Когато във връзката родител-дете има конфликти и пренебрежение, често е

...
Когато във връзката родител-дете има конфликти и пренебрежение, често е
Коментари Харесай

За връзката родител-дете и влиянието й върху имунната система на детето

Когато във връзката родител-дете има спорове и неуважение, постоянно е налице отрицателен резултат върху прочувственото, психическо и физическото здраве на децата. Същото се отнася и до родителските стилове на отглеждане  и физиологичните промени в децата.

Установено е, че съответен жанр на развъждане се свързва с по-висока или по-ниска интензивност на имунната система.

Стилове на развъждане

Четирите съществени вида на развъждане, дефинирани от психолозите, са властнически, търпелив, влиятелен и безразличен.

Авторитарните родители са тези родители, които са склонни да изискват прецизно смирение, не изясняват разпоредбите и решенията си, санкционират децата си без да демонстрират топлота или поддръжка. Децата, които израстват с подобен родител постоянно се опасяват от нови обстановки, ниско самочувствие и меланхолия.

Толерантните родители нормално не дисциплинират, не постановат правила, не дефинират граници и не управляват държанието на децата си. Децата, чиито родители са толерантни, са склонни да станат импулсивни, да подценяват разпоредбите и рестриктивните мерки, от време на време даже могат да са нападателни и са изправени пред риска от корист с разнообразни вещества. Също по този начин са изложени на по-голям риск от меланхолия и безпокойствие.

Авторитетните родители дефинират правила и граници, а на децата им е ясно какви са следствията от неспазването им. Този вид родители са прочувствено дружелюбни и се отнасят с топлота, имат навика да слушат децата си и да си споделят с тях. Децата израснали с такива родители постоянно са с по-добро прочувствено здраве, развити обществени умения и прочувствена резистентност. Тези деца построяват и мощна обвързаност към родителите си.

Незаинтересованите родители са тези, които не са част от живота на децата си, нормално споделят малко и не се ангажират с децата. Нямат топлота и съпричастност към прочувствените потребности на децата и не обръщат доста внимание на дисциплината. Последствията от този вид на развъждане водят до най-лошите резултати за едно дете – прочувствено оттегляне, безпокойствие, по-голям риск от рисково и неприятно държание, както и корист с разнообразни вещества.

Връзката сред имунната система и метода на развъждане

За да се изследва резултата на другите стилове на развъждане, откривателите от университета в Орегон са тествали 102 проби от разнообразни деца на междинна възраст 9 години. Търсено е равнището на С-реактивен протеин, който е индикатор за общото положение на организма и секреторен имуноглобулин А, който мери интензивността на имунната система. Родителите са попълнили и анкета, която мери петте аспекта на стила на развъждане: позитивно присъединяване на родителите, положителни подходи за дисциплинираност, поредност в потреблението на позитивната дисциплинираност, вярното потребление на наказванията и наблюдаване върху децата.

Резултатите са наложили следните заключения: По-лошите способи на развъждане са свързани с високо равнище на възпалителни процеси и активиране на имунния отговор при децата.

Какво се крие зад тази връзка?

Една от аргументите евентуално е, че родителите желаят децата им да са независими макар, че още не е по опциите им. Става дума за деца на почти 9 годишна възраст, чиито родители не познават приятелите им, само че не са осведомени с това, какво вършат децата им. Този жанр на развъждане води освен до евентуални опасности и неприятни избори, само че и до стрес. Този вид продължителен стрес може да има неприятно въздействие и върху физическото здраве на детето.

„ Когато има патогени, активацията на имунната система е положително нещо, само че когато е поради продължителен стрес не е. “ – настояват откривателите.

Кой е най-добирят жанр на развъждане, който поддържа тяхното здраве?

Ключовата дума е сдържаност. Стилът на отнемане не е добър за децата, тъй като те имат естествената потребност да опитват и да са самостоятелни. Но и незаинтересованите родители, които не взимат присъединяване в живота на децата и нямат построена връзка с децата, не са положителни за прочувственото, психическото и физическото развиване.

Най-добрият жанр на развъждане е този, който не отива в нито една от крайностите разрешава се самостоятелност и се обезпечават грижи.

Ако желаете вярно функционираща връзка, осигурете краткотрайна поддръжка, до момента в който детето ви пораства и се развива, само че постепенно и последователно се отдръпвайте и го оставете да се развива независимо.

Превод 

Източник: diana.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР