Когато видях горящата сграда се мобилизирах и втурнах да спасяват

Когато видях горящата постройка се активизирах и втурнах да избавят децата, дадох си сметка какво се е случило едвам в 4 часа сутринта, когато стоях самичък с обгорял костюм върху отломките

Веселин Ханджиев е дълготраен шеф на Дома на Нефтохимика в Бургас. Определят го за „ неуморен работохолик “, търсещ непрестанно нови хрумвания и прилагащ авангардни метод за осъществяването им. С Веселин Ханджиев се връщаме в един тежък за него миг – 21 ноември 1997 година, когато пламна дискотека „ Диана “ () Той е измежду първите, които се отзовават на мястото.

- Г-н Ханджиев, какво си спомняте от датата 21 ноември 1997 година?

- Неприятен миг, който за благополучие се размина без жертви. Бях доста срещу на това място да има дискотека и бе цяло благополучие, че нямаше потърпевши. Никой обаче по този начин и не можа да разбере какво тъкмо се е случило. В деня, когато стана пожарът, ДНА имаше годишнина. Бях измежду формалните посетители. Обадиха ми се и незабавно потеглих. Лека му пръст на електротехника Венко с още 4-5 момчета помогнаха, с цел да извадим децата. Имаше стотици деца. На диджей Джорди и до момента съм признателен, че не загаси осветяване, тъй като при пожар това трябваше да се направи. Ако го беше спрял обаче нямаше по какъв начин да огледаме дали няма някое дете вътре. Всичко беше в пушек, едвам се виждаше. Дължим доста и на пожарната на „ Нефтохим “, тъй като в случай че разчитахме на тази в Бургас, нямаше да се оправим. Просто тогава нямаха тази техника, която ни е нужна.

- Какво се случи с следствието?

- Имаше следствие, само че по този начин и не споделиха от кое място е тръгнало. След толкоз години нищо не се случи. Поне аз не знам. Просто някаква случайност. При всички положения не беше токов удар, тъй като осветлението не спря. Ако беше късо съединяване нямаше да има ток. Уредбите изгоряха, както светиха. Но по този начин или другояче с всичките провали, които се нанесоха на Дома на Нефтохимика, нямаше потърпевши, като се изключи едно момиченце, което си беше навехнало крайници, а децата бяха на възраст 6-7 клас. Смятайте по какъв начин се изкарват тези деца.

- Каква е вашата догадка за пожара? Вие най-добре сте познавали постройката.

- От всичко може да се получи. Качваха се горе скрито да пушат, Дома на Нефтохимика тогава, с цел да бъде изолиран, начело беше направена цялостна стена с талашитени плоскости, които бяха облечени с канава. Във времето това си стана рисково. На процедура, пожарът е тръгнал от първите две стъкла до стълбището.

- Кой заплати за ремонта на Дома на Нефтохимика?

- Застрахователят! Сградата беше застрахована. Много време, до момента в който се приведе сумата, горе всичко заставам на бетон. Изчистихме, премахнахме рисковата настилка и откакто отпуснаха средствата направихме горно предверие, което се раздели на две елементи - едното е зала на Общинския съвет, а другото  си остана предверие.

- Спомняте ли си името на наемателя на дискотеката?

- Димо Стойков, прочут като Чорбаджи Димо. Имаше преди години механа с това име, доста известна. Той беше наемател на дискотеката, както и на кафето на първия етаж.

- Какво си помислихте като видяхте горящата постройка? Вие сте от първите, които се оказват на мястото.

- В един подобен миг не мислиш за нищо. Гледаш да спасяваш хората. Просто се активизирах и пробвах да оказа помощ на колкото е допустимо повече деца. Накрая, когато си отидоха всички – след 04:00 часа сутринта останах самичък с обгорял костюм върху отломките от пожара. Беше доста тежко. Не желая да се връщам към този миг.