Откъс от "Конференцията на животните" на Ерих Кестнер
Когато в един прелестен ден лъвът Алоис, слонът Оскар и жирафът Леополд се срещат на чаша чай край езерото Чад в Северна Африка, те дълго мислят и заключават: светът на хората е неправдив, възрастните не могат да вършат нищо друго с изключение на революции, нови заболявания, апетит и войни.
Колко тъпо за децата! Животните са длъжни да им оказват помощ. Ще провеждат конференция на животните, с цел да решат по какъв начин да оправят света.
Делегати от всички краища на планетата потеглят на път към Високата къща. Почетни посетители са деца от петте континента. Но какво да създадат, че хората да ги чуят? Трябва да измислят изкусни и нечувани номера. В чудати завършения се впускат плъховете, мишките, изобретателните молци. А най-после животните прибягват до в действителност обезверена мярка...
Книгата " Конференцията на животните " на немския публицист Ерих Кестнер излиза за първи път в превод на български език, заяви издателство " Колибри ". Написана през 1949 година, директно след Втората международна война, и до през днешния ден тя е буен зов за правата на децата, против насилието, нелепостта и политическото незнание. Илюстрациите (почти толкоз известни, колкото и самата история) са дело на надарения художник и любим на децата от целия свят Валтер Трир.
В рубриката " Четиво " " Детски Дневник " показва фрагмент от " Конференцията на животните " на Ерих Кестнер, възложен от издателство " Колибри ":
В един прелестен ден животните се почувстваха жалко. Лъвът Алоис, който както постоянно в петък отиде на среща с Оскар, слона, и с Леополд, жирафа, с цел да пийнат по чашка край езерото Чад в Северна Африка, сподели, тръскайки боядисаната си грива:
– О, тези хора! Ако не бях подобен блондин, на секундата щях да почернея от гняв!
Оскар, слонът, се извърна отдолу под вдигнатия хобот, с който допреди малко като с хладък душ беше пръскал прашния си тил, протегна се мързеливо и избоботи с дълбокия си бас нещо, което другите двама не схванаха.
Жирафът Леополд стоеше с потопени във водата крайници и пиеше на дребни бързи глътки. После рече:
– Ужасни хора! А пък биха могли по този начин хубаво да си живеят! Гмуркат се като риби, бягат като нас, носят се по водата като патици, катерят се като диви кози, летят като орлите – и защо употребяват всичките си качества?
– За войни! – изръмжа лъвът Алоис. – За да вършат войни. И революции. И стачки. И всеобщ апетит. И нови заболявания. Ако не бях подобен блондин, на секундата щях
– да почернееш от гняв – довърши изречението жирафът, който от дълго време знаеше наизуст думите на животните от пустинята.
– Жал ми е за децата им – обади се слонът Оскар и пусна надолу ушите си. – Толкова благи деца! А всякога би трябвало да вземат участие във войните, революциите и стачките, като на всичкото от горната страна възрастните настояват: били създали всичко това единствено с цел да могат един ден децата да живеят по-добре. Какво безсрамие, нали?
– Един братовчед на жена ми – почна да споделя Алоис – по време на последната международна война имал ангажимент в огромен цирк в Германия. В номер с балансиране и скачане през обръчи. Хасдрубал, страшилището на пустинята, е артистичният му псевдоним. При солидна въздушна офанзива палатката изгоряла, а животните хукнали
– Горките деца! – избоботи огромният слон.
– Целият град бил обзет от пламъци, животните и хората крещели – продължи лъвът, – а горещият вятър опърлил гривата на Хасдрубал, братовчеда на жена ми, и от този момент носи перука. – Алоис яростно удари с опашката си по пясъка на Сахара. – Тези простаци! – извика той. – Непрекъснато провокират войни и откакто разрушат всичко, почват да си скубят косите! Ако не бях подобен блондин
– Добре... – прекъсна го жирафът. – Но ругатните не оказват помощ. Нужни са дейности!
– Да! – извика мощно Оскар, слонът. – Най-вече поради децата, които те имат – само че какви дейности?
Тъй като не им хрумна нищо, те се заклатушкаха мрачни към домовете си.
Когато Оскар се прибра у дома, децата слончета не желаеха да си лягат и най-малкото помоли:
– Прочети ни, апелирам те, нещо!
Бащата хвана списанието " Нова Сахара " и зачете на всеослушание: " Четири години след края на войната към момента в Европа има хиляди деца, които не знаят къде са родителите им, и безчет родители, които ".
– Стига, Оскар! – сподели жена му. – Това не е за дребни слончета!
Когато Леополд се прибра вкъщи, жирафчетата не желаеха още да си лягат и най-малкото помоли:
– Тате, апелирам те, прочети ни нещо!
Тогава бащата взе " Дневен сахарски пощальон " и зачете: " Четири години след края на войната броят на бежанците в западната част на Германия се е нараснал до четиринайсет милиона, най-вече старци и деца, и това число продължава месец след месец да става още по-голямо. Никой не желае да ги ".
– Стига, Леополд! – сподели жена му. – Това не е за дребни жирафчета!
Когато Алоис влезе в спалнята, всичките му деца викнаха в един глас:
– Моля те, апелирам те, прочети ни нещо!
Таткото посегна към вестник " Сахарски глас " и сподели:
– Тихо, в този момент! – След което зачете:
– " Четири години след края на войната, която унищожи половината свят и чиито последствия и до през днешния ден се усещат, към този момент се носят клюки за нова война, която била скрито подготвяна, и идната "
– Веднага престани, Алоис! – извика жена му. – Стига! Това не е за дребни лъвчета!
Когато слончетата и всички деца на останалите животни заспаха, Оскар, огромният слон, отиде в кухнята, където жена му миеше съдовете, с цел да помогне при бърсането им.
– Просто да излезеш отвън кожата си! – избуча той.
– Заради толкоз малко съдини! – рече тя. – От ден дневно ставаш все по-мързелив!
– Нямам поради твоите чинии и чаши – сподели той, – мисля си за хората! За бежанците, за атомната бомба, за стачките, за глада в Китай, за остатъка в Южна Америка, за войната във Виетнам, за изчезналите деца и родители, за безредиците в Палестина, за пандизите в Испания, за черния пазар, за емигрантите – Той се отпусна изтощено на един кухненски стол.
Жена му таман изплакваше с хобота си купичките за мляко на децата.
– Там! – извика той ненадейно.
Тя се стресна и изпусна едната купичка.
– Там! – избоботи той глухо и удари с пестник по кухненската маса, където лежеше " Сахарски вечерен вестник ". – Там! Чети! По дяволите, още веднъж конференция! О, тези хора! Могат единствено да унищожават! Почнат ли нещо да строят, се получава Вавилонската кула! Просто ми е мъчително за децата!
Колко тъпо за децата! Животните са длъжни да им оказват помощ. Ще провеждат конференция на животните, с цел да решат по какъв начин да оправят света.
Делегати от всички краища на планетата потеглят на път към Високата къща. Почетни посетители са деца от петте континента. Но какво да създадат, че хората да ги чуят? Трябва да измислят изкусни и нечувани номера. В чудати завършения се впускат плъховете, мишките, изобретателните молци. А най-после животните прибягват до в действителност обезверена мярка...
Книгата " Конференцията на животните " на немския публицист Ерих Кестнер излиза за първи път в превод на български език, заяви издателство " Колибри ". Написана през 1949 година, директно след Втората международна война, и до през днешния ден тя е буен зов за правата на децата, против насилието, нелепостта и политическото незнание. Илюстрациите (почти толкоз известни, колкото и самата история) са дело на надарения художник и любим на децата от целия свят Валтер Трир.
В рубриката " Четиво " " Детски Дневник " показва фрагмент от " Конференцията на животните " на Ерих Кестнер, възложен от издателство " Колибри ":
В един прелестен ден животните се почувстваха жалко. Лъвът Алоис, който както постоянно в петък отиде на среща с Оскар, слона, и с Леополд, жирафа, с цел да пийнат по чашка край езерото Чад в Северна Африка, сподели, тръскайки боядисаната си грива:
– О, тези хора! Ако не бях подобен блондин, на секундата щях да почернея от гняв!
Оскар, слонът, се извърна отдолу под вдигнатия хобот, с който допреди малко като с хладък душ беше пръскал прашния си тил, протегна се мързеливо и избоботи с дълбокия си бас нещо, което другите двама не схванаха.
Жирафът Леополд стоеше с потопени във водата крайници и пиеше на дребни бързи глътки. После рече:
– Ужасни хора! А пък биха могли по този начин хубаво да си живеят! Гмуркат се като риби, бягат като нас, носят се по водата като патици, катерят се като диви кози, летят като орлите – и защо употребяват всичките си качества?
– За войни! – изръмжа лъвът Алоис. – За да вършат войни. И революции. И стачки. И всеобщ апетит. И нови заболявания. Ако не бях подобен блондин, на секундата щях
– да почернееш от гняв – довърши изречението жирафът, който от дълго време знаеше наизуст думите на животните от пустинята.
– Жал ми е за децата им – обади се слонът Оскар и пусна надолу ушите си. – Толкова благи деца! А всякога би трябвало да вземат участие във войните, революциите и стачките, като на всичкото от горната страна възрастните настояват: били създали всичко това единствено с цел да могат един ден децата да живеят по-добре. Какво безсрамие, нали?
– Един братовчед на жена ми – почна да споделя Алоис – по време на последната международна война имал ангажимент в огромен цирк в Германия. В номер с балансиране и скачане през обръчи. Хасдрубал, страшилището на пустинята, е артистичният му псевдоним. При солидна въздушна офанзива палатката изгоряла, а животните хукнали
– Горките деца! – избоботи огромният слон.
– Целият град бил обзет от пламъци, животните и хората крещели – продължи лъвът, – а горещият вятър опърлил гривата на Хасдрубал, братовчеда на жена ми, и от този момент носи перука. – Алоис яростно удари с опашката си по пясъка на Сахара. – Тези простаци! – извика той. – Непрекъснато провокират войни и откакто разрушат всичко, почват да си скубят косите! Ако не бях подобен блондин
– Добре... – прекъсна го жирафът. – Но ругатните не оказват помощ. Нужни са дейности!
– Да! – извика мощно Оскар, слонът. – Най-вече поради децата, които те имат – само че какви дейности?
Тъй като не им хрумна нищо, те се заклатушкаха мрачни към домовете си.
Когато Оскар се прибра у дома, децата слончета не желаеха да си лягат и най-малкото помоли:
– Прочети ни, апелирам те, нещо!
Бащата хвана списанието " Нова Сахара " и зачете на всеослушание: " Четири години след края на войната към момента в Европа има хиляди деца, които не знаят къде са родителите им, и безчет родители, които ".
– Стига, Оскар! – сподели жена му. – Това не е за дребни слончета!
Когато Леополд се прибра вкъщи, жирафчетата не желаеха още да си лягат и най-малкото помоли:
– Тате, апелирам те, прочети ни нещо!
Тогава бащата взе " Дневен сахарски пощальон " и зачете: " Четири години след края на войната броят на бежанците в западната част на Германия се е нараснал до четиринайсет милиона, най-вече старци и деца, и това число продължава месец след месец да става още по-голямо. Никой не желае да ги ".
– Стига, Леополд! – сподели жена му. – Това не е за дребни жирафчета!
Когато Алоис влезе в спалнята, всичките му деца викнаха в един глас:
– Моля те, апелирам те, прочети ни нещо!
Таткото посегна към вестник " Сахарски глас " и сподели:
– Тихо, в този момент! – След което зачете:
– " Четири години след края на войната, която унищожи половината свят и чиито последствия и до през днешния ден се усещат, към този момент се носят клюки за нова война, която била скрито подготвяна, и идната "
– Веднага престани, Алоис! – извика жена му. – Стига! Това не е за дребни лъвчета!
Когато слончетата и всички деца на останалите животни заспаха, Оскар, огромният слон, отиде в кухнята, където жена му миеше съдовете, с цел да помогне при бърсането им.
– Просто да излезеш отвън кожата си! – избуча той.
– Заради толкоз малко съдини! – рече тя. – От ден дневно ставаш все по-мързелив!
– Нямам поради твоите чинии и чаши – сподели той, – мисля си за хората! За бежанците, за атомната бомба, за стачките, за глада в Китай, за остатъка в Южна Америка, за войната във Виетнам, за изчезналите деца и родители, за безредиците в Палестина, за пандизите в Испания, за черния пазар, за емигрантите – Той се отпусна изтощено на един кухненски стол.
Жена му таман изплакваше с хобота си купичките за мляко на децата.
– Там! – извика той ненадейно.
Тя се стресна и изпусна едната купичка.
– Там! – избоботи той глухо и удари с пестник по кухненската маса, където лежеше " Сахарски вечерен вестник ". – Там! Чети! По дяволите, още веднъж конференция! О, тези хора! Могат единствено да унищожават! Почнат ли нещо да строят, се получава Вавилонската кула! Просто ми е мъчително за децата!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ