов показва Евтим Пандурски – татко на партизанин, погубен при акция, който става арбитър в състав на Народния съд в Горна Джумая (днес Благоевград).
„ Той напълно „ независимо “ и напълно необразовано – тъй като е присъдите с палеца си – е осъдил над 200 индивида, от които близо половината на гибел “, споделя Иванов.
Освен това за упрекнатите е планувана лимитирана адвокатска отбрана и няма опция присъдите да се апелират. Всичко това ги прави „ доста оспорими “, споделя Иванов.
Част от присъдите на Народния съд са анулирани след рухването на комунистическия режим. Но това са единствено тези, за които някой е изискал преразглеждане.
Според Иванов е значимо имената на жертвите да се знаят.
„ Първо е значимо поради техните наследници и поради историческата истина. На второ място е доста значимо за нас като общество “, сподели той.
„ Ние като общество би трябвало да изградим някакъв най-малък имунитет против заплахата нещо такова да се повтори. “
Проектът, който цели да сътвори указател с имената и биографиите на всички хора, съдени от Народния съд, стартира при започване на 2025 година и по проект ще продължи три години. Проектът е финансиран от Фонд „ Научни проучвания “.
Ръководител на екипа е проф. Мартин Иванов. Участват проф. Момчил Методиев , доцент Живко Лефтеров , доцент Димитър Гюдуров , доцент Светослав Живков , доцент Галина Гончарова , докторантът Салих Боровин и студентите Летисия Маркова и Божидар Гечев .
Може ли да те осъдят на затвор, тъй като си потърсил правдивост за убийството на мъжа си? Точно това се случва на една учителка от село Билинци, Брезнишко, през 1945 година Научаваме за нея и за хиляди други жертви на комунистическия режим от работата на историци, ръководени от проф. Мартин Иванов . Те събират откритията си в нов.
Но да се върнем към брезнишкото село и неговите незнайни и неоткривани до момента жертви.
Вечерта на 21 март 1944 година някой чука на вратата на дома на Надежда Дивдуркина .
„ Влезе един партизанин въоръжен в стаята и сподели на мъжа ми: „ Горе ръцете “. И той сподели: „ хайде, ще те водим на заседание “, написа дамата в свои показания, които се съхраняват в Държавната организация „ Архиви “.
И тя, и мъжът ѝ са учители. Имат три деца. Тя остава в къщата с тях да чака мъжът ѝ да се върне. Но той по този начин и не се появява.
„ Чакахме дълго време да излезе и щом го нямаше до 12 часа, аз се сетих, че е станало нещо, та не се връща. Нощта беше доста тъмна и не смеех да изляза “, прибавя дамата.
Накрая тя се престрашава и потегля да търси мъжа си. Отива първо в учебното заведение. И вижда с очите си, че той е погубен.
Убит е и кметският наместник в селото. Неговият брат, по описа на Дивдуркина, предлага да подадат сигнал против хората, които съгласно тях са „ наклеветили “ двамата и са станали причина за убийствата, и тя се съгласява.
Това става мотив година по-късно 43-годишната учителка да бъде съдена от така наречен Народен съд – ексклузивен правосъден орган, основан от комунистическия режим през 1944 година Обявената му цел е да подведе под отговорност политиците, които са довели до присъединяване на България във Втората международна война, само че в реалност той служи за кавга с съперниците на комунистическата власт.
от The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Дивдуркина е упрекната в доносничество поради това, че е подписала показания против хората, които счита за виновни за гибелта на мъжа ѝ. Уличена е също, че е разпространявала „ позиви срещу партизаните “. През 1945 година тя е наказана на 1 година затвор, санкция от 50 000 лв. и конфискация на една трета от имуществото ѝ.
Научаваме нейната история с помощта на група учени, които са си сложили за цел да открият имената на всички хора, съдени от Народния съд, и да ги разгласяват. За задачата е основан, а част от присъдите към този момент са онлайн. Предстои публикуването на останалите.
„ Амбицията ни е да издирим всички присъди и обвинителни актове “, сподели пред Свободна Европа проф. Мартин Иванов , който управлява плана.
„ Да забележим кои са тези хора, защо са били съдени, каква е тяхната биография. [...] Да преполеем гробовете на тези хора, които в болшинството си са безусловно забравени. “
Какво е Народният съд
На 9 септември 1944 година Българската комунистическа партия ( Българска комунистическа партия ) взема властта с прелом, който се прави на фона на руска окупация.
Седмици по-късно е обнародвана така наречен Наредба-закон, с която се основава Народният съд.
Първите му присъди са оповестени на 1 февруари 1945 година, когато на гибел са наказани десетки представители на политическото и военно управление на България. Същата нощ са екзекутирани 67 депутати и 22 министри, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници, както и регентите на малолетния тогава цар Симеон Втори.
По време на действието на Народния съд на гибел са наказани стотици хора, които нямат нищо общо с в началото оповестената цел на този ексклузивен правосъден орган. Сред жертвите му попадат писатели, художници, публицисти, общественици и даже бранители на евреите и съперници на съюза на България с нацистка Германия.
„ Тези процеси за замислени да всеят боязън и да покажат на всички, че няма връщане обратно – този режим се е открил и той е тук вечно, а всяко инакомислие е неприемливо “, споделя проф. Мартин Иванов, историк и учител в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Той прибавя, че „ Народният съд е единствено най-документираната част от една дълга вълна на репресии “ на комунистическия режим, която продължава десетилетия.
Има данни за броя на хората, съдени от Народния съд, само че другите източници си опонират. Приема се, че задържаните са над 28 000 души, съдени са над 11 000, а присъди получават над 9000. Над 2700 от присъдите са смъртни, над 1300 – за пожизнен затвор, а останалите – за затвор от 1 до 20 години.
Една от задачите на плана, воден от Мартин Иванов, е да ревизира тези цифри. Но главната е да покаже хората зад тях.
„ За мен персоналните истории са ключ към едно по-трезво осмисляне на предишното в неговата целокупност “, споделя Иванов.
„ Отделните хора могат да ни дадат човешкия взор върху едни събития, които другояче са статистика или агитация. “
Кои са хората
За доста от хората, съдени от съставите на Народния съд в София, се знае. Това са политици и общественици, чиито биографии са проучени.
„ Но за хората, които са съдени по страната, има доста малко районни проучвания “, споделя Иванов. Една от задачите на плана е да промени това.
Благодарение на екипа му знаем историята на учителката Надежда Дивдуркина, която е наказана, макар че няма нищо общо нито с присъединяване на България във войната, нито е взела участие в акции против партизани – представители на въоръжената комунистическа опозиция по време на войната.
Учените описват и за Никола Патев от село Константин, Еленско , който на 15-годишна възраст е на 10 години затвор, санкция от 1 млн. лв. и конфискация, тъй като е попаднал на група партизани и ги е издал на жандармерията.
Те и историята на 30-годишния служител на реда Стойчо Стойчев от село Пъстрен, Старозагорско , наказан на гибел и екзекутиран по обвиняване, че е прострелял партизански пълководец по време на стълкновение.
Сред хората, съдени от така наречен Народен съд, има служители на реда, жандармеристи и военни, които са взели участие в акции против партизани. Някои, споделя проф. Иванов, са го правели в осъществяване на служебните си отговорности. За други се твърди, че са проявявали огромна свирепост.
„ Давайки си сметка какъв брой невероятно е да се произнесем по тези морални алтернативи, ние се насочваме в друга посока – да забележим по какъв начин са протекли процесите и кои са били съдените “, споделя той.
Сред тях, демонстрира изследването, има „ всевъзможни пришити хора – съдии, юристи, селяни, служащи, които са попаднали на несъответствуващото място по несъответствуващото време “, прибавя Иванов.
Като спомагателна цел историците си слагат да намерят имената и да проучат биографиите на съдиите. В доста случаи става дума за хора без юридическо обучение, има и образци за такива, които не могат да пишат. В съставите има хора, които са родственици на убити членове на комунистическата опозиция.
Като образец Иванов показва Евтим Пандурски – татко на партизанин, погубен при акция, който става арбитър в състав на Народния съд в Горна Джумая (днес Благоевград).
„ Той напълно „ независимо “ и напълно необразовано – тъй като е присъдите с палеца си – е осъдил над 200 индивида, от които близо половината на гибел “, споделя Иванов.
Освен това за упрекнатите е планувана лимитирана адвокатска отбрана и няма опция присъдите да се апелират. Всичко това ги прави „ доста оспорими “, споделя Иванов.
Част от присъдите на Народния съд са анулирани след рухването на комунистическия режим. Но това са единствено тези, за които някой е изискал преразглеждане.
Според Иванов е значимо имената на жертвите да се знаят.
„ Първо е значимо поради техните наследници и поради историческата истина. На второ място е доста значимо за нас като общество “, сподели той.
„ Ние като общество би трябвало да изградим някакъв най-малък имунитет против заплахата нещо такова да се повтори. “
Проектът, който цели да сътвори указател с имената и биографиите на всички хора, съдени от Народния съд, стартира при започване на 2025 година и по проект ще продължи три години. Проектът е финансиран от Фонд „ Научни проучвания “.
Ръководител на екипа е проф. Мартин Иванов. Участват проф. Момчил Методиев , доцент Живко Лефтеров , доцент Димитър Гюдуров , доцент Светослав Живков , доцент Галина Гончарова , докторантът Салих Боровин и студентите Летисия Маркова и Божидар Гечев .
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ