Когато завършва образованието си през 1998 г. д-р Сабра Клейн

Когато приключва образованието си през 1998 година доктор Сабра Клейн към този момент е уверена, че хормоните въздействат с изключение на на метаболизма, сърцето и плътността на костите, и на имунната система. По това време обаче сходна концепция не се възприема съществено. На нея ѝ е мъчно да убеди сътрудниците си, че сходна тематика заслужава сериозен теоретичен труд, написа technologyreview.   Години по-късно тя стартира свои проучвания и става учител в департамента по публично здраве в университета „ Джон Хопкинс “. Към днешна дата е един от хората с максимален принос в тази област и е неуморна в работата, търсейки нови доказателства за тезата си.    Чрез голям брой проучвания дружно със своя екип тя демонстрира за какво и по какъв начин мъжката и женската имунни системи реагират по друг метод на едни и същи заболявания. Става дума да вземем за пример за грипния вирус, ХИВ-СПИН, някои ракови болести. Клейн открива още, че за дамите е особено да получават по-високо равнище на отбрана от някои ваксини, само че пък е по-вероятно да получат автоимунни болести или астма.    Благодарение на дългогодишните си старания Клейн съумява да направи пробив.      Днес от ден на ден имунолози считат, че има разлика в отговора на организма по отношение на болести според дали става дума за мъж или жена. Преди години сходна режисура е била немислима.    Жените са по-склонни към боледуване от лупус, сочат медицинските данни. Съотношението освен това автоимунно заболяване е 9:1 в интерес на мъжете. Силният пол обаче е по-рисков за гибелен излаз от ковид да вземем за пример.    През 90-те години учените отдават тези разлики по-скоро на обществената функционалност при другите полове, а не толкоз на биологични и имунни аргументи.    Например мъжете боледуват по-често от туберколоза, тъй като работят специалности в рискова среда и измежду тях има повече пушачи. Или – дамите не боледуват по-често от множествена склероза (което е факт), а просто повече се оплакват.    Днес е ясно, че сходни изказвания са лековати. Боледуването зависи от доста фактори и един от тях сигурно е методът на живот и навиците, само че това не е всичко. Как обаче се прави разделянето на аргументите според от биологичния пол и обществените функционалности? Някои модели с животни демонстрират това.      Всъщност при животните обществен пол няма, което значи, че може да се следят рекациите единствено на биологичния им подобен. Ако същите резултати се виждат при хората, е по-ясно кое може да се отдаде на вроденото и кое на обграждащата среда.    Най-просто казано – в случай че едно животно от женски пол се заразява по-трудно с избрана болест, повода за това евентуално е в полът му. Ако при дамите има същия резултат, евентуално приказваме за сходна причинност.    За да се изследват животни и от двата пола обаче се изискват повече старания и пари. Затова преди години доста учени се задоволяват единствено с единия. Клейн споделя следната история – неин сътрудник изследвал нематоди (специфичен тип червеи, вредители по растения и животни), само че единствено върху мъжки мишки, тъй като женските не се заразявали. Като чула това Клейн побесняла, че той не се е сетил да изследва за какво женските мишки имат имунитет.    „ Помислих си – може би си разкрил лек “, споделя тя.    Друго доказателство в поддръжка на половия симптом при усещането на заболяванията е реакцията на избрани лекарства. През 1992 година щатската организация по храните и медикаментите утвърждава за приложимост приспивателното „ Амбиен “ или „ Золпидем “.    Няколко години по-късно се открива, че то има непряк резултат, сходен на ходенето насън. Оказва се обаче, че той се демонстрира и при шофиране, т.е. лидерът губи надзор над себе си, което е много по-опасно. След серия изследвания се стига до извода, че дамите са много по-податливи на този непряк резултат и по тази причина дозата за тях е понижена.   Така се оказва, че в случай че не се вършат обособени изследвания по полове по време на предклиничните проучвания на лекарства, след това може да има съществени проблеми. А точно такава е практиката – в исторически проект множеството проучвания са правени върху мъже, т.е. действително медикаментите са предопределени най-вече за тях.      По същия метод стои въпросът и с проучванията върху животни. Заради усложненията да се изследват и двата пола, това се прави единствено върху единия. И макар че се открива, че женските мишки са доста по-податливи на лупус да вземем за пример (както е и при хората) дълги години не се напредва по тази линия.    Едва към средата на 90-те постановките стартират да се трансформират. Правилата в Съединени американски щати към този момент изискват в клиничните проучвания за медикаменти да вземат участие и дами. Едва през 2016 година обаче се появяват насоки, че при работата с животнии следва да се регистрира и полът им.    През 2010 година Клейн стартира да изследва въздействието на някои ваксини. Тя се пробва да разбере за какво дамите получават по-добра отбрана от противогрипните имунизации, само че пък и по-остра реакция против самия вирус.    По този метод стига до извода, че дамите имат потребност от по-малки количества препарат, с цел да бъде провокиран същият имунен отговор. Каква е повода, към момента не е ясно. Едно от догатките е, че това се случва с женския организъм, тъй като се допуска, че той би трябвало да съобщи антитела на дете, с цел да го защищити. Т.е. дамите по този начин или другояче ще имат по-силен имунен отговор поради детеродната си дарба.     Така или другояче тази посока на мислене и проучване към момента „ млада “ от научна позиция. В бъдеще обаче изводите ѝ могат да доведат до доста промени – от метода на лекуване до предварителната защита на разнообразни заболявания.