Лидери трябват за патриотичната кауза
Когато в средата на май партиите от обединението „ Българските патриоти “ (ВМРО, НФСБ и Воля) оповестиха, че в изборните листи няма да са водачите на обединенията, концепцията изглеждаше добра, само че единствено на пръв взор.
Аргументите на Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Веселин Марешки бяха, че като създадат крачка обратно, демонстрират че оставят на назад във времето дрязгите посред им от предходните години. Всъщност това беше ориентирано напълно към новото попълнение в обединяването – Воля и нейния ръководител Марешки. Защото Каракачанов и Симеонов са доказвали в два Народното събрание поред, че се сработват идеално.
Оказа се, че отдръпването на Каракачанов - сполучлив вицепремиер, боен министър и ръководител, олицетворяващ Вътрешна македонска революционна организация, е повлиявало демотивиращо на електората на партията. А точно Вътрешна македонска революционна организация е с най-голямата тежест в патриотичните обединения, които намираха място в Народното събрание през последните 8 години.
Видя се, че гласоподавателите на Вътрешна македонска революционна организация просто не излязоха да гласоподават – или си останаха вкъщи, или отидоха на лятна отмора.
Огромна неточност на Вътрешна македонска революционна организация беше да изтеглят своя водач от листите под предлога „ диалогичност “ с останалите сътрудници в обединението. Красимир Каракачанов е показвал, че е най-диалогичният лидер на патриотична групировка, от него съдружни кавги не са тръгвали.
Електоратът на Вътрешна македонска революционна организация въобще не разбра смисъла на това упражнение, както и се видя на вота на 11 юли – „ Българските патриоти “ изгубиха 100 000 гласа. Всъщност това са гласовете на Вътрешна македонска революционна организация от изборите на 4 април.
Такава демобилизация на гласоподаватели демонстрира, че за последователите на „ воеводите “ значим е ръководителят, потвърдил се през годините. И патриотичната идея има потребност от водач, който да я прокарва и брани на национално и интернационално равнище. Нещо, което Каракачанов прави повече от 30 години.
Вътрешна македонска революционна организация е лидерско придвижване от самото си основаване преди век. Начело на Вътрешна македонска революционна организация по време на българската национално освободителна организация, чийто правоприемник е днешната партия, са били хора като Тодор Александров, Александър Протогеров, Ванче Михайлов. Все персони, които са въплъщение на битката за самостоятелност на Македония.
Избирателите на Вътрешна македонска революционна организация по този начин схващат политиката – водачът води и той носи цялата отговорност.
С отдръпването си от листите Красимир Каракачанов изпрати спорен сигнал до гласоподавателите на групировката. Направи компромис, какъвто до момента никой не е правил и в този момент партията ще заплати цената, като остава отвън Народното събрание.
Например, в Плевен, където Каракачанов беше обичаен лидер на листа, представянето на 11 юли на Вътрешна македонска революционна организация е показателно – фрапантен спад на поддръжката. Защото го няма водачът Каракачанов, който на президентските избори през 2016 година събра самичък близо 600 000 гласа. Председателят, който като боен министър за 4 години съумя да вдигне армията на крайници с рационализация и увеличение заплатите на военните повече от два пъти. Човекът, който не разреши на предходното държавно управление да направи отстъпки пред омразата, лееща се към България от Северна Македония и да пусне съседите да договарят за Европейски Съюз.
Сега следва разбор на грешките – на Вътрешна македонска революционна организация главната е, че някой от групировката убеди ръководителят да не взе участие във вота. И този някой би трябвало да си понесе отговорността.
А другата неточност е коалирането с меко казано противоречив политически облик като Веселин Марешки, който няма доста общо с патриотичната идея.
Сега Вътрешна македонска революционна организация ще има време да регистрира къде сбърка и на идващите парламентарни избори, когато и да са те, да се върне към своя същински облик на лидерска патриотична групировка.
Аргументите на Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Веселин Марешки бяха, че като създадат крачка обратно, демонстрират че оставят на назад във времето дрязгите посред им от предходните години. Всъщност това беше ориентирано напълно към новото попълнение в обединяването – Воля и нейния ръководител Марешки. Защото Каракачанов и Симеонов са доказвали в два Народното събрание поред, че се сработват идеално.
Оказа се, че отдръпването на Каракачанов - сполучлив вицепремиер, боен министър и ръководител, олицетворяващ Вътрешна македонска революционна организация, е повлиявало демотивиращо на електората на партията. А точно Вътрешна македонска революционна организация е с най-голямата тежест в патриотичните обединения, които намираха място в Народното събрание през последните 8 години.
Видя се, че гласоподавателите на Вътрешна македонска революционна организация просто не излязоха да гласоподават – или си останаха вкъщи, или отидоха на лятна отмора.
Огромна неточност на Вътрешна македонска революционна организация беше да изтеглят своя водач от листите под предлога „ диалогичност “ с останалите сътрудници в обединението. Красимир Каракачанов е показвал, че е най-диалогичният лидер на патриотична групировка, от него съдружни кавги не са тръгвали.
Електоратът на Вътрешна македонска революционна организация въобще не разбра смисъла на това упражнение, както и се видя на вота на 11 юли – „ Българските патриоти “ изгубиха 100 000 гласа. Всъщност това са гласовете на Вътрешна македонска революционна организация от изборите на 4 април.
Такава демобилизация на гласоподаватели демонстрира, че за последователите на „ воеводите “ значим е ръководителят, потвърдил се през годините. И патриотичната идея има потребност от водач, който да я прокарва и брани на национално и интернационално равнище. Нещо, което Каракачанов прави повече от 30 години.
Вътрешна македонска революционна организация е лидерско придвижване от самото си основаване преди век. Начело на Вътрешна македонска революционна организация по време на българската национално освободителна организация, чийто правоприемник е днешната партия, са били хора като Тодор Александров, Александър Протогеров, Ванче Михайлов. Все персони, които са въплъщение на битката за самостоятелност на Македония.
Избирателите на Вътрешна македонска революционна организация по този начин схващат политиката – водачът води и той носи цялата отговорност.
С отдръпването си от листите Красимир Каракачанов изпрати спорен сигнал до гласоподавателите на групировката. Направи компромис, какъвто до момента никой не е правил и в този момент партията ще заплати цената, като остава отвън Народното събрание.
Например, в Плевен, където Каракачанов беше обичаен лидер на листа, представянето на 11 юли на Вътрешна македонска революционна организация е показателно – фрапантен спад на поддръжката. Защото го няма водачът Каракачанов, който на президентските избори през 2016 година събра самичък близо 600 000 гласа. Председателят, който като боен министър за 4 години съумя да вдигне армията на крайници с рационализация и увеличение заплатите на военните повече от два пъти. Човекът, който не разреши на предходното държавно управление да направи отстъпки пред омразата, лееща се към България от Северна Македония и да пусне съседите да договарят за Европейски Съюз.
Сега следва разбор на грешките – на Вътрешна македонска революционна организация главната е, че някой от групировката убеди ръководителят да не взе участие във вота. И този някой би трябвало да си понесе отговорността.
А другата неточност е коалирането с меко казано противоречив политически облик като Веселин Марешки, който няма доста общо с патриотичната идея.
Сега Вътрешна македонска революционна организация ще има време да регистрира къде сбърка и на идващите парламентарни избори, когато и да са те, да се върне към своя същински облик на лидерска патриотична групировка.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ