Парламентът, който удари дъното
Когато започваше работа, отиващото към края си 51-о Народно заседание се „ радваше “ на 8 на 100 публично утвърждение. Изглеждаше, че по-лошо няма по какъв начин да стане. Оказа се, че може – съгласно пocлeднoтo изcлeдвaнe нa aгeнция „ Aлфa Pиcъpч “ oдoбpeниeтo нa пapлaмeнтa в нaчaлoтo нa дeĸeмвpи e 5%.
Ако преформулираме заглавието, може да се каже, че този парламент доближи невъобразим връх – върха на анти-парламентаризма. Този върховен орган на представителната народна власт отразява тъкмо парадоксите на българската политика –
той несъмнено не съставлява българското общество.
Това е правилно по всеки значим индикатор – по броя на избралите го жители (което директно дефинира неговата легитимност), по качеството на депутатите и тяхната работа (токсично равнище на несръчност и владичество на користни частни интереси) и по държанието на националните „ избраници “ (невиждани разпасаност, слабоумие и хулиганщина). Каквото и да приказваме за „ елементарния “ народ, в обществото има кадърни и почтени хора за най-малко 100 Народното събрание.
Когато качеството спадне до такива равнища, последствията са неизбежни. На първо място би трябвало да отбележим впечатляващата неустойчивост и безпорядък, като че ли като насмешка със заявките за обезпечаване на политическа непоклатимост. За едногодишното си битие това Народно заседание претърпя изумителни метаморфози – стартира и завършва с друг брой парламентарни групи, претърпя трагични промени в състава на подкрепящото държавното управление болшинство (при които външна на ръководещата коалиция групировка на процедура диктуваше дневния ред на управлението). Единствената демонстрация на неизменност и поредност бе
неотклонното повишение на приходите на депутатите.
(Странно за какво, на фона на основателните рецензии към автоматизираното индексиране на заплащането на огромни обществени категории, нито един депутат не прикани да се приключи тази порочна процедура за самите депутати.)
От началото на работата си досега Народното събрание е приел общо 102 закона (почти една трета от тях са ратификации). Като изключим следващите промени в Закона за правосъдната власт (приети през януари), които вкараха ограничаване на активността на изпълняващите функционалностите на основен прокурор и ръководители на висшите съдилища без постоянен избор до общо 6 месеца, законотворчеството ще се запомни не с решение на значими публични проблеми, а със скандални рядкости. Управляващото болшинство организираше поредна линия на изземване на пълномощията на президента, като му лиши правото да назначава ръководителите на ДАНС, ДАР и ДАТО.
Този вманиачен антирадевски поход приключи с фарс
от битово-хулиганско естество (премахването на обслужването на администрацията на президента от НСО). В интерес на истината, след рухването на държавното управление ответната офанзива бе на същото равнище, когато най-важният проблем на страната се оказа снемането на защитата на Борисов и Пеевски и изваждането на втория от прословутия кабинет 222 (заеман на времето от Тодор Живков).
Тук би трябвало да прибавим още три печални достижения на настоящия парламент. Бе подложен безспорен връх за най-кратко съвещание на комисия, на което е признат законопроект (26 секунди). За пръв път еднолично решение на ръководителя на Народното събрание бе несъмнено от Конституционния съд като противоречащо на главния закон. Накрая последният избор на съмнение (от общо шест за годината) бе гласуван в условия на преди малко подало оставка държавно управление.
Ако преминем от статистиката към политическия разбор, би трябвало да изтъкнем, че този парламент сподели
удивителна некадърност да усеща накъде духа вятъра
на публичното неодобрение и да прояви най-малко минимално възприятие за самозапазване. Вероятно ръководещите партии бяха повярвали в мантрите на платените от самите тях анализатори, които твърдяха, че болшинството, а отсам и държавното управление, са непоклатими. Така при започване на есенната сесия започнаха да се чуват поръчки за осъществяване на целия четиригодишен мандат. Един млад сътрудник бе направил изследване и бе открил, че по предписание, когато ръководещите стартират да вършат сходни заявки, държавното управление пада най-късно до три месеца.
Върхът на неадекватността бяха наличието и възприетият метод за пробутване на бюджета за 2026 година. Арогантността при налагане на явно голословни и нездравословни решения взриви публичното неодобрение и провокира остри реакции на другояче прекомерно сговорчиви с властта субекти.
И това Народно заседание продължи порочната процедура в действителност
да изземва пълномощия на изпълнителната власт
и да работи като Конвент. В същото време, макар директната си отговорност за преодоляване на инфлацията и други отрицателни социално-икономически процеси, ускорени след решението за приемане на еврото, Народното събрание по-скоро способства за утежняване на картината. Бяха признати неуместни промени, увеличаващи пълномощията на Комисията за защита на конкуренцията, които не усилиха потенциала й да извършва главните си функционалности, а оставиха усещане за трансформирането й в следващата бухалка за гонене на съперниците. В този дух бяха и съответните кадрови решения.
Действащото Народно заседание се открои с още една неповторима специфичност. Една парламентарна група не просто осигуряваше нужните гласове на ръководещото болшинство, а в действителност определяше политическите и законодателните му цели. Това докара до неизбежно
унизително обезличаване на редица парламентарно показани сили,
което сигурно ще бъде осъдено на идните предварителни избори. Тук несъмнено „ надмина себе си “ Българска социалистическа партия, чието управление одобри изискванията за опазване на болшинството … преди още такива да бъдат сложени. Опитът на Бойко Борисов да преформатира ръководството също се провали, а Пеевски му сподели кой в действителност „ кара влака “. На процедура това бе повода за неочакваното мятане на оставката на държавното управление.
Възможно е да сме пропуснали да посочим някоя отличителна линия на този парламент, само че даже да е по този начин, тя надали е позитивна. При това, не трябва да забравяме, че Народното събрание има още неизчерпани благоприятни условия да усъвършенства личните си анти-рекорди. Предстоят яростни конфликти към дежурните опити за промени в Изборния кодекс в последния миг, а също напрежения по отношение на работата на служебното държавно управление.
Впрочем, както знаем, българската политическа класа от дълго време е потвърдила, че за нея всяко дъно е предпоследно.
