Не крийте сълзите си от детето
Когато вие сте смутени от нещо или сте на границата да ревнете, нормално се пробвате да потиснете тези усеща или най-малко да се скриете някъде, с цел да не плачете пред детето. И това е обикновено: желаете да го защитете, да не му показвате прекомерно рано тъмната страна на живота.
„ Не е нужно да вършиме това. Децата би трябвало да видят, че и вие сте човек, а не робот, че проявявате своите усеща, което е изцяло естествено “, твърди психологът Теми Уилборн, представен от The Huffington Post.
Умението да схванеш и изразиш своите усеща е важна част от прочувствената просветеност. Ако майка и баща плачат в обстановка, която разстройва и детето (например гибелта на баба, дядо или различен непосредствен роднина), те дават опция и на детето да види, по какъв начин се демонстрира тъгата. Това ще му даде чувството, че не е единствено в своята тъга.
Чувството на общественост с родителите демонстрира на детето, че да изпитваш тъга в избрани обстановки е обикновено. Това му оказва помощ по-лесно да преживее контузията.
„ Децата към момента имат дребен житейски опит, по тази причина те доста постоянно изпитват разнообразни страсти и си задават въпроси от сорта на: “Това обикновено ли е? Като че с мен нещо не е напълно наред? Защо ми е толкоз тъжно? Защо се усещам по този начин трагичен “, споделя Уилборн.
В същото време не трябва да се подценява фактът, че хлапето може да се изплаши отбурно изразеното мощно страдалчество на своите родители. Затова е значимо допустимо най-ясно и разбираемо, съгласно възрастта, да му се изясни в резюме за какво те са тъжни, само че и да му се каже ясно, че всичко е наред, и че в бъдеще всичко ще бъде, изяснява детският психолог Джилиан Робъртс.
Тя поучава родителите да оказват помощ на детето да разбере, че няма от какво то да се опасява и, че може да разиска с тях всичко, което го тревожи.
„ Когато ние обясняваме на децата личните си прочувствени прекарвания и по какъв начин ние съумяваме да се оправим с тях, им предаваме скъп житейски урок. Показваме им по какъв начин намерено да разискват личните си страсти. Такива диалози основават директна връзка сред родител и дете, и укрепват връзките им “, твърди Робъртс.
Важно е насърчаваме не само девойките, само че и момчетата да показват своите усеща. Има такива фамилии, които считат, че момчето би трябвало да се възпитава по-строго, с цел да израсне като същински мъж. И при никакви обстоятелстива да не демонстрира уязвимост. И, че единствените позволени емоции за момчето са яд и гняв. Това носи голяма щета и на детето, и на обществото, изясняват психолозите.
Има и още един значим миг. Понякога на родителите им е мъчно да обяснят на детето повода, поради която плачат или са тъжни. Обяснението би трябвало да е просто и да е поднесено по този начин, че то да разбере, без да се плаши, без да се опасява за своето битие и сигурност. То не трябва да остава с усещане, че е отговорно за сълзите на мама или баща.
Не бива обаче и да бъде оставено без пояснение. Защото детското въображение ще стартира да попълня празнотата на премълчаното, а това може да докара до последствия, които вие пробвате да избегнете.
Не бива и да си позволявате да плачете прекомерно постоянно пред детето. Защото това ще го кара да мисли, че всичко в близост е неприятно, изясняват психолозите.
„ Когато детето види родителите си да плачат, стартира да го изтезава възприятие за лична виновност. То не знае по какъв начин да помогне на мама и баща, То се усеща безпомощно и изпитва боязън. Пита се: „ Какво ще стане с моите родители? Какво ще се случи с мен? “
Психолозите поучават родителите постоянно да се управляват, когато дават воля на страстите си. Естествено няма по какъв начин децата да бъдат отглеждани под стъклен капак – изолирани и предпазени от всичко неприятно, от нещастия, изключително в случай че те връхлетят ненадейно. Родителите обаче могат да създадат всичко, което зависи от тях, те да не участват на тъжни събития.
Новите родители
