Ако провалят и 2022 за българското кино, то може да се окаже изцяло извадено от приоритетите
Когато при започване на предходната година, с цялостен консенсус беше признат Законът за филмовата промишленост, киното закупи контурите на приоритет за българската просвета. В закона беше записано, че страната всяка година ще отделя за филмовата промишленост 40 милиона лв., от които 25 милиона за филми, които да се създават по планове финансирани от Националния кино център и 15 милиона за финансови тласъци за непознати и български продукции. За пръв път се отвори опцията и за финансиране на български кино сериали. Затова бяха придвидени още 3 милиона, които да стартират да се отпускат от началото на 2022 година.
В Народното събрание законът беше признат относително бързо по две аргументи. Първата беше, че мандатът на 44-ото национално заседание изтичаше и беше пределно ясно, че следва политическа рецесия, която нямаше да разреши да се създадат каквито и да било промени. Ако законът не беше признат, киното щеше да остане в ситуацията, в което се намираше и неговото извеждане на напред във времето щеше да бъде замразено за неустановен интервал от време. Втората причина беше постигането на политически консенсус по тематиката, който позволяваше да бъде признат този закон, макар наближаващите избори и хроничните разногласия в киногилдията. Веднага след приемането на закона пристигнаха и първите обществени сигнали за интерес към България отстрана на филмовите колоси Уолт Дисни и Нетфликс. Няма потребност да изяснявам, какъв брой по-разпознаваема за света би станала България, в случай че тези компании стартират да снимат част от продукциите си тук. Наред с това, техните милионни вложения, биха били добра вест и за българската стопанска система.
През пролетта в Министерството на културата стартира развой за правене на устав, който да разреши използването на закона. Към момента на встъпването в служба на служебното държавно управление този устав беше подготвен. Единственото, което трябваше да направи служебният министър Велислав Минеков е да го подпише и да задейства процедурата за даване на държавна помощ към Европейската комисия, което да разреши използването на закона. През това време, 40 милиона стояха отделени в бюджета и чакаха да бъдат вложени в киното. Минеков обаче стартира да чегърта. Първо постави на трупчета правилника и спря работата по него. След това уволни шефа на Националния кино център(НФЦ) Жана Караиванова и даде знаци, че ще прави нов устав. След напън от киногилдията, правилникът беше подписан през юли, вместо през май. В този миг, той имаше форма, която беше остро подложена на критика от киногилдията. А закъснението беше реалност, който дружно с административния трус след уволнението на шефа на НФЦ, позволяваше да се види ясно, че вместо да бъде най-богатата за българското кино, 2021 година ще бъде нулева. И 2021 година се оказа нулева за нови планове. По време на актуализацията на бюджета, парите за кино бяха понижени от 40 на 32 милиона лв., от които бяха изхарчени единствено 4 милиона и то за остарели планове, които чакаха да бъдат разплатени.
Припомням всичко това, тъй като то демонстрира, по какъв брой малоумен метод могат да бъдат пропилени положителни благоприятни условия. По-важното обаче е, че сагата с българското кино към момента не е завършила. Първата неприятна вест е, че в бюджета за 2022 година за кино са планувани 28 милиона лв., а не 43 милиона, както би трябвало да бъде в случай че се съблюдава закона. Неофициалният мотив е, че щом през предходната година не е усвоен нито един лев, то няма смисъл тази година да се отделят толкоз доста пари. Формално този мотив е логически, само че той е знак, че последователно киното губи капацитета си да бъде приоритет на българската просвета. Заедно с това, рецензиите и разногласията във връзка с закона и правилника в киносредите не престават. Залогът за 2022 година е голям, тъй като в случай че и тя бъде изцяло или отчасти провалена за българското кино, то може да се окаже напълно извадено от целите за българската просвета.
Въпросът, за какво киното би трябвало да бъде приоритет на българската просвета, има относително елементарен отговор и той е политически. Защото киното е една от най-лесните и положителни благоприятни условия за изнасяне на българска просвета на открито и за използване на мека мощ по отношение на прилежащи страни. В подтекста на връзките сред България и Република Северна Македония да вземем за пример, киното, филмовите и телевизионните сериали, биха могли да изиграят извънредно значима роля. И това не съм го разкрил аз. Този метод на меката мощ, която се реализира най-ефективно през киното, се ползва от всички съществени страни.
Все още част от киногилдията приказва за ново отваряне на Закона за филмовата промишленост, което би било голяма неточност изключително в този миг. Това е по този начин, тъй като в сегашната комплицирана обстановка, тези 43 милиона лв., които са заложени в закона може да се окажат доста понижени. Отделно политическият консенсус ще би трябвало да бъде изграждан отначало, а това постоянно се случва извънредно мъчно. Консенсусът се случва още по-трудно, когато в Народното събрание има цели седем партии.
Пиша всичко това, с цел да дам един неизискван съвет на киногилдията и на Министерството на културата – не се занимавайте със законодателство, а правете кино. Организирайте сесиите за нови планове и инвестирайте в киното до последния лев тези 28 милиона, които са заложени в бюджета за 2022 година. Всичко останало би било неуспех освен за българското кино, само че и на опцията България най-сетне да стартира да построява сериозна културна инфраструктура за използване на мека мощ.
Тома Биков, коментар особено за
***
Тома Биков е политолог, публицист и политик. Автор е на няколко книги. Член на Политическа партия ГЕРБ. Народен представител в 44-ото, 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно заседание.
В Народното събрание законът беше признат относително бързо по две аргументи. Първата беше, че мандатът на 44-ото национално заседание изтичаше и беше пределно ясно, че следва политическа рецесия, която нямаше да разреши да се създадат каквито и да било промени. Ако законът не беше признат, киното щеше да остане в ситуацията, в което се намираше и неговото извеждане на напред във времето щеше да бъде замразено за неустановен интервал от време. Втората причина беше постигането на политически консенсус по тематиката, който позволяваше да бъде признат този закон, макар наближаващите избори и хроничните разногласия в киногилдията. Веднага след приемането на закона пристигнаха и първите обществени сигнали за интерес към България отстрана на филмовите колоси Уолт Дисни и Нетфликс. Няма потребност да изяснявам, какъв брой по-разпознаваема за света би станала България, в случай че тези компании стартират да снимат част от продукциите си тук. Наред с това, техните милионни вложения, биха били добра вест и за българската стопанска система.
През пролетта в Министерството на културата стартира развой за правене на устав, който да разреши използването на закона. Към момента на встъпването в служба на служебното държавно управление този устав беше подготвен. Единственото, което трябваше да направи служебният министър Велислав Минеков е да го подпише и да задейства процедурата за даване на държавна помощ към Европейската комисия, което да разреши използването на закона. През това време, 40 милиона стояха отделени в бюджета и чакаха да бъдат вложени в киното. Минеков обаче стартира да чегърта. Първо постави на трупчета правилника и спря работата по него. След това уволни шефа на Националния кино център(НФЦ) Жана Караиванова и даде знаци, че ще прави нов устав. След напън от киногилдията, правилникът беше подписан през юли, вместо през май. В този миг, той имаше форма, която беше остро подложена на критика от киногилдията. А закъснението беше реалност, който дружно с административния трус след уволнението на шефа на НФЦ, позволяваше да се види ясно, че вместо да бъде най-богатата за българското кино, 2021 година ще бъде нулева. И 2021 година се оказа нулева за нови планове. По време на актуализацията на бюджета, парите за кино бяха понижени от 40 на 32 милиона лв., от които бяха изхарчени единствено 4 милиона и то за остарели планове, които чакаха да бъдат разплатени.
Припомням всичко това, тъй като то демонстрира, по какъв брой малоумен метод могат да бъдат пропилени положителни благоприятни условия. По-важното обаче е, че сагата с българското кино към момента не е завършила. Първата неприятна вест е, че в бюджета за 2022 година за кино са планувани 28 милиона лв., а не 43 милиона, както би трябвало да бъде в случай че се съблюдава закона. Неофициалният мотив е, че щом през предходната година не е усвоен нито един лев, то няма смисъл тази година да се отделят толкоз доста пари. Формално този мотив е логически, само че той е знак, че последователно киното губи капацитета си да бъде приоритет на българската просвета. Заедно с това, рецензиите и разногласията във връзка с закона и правилника в киносредите не престават. Залогът за 2022 година е голям, тъй като в случай че и тя бъде изцяло или отчасти провалена за българското кино, то може да се окаже напълно извадено от целите за българската просвета.
Въпросът, за какво киното би трябвало да бъде приоритет на българската просвета, има относително елементарен отговор и той е политически. Защото киното е една от най-лесните и положителни благоприятни условия за изнасяне на българска просвета на открито и за използване на мека мощ по отношение на прилежащи страни. В подтекста на връзките сред България и Република Северна Македония да вземем за пример, киното, филмовите и телевизионните сериали, биха могли да изиграят извънредно значима роля. И това не съм го разкрил аз. Този метод на меката мощ, която се реализира най-ефективно през киното, се ползва от всички съществени страни.
Все още част от киногилдията приказва за ново отваряне на Закона за филмовата промишленост, което би било голяма неточност изключително в този миг. Това е по този начин, тъй като в сегашната комплицирана обстановка, тези 43 милиона лв., които са заложени в закона може да се окажат доста понижени. Отделно политическият консенсус ще би трябвало да бъде изграждан отначало, а това постоянно се случва извънредно мъчно. Консенсусът се случва още по-трудно, когато в Народното събрание има цели седем партии.
Пиша всичко това, с цел да дам един неизискван съвет на киногилдията и на Министерството на културата – не се занимавайте със законодателство, а правете кино. Организирайте сесиите за нови планове и инвестирайте в киното до последния лев тези 28 милиона, които са заложени в бюджета за 2022 година. Всичко останало би било неуспех освен за българското кино, само че и на опцията България най-сетне да стартира да построява сериозна културна инфраструктура за използване на мека мощ.
Тома Биков, коментар особено за
***
Тома Биков е политолог, публицист и политик. Автор е на няколко книги. Член на Политическа партия ГЕРБ. Народен представител в 44-ото, 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно заседание.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ