Ода, вместо реквием. Шестте месеца, които промениха Европа и света -
Когато в 5 сутринта на 24 февруари елементи на съветската войска нахлуха в Украйна на необятен фронт и започнаха обстрел и бомбардировки на украинските градове, статусите в нюзфийда на фейсбук прозвучаха като че ли с гласа на Юрий Борисович Левитан, оповестил по московското радио най-големите интернационалните събития, включително нахлуването на хитлерова Германия в Съветския съюз на 21 юни 1941 година. С един колорит. Жертвата от 1941-ва се беше трансформирала в агресор и караше, както наподобява, по мемоари, открити в берлинските бункери на онази власт.
В това утро на 24 февруари малко на брой отвън Украйна имаха илюзии, още по-малко вяра, че украинците ще устоят на съветските офанзиви. Дори европейските политици и държавни водачи към този момент пишеха реквием за Украйна със закана за отговор… в миналото. Украинците изненадаха Русия, света и себе си даже, а върху петолинията на кремълската партитура с кръв, олово и хоросан от разрушените си домове написаха ода. Ода на непокорството, на гордостта, на независимостта.
Историята
Всъщност всичко потегля от тази самостоятелност, която през днешния ден Киев вместо с празнични салюти, отбелязва със сирени за въздушни паники. Независимостта на Украйна, реализирана през 1991 година и тогава, и през днешния ден наподобява по подобен метод. През лятото на 1991-ва както в Москва, по този начин и в западните столици водачите поучаващо призоват Киев да ограничи апетита си за самостоятелност.
Дори американският президент Джордж Буш на 1 август 1991 година държи тирада в Украйна против „ самоубийствения шовинизъм “ и се пробва да укроти украинския блян към самостоятелност, единствено и единствено да не нервира Руската мечка и да не скапва към този момент стоплените връзки на Вашингтон с Москва. Ден по-рано е подписал с Михаил Горбачов контракта Старт I за редуциране на стратегическите нуклеарни арсенали на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. И през днешния ден значително европейски политици, включително и у нас, биха желали Киев да се посвие малко в черджето си и да даде мъничко на Кремъл, единствено мир и газ да има. За западния свят, включително и за Джордж Буш, знак, че чудеса от Москва не може да се чакат стана московският пуч на Генадий Янаев с поддръжката на шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Генадий Крючков и военния министър Дмитрий Язов. Той се трансформира и в подтик за киевските политици, които след капитулацията на пучистите на 21 август трябваше да се самоопределят поради непредвидимия център в Москва.
На 24 август 1991 година украинският Върховен съвет приема акта за оповестяване на самостоятелност на Украйна. В документа намира място следната дефиниция, мотивираща желанието за самостоятелност:
„ Изхождайки от смъртоносната заплаха, каквато надвисна над Украйна по отношение на държавния прелом в Съюз на съветските социалистически републики от 19 август 1991 година… “
Съветският съюз е общопризнат като заплаха за бъдещето на украинската република. Против оповестяването на независимостта гласоподава единствено един народен представител. Само ден по-късно с решение на Върховния съвет са основани и Въоръжените сили на Украйна. Решението, в частност, гласи: да се подчинят всички военни обединения, дислоцирани на територията на Украйна на Върховния съвет, да бъде основано Министерство на националната защита, а държавното управление на Украйна да пристъпи към основаване на Въоръжени сили на Украйна. На 30 август отвън закона е сложена Украинската комунистическа партия поради оказаната от нейните ръководители поддръжка за московските превратаджии. На 4 септември над постройката на Върховния съвет на Украйна за първи път се развява синьо-жълтият байрак.
На 1 декември 1991 година в референдум с 90.32 % „ за “ популацията на Украйна удостоверява желанието си за самостоятелност. В областите Харковска, Одеска, Луганска и Донецка процентът е малко над 80. Актът за самостоятелност е подсилен и от рускоезичното население на Украйна. По-различна е обстановката в Автономната република Крим и независимия град Севастопол, където за отделянето от Съюз на съветските социалистически републики гласоподават надлежно 54.19 и 57.07 на 100 от популацията. На 8 декември 1991 година с подписването на Беловежкото съглашение в държавната резиденция във Вискули, през днешния ден в Беларус, Съюз на съветските социалистически републики престава да съществува, а неговите републики потеглят по независим път на развиване.
За 30 години независимо битие с опитите си да наподобява на западна народна власт, със стремежите си да преодолее постсъветската гравитация, с „ майданите си “, уличните революции, за които народите на Русия единствено могат да мечтаят, и най-много със устрема си да се интегрира в северноатлантическия пакт Украйна става неприятен образец за поданиците на Кремъл. Москва към този момент не може да въздейства нито с гола политика, нито с стопански лостове (опитът с газовите байпаси, заобикалящи Украйна не успява), по тази причина се стига до постулата на Карл декор Клаузевиц за продължение на политиката с други средства – т. е. с война. Война като онази, която през декември 1917 година ръководеното от Ленин руско държавно управление афишира на Украйна и, вследствие на която, през есента на 1920 година в Киев наложително е открит комунистически режим, а страната е присъединена към Съюз на съветските социалистически републики. Отделянето през 1991 е предизвикателство пред съветското имперско съзнание и тежка психическа контузия за актуалните постсъветски шовинисти.
Това най-накратно би могло да изясни събитията от 24 февруари, устрема за блицкриг и подчиняването на Украйна от Русия посредством инсталиране на бутафорно, следено от Москва държавно управление – с един народ (наднарод - украинската нация не съществува, една религия, един император). И всичко трябваше да завърши за три-четири дни, най-много седмица.
„ Суверенитетът на Украйна е дотолкоз отрицателно събитие за съветската геополитика, че на процедура би могъл да предизвика елементарно боен конфликт… Съществуването на Украйна в нейните настоящи граници и с днешния ѝ статус на „ суверенна страна “ е еднопосочно на нанасянето на заплашителен удар по геополитическата сигурност на Русия, който би бил равноценен на навлизане на нейната територия. По-нататъшното битие на унитарна Украйна е неприемливо. “
Това написа в публикацията си „ Основи на геополитиката. Геополитическа декомпозиция на Украйна “ в средата на 90-те години на предишния век нашумелият през последните дни съветски мъдрец и, както може да се съди по тези думи, главен идеолог на днешната война в Украйна Александър Дугин. В доктрината „ Дугин “ главните моменти са:
- противопоставяне на интеграцията на Украйна със Запада, тъй като съществуването на украинска страна в структурите на НАТО и Европейски Съюз обезсмисля концепцията за съветското възобновление и Русский мир с руска/евразийска империя;
- премахване на деянията на украинскост както в Русия, по този начин и отвън границите ѝ – само изкореняването на украинската еднаквост може да стане основа за построяването и гаранция за съществуването на новата империя;
- поддържане на Украйна в положение на следен безпорядък и провокиране на сепаратистки придвижвания, ориентирани към намаляване на държавните институции, делене на територията й и очистване на държавността.
Реализацията на постулатите от доктрината „ Дугин “ е поверена на специфичните служби и дипломатите, а от 24 февруари - и на армията. Изминалите 6 месеца война демонстрират и методите, които употребява Русия: вражеска активност на агентурата вътре в Украйна, в Европа и по света, активиране на сътрудници за въздействие в страните от Европа, и изключително в Централна и Източна Европа, дезинформация, шантаж, закани, корупция и потреблението в специфични интервенции на престъпен контингент, заличаване на инфраструктурата на територията на Украйна с предизвикателство на суматоха и боязън и принуждаване към миграция на цели групи от популацията, завземане на естествени благосъстояния и завладяване или заличаване на индустриалната и енергийната инфраструктура на Киев. Ярък образец за последното е обстановката към Запорожката АЕЦ и желанието за прехвърлянето ѝ към енергийната система на Руската федерация, завладяване на обособени територии посредством провеждането на бутафорни референдуми.
За 182 дни война украинската войска и целият народ на Украйна скапаха сметките на властта в Кремъл. На първо място Москва, а може би и самите водачи на Запад не са допускали, че считаните за официални, инерционни и подлежащи на разпад Европейски Съюз и НАТО ще бъдат в положение да се консолидират и да изградят обща политика против важен външноикономически сътрудник като Русия, изключително в качеството ѝ на главен снабдител на първични материали и енергийни източници за международната стопанска система. С поддръжката на Запада през тези 6 месеца Украйна записа в хрониките на войната обилни достижения.
Битката за Киев
Столицата на Украйна беше цел номер 1 на военната карта. С нахлуването на 24 февруари съветската войска нападна северните райони за завладяване на Киев. По информация на американското разузнаване още от предходната есен руснаците са предвиждали да открият надзор над столицата за 2-3 дни. Дори в службите на Съединени американски щати, където са разчитали, че Киев няма да падне чак толкоз бързо, са предвиждали в последна сметка окупация на столицата. На съветския проект му попречиха украинските бранители, които пуснаха армията на Москва във вътрешността в своя територия, а по-късно започнаха да режат логистичните направления, да устройват засади и просто да засипват с огън врага. Това беше първата победа на украинците – моралната. Военните ѝ елементи ще се учат във военните академии.
Руската войска, разрушена и омаломощена, трябваше да напуща регионите на Киев и Чернигов, като Кремъл обясняваше „ изтеглянето “ с „ повишение на взаимното доверие и основаване на условия за договаряния “. А в действителност зад завесата на тези събития бяха дейностите на ВСУ, които на 23 март сътвориха обръч към Ирпен, Буча и Гостомел. След освобождението на тези градове светът научи за зверствата на съветската войска в тях. Отбраната на Киев и Северните райони е образец за асиметрична тактичност за водене на боеве, при която украинските елементи избягваха директни стълкновения с големите съветски колони, като ги разкъсваше на дребни групи, а по-късно методично ги унищожаваше. След боевете за Киев светът повярва на Украйна и армията стартира да получава западно въоръжение.
„ Москва “ на среща с Нептун
Руският боен транспортен съд „ Москва “, „ възпят “ от граничарите на Змийския остров и увековечен върху пощенски марки, мемета и калкани на блокове, се трансформира в следващ знак на украинската победа във войната от 24 февруари. Изобщо в хода на тази война Украйна нееднократно изненада и сътрудниците, и съдружниците си с непредвидени удари. Такава беше офанзивата по флагмана на Черноморския флот на Русия ракетния крайцер „ Москва “. Първите известия за гибелта му пристигнаха на 12 април. В деня, когато Москва честваше космонавтиката, „ Москва “ летеше към морските дълбини за среща с Нептун. На другия ден се оказа, че там го е изпратил „ Нептун “ – по този начин се споделя украинската ракета с обхват 280 километра, с която беше изумен корабът. В съветското Министерство на защитата не признаха случая като вреда от дейностите на ВСУ, а го писаха за сметка на пожарната сигурност. И се стартира серията с пожари от „ хвърлени фасове “, дала подтик на рисуваната ирония и меметата. Въпреки изказванията за пожарен случай, последваха кадрови чистки в управлението на флота. По данни на украинското разузнаване командващият флота Игор Осипов е бил задържан. Едва на 17 април съветските медии започнаха да загатват вицеадмирал Виктор Соколов като нов командващ ЧФ на РФ.
Жестът на благосклонност на Змийския остров
В началото на май в съветските и украинските сегменти на обществените мрежи, а и в публични медийни източници се появиха информации за сполучливи офанзиви на ВСУ против Змийския остров, окупиран от първия ден на войната и имащ голямо значение за военните дейности както в акваторията на Черно море, по този начин и по суша, с оглед опцията за осъществяване на съветски десант против Одеса. Заради пропагандния темперамент на информацията и невъзможността за сверяването ѝ с самостоятелни източници, украинският пробив против Змийския остров откри удостоверение едвам откакто военното командване на Русия разгласи с горделивост, че в символ на благосклонност съветските военни са се отдръпнали от острова. Така фолклорът се добави с още един евфемизъм за загуба на съветската войска – отдръпване като жест на благосклонност. Срещу укрепения с „ Панцир- С1 “, „ Тор “, „ Град “ и „ Торнадо Г “ остров ВСУ употребява спецбойци на ГУР, отряд водолази, авиацията, безпилотни апарати, ракети „ Harpoon “, които Киев получи от сътрудниците си, САУ „ Богдан “ и HIMARS. Инструментите, които извадиха на показ волята на съветската войска да прави положително и да се отдръпна.
Северскодонецкия разгром
През май войските на Путин се пробваха да форсират река Северски Донец в региона на Белогоровка. Това е другият раздел, по който курсантите от военните учебни заведения по света и слушателите на генерал-щабните академии по света ще държат изпит или най-малко зачот. Северскодонецката интервенция влезе в досегашната история на войната от 24 февруари като една от най-успешните интервенции на ВСУ и най-големият неуспех на съветската армия от нахлуването ѝ в Украйна. По данни на западните аналитици руснаците са изгубили при опита си да прецапат реката над 100 единици бойна техника и едновременно над 500 души персонален състав. Важно място тук има изпреварващата подготовка на ВСУ, които са разполагали с разследващи данни за идното форсиране, анализирали са подобаващите за форсиране на реката места и в верния миг са атакували вражеските сили.
Крим – законна военна цел
Руското навлизане в Украйна дружно с непризнатото от света анексиране на Крим трансфораха военните и инфраструктурните обекти на територията на полуострова в законни цели за проваляне от страна на Въоръжените сили на Украйна. Първият сърпрайз за руснаците беше на летище Саки в базата в Новофедоровка на 9 август. По данни на InfoNapalm на летището са унищожени 8 изтребителя Су-27, 4 изтребителя Су-30СМ, 5 бомбардировача Су-24, 6 хеликоптера Ми-8 и един транспортен аероплан Ил-20. Общата сума на вредите е за най-малко 380 милиона $.
На 16 август последваха нови гърмежи. Гръмна в региона на Джанкоя, портите на Крим, където бяха детонирани муниции, взривена беше техника на съветската войска – ракетни системи за залпов огън, бронирана техника, артилерийско въоръжение. Руснаците започнаха всеобщо да напущат полуострова, курортният сезон се съкрати, Кримският мост не можеше да побере едновременно всички искащи да изоставен анексираната самостоятелна област. До момента не престават полемиките за средствата, които ВСУ са употребявали за офанзивите против цели в Крим – дали са ATACMS в комбиниране с противорадарни AGM-88 HARM, дали изпратени от Украйна диверсанти на ГУР, дали задействани спящи кафези на украинското разузнаване на територията на самия Крим.
HIMARS, M270, артилерия и бронирана техника
Според американски специалисти и представители на формален Вашингтон украинските военни са изненадали даже самите производители на военно съоръжение с изобретателността за негово потребление по метод, който самите конструктори не са предвиждали. На фона на това, че за усвояването на всевъзможен тип ново въоръжение е нужно много време и тренировки, украинците се научиха бързо да стрелят с HIMARS и техника по стандартите на НАТО. Бойците на ВСУ се научиха да работят с „ трите брадви “, както назовават 155-милиметровите гаубици М777, със САУ „ Цезар “ с PzH 2000.
Убитата вяра за блицкриг
За разминаването на упованията на съветското командване с действителността приказва един малък факт от дрескода на съветската войска. В първите дни от войната пленените от ВСУ руснаци са изтупани в парадните униформи на армията. Командването е разчитало, че без да срещнат противодействие, чисти и изгладени бойците на Москва ще влязат в Киев за тържествен марш по Крешчатик. Същото е ситуацията и с първите военни титли – техниката, която попада в украински ръце е от гаража на парадното въоръжение на съветската войска.
В листата на украинските триумфи би трябвало да бъдат упоменати продължаващите боеве за сякаш следения от Русия Донбас, контраофанзивата при Херсон и пинг-понга с Антоновския мост, неуспеха на проектите на Русия за десант в Одеса, методическото заличаване на съвременна и не толкоз съвременна съветска техника – от самолети до скъпоструващи морски съдове и муниции.
В книгата си „ Шест месеца от 1945 година “ през 2012 година Майкъл Добс разказва последните 6 месеца на Втората международна война - времето, през което в изискванията на военни и политически взаимни отстъпки се чертае обликът на следвоенна Европа, ориста на Германия, бъдещето на дребните европейски страни и се усеща полъхът на Студената война. В историята, която с кръв, олово и хоросан от разрушените си домове, пишат украинците през последните шест месеца в наши дни, се чертае бъдещето на Европа и света.
Честит празник, Украйна!
В това утро на 24 февруари малко на брой отвън Украйна имаха илюзии, още по-малко вяра, че украинците ще устоят на съветските офанзиви. Дори европейските политици и държавни водачи към този момент пишеха реквием за Украйна със закана за отговор… в миналото. Украинците изненадаха Русия, света и себе си даже, а върху петолинията на кремълската партитура с кръв, олово и хоросан от разрушените си домове написаха ода. Ода на непокорството, на гордостта, на независимостта.
Историята
Всъщност всичко потегля от тази самостоятелност, която през днешния ден Киев вместо с празнични салюти, отбелязва със сирени за въздушни паники. Независимостта на Украйна, реализирана през 1991 година и тогава, и през днешния ден наподобява по подобен метод. През лятото на 1991-ва както в Москва, по този начин и в западните столици водачите поучаващо призоват Киев да ограничи апетита си за самостоятелност.
Дори американският президент Джордж Буш на 1 август 1991 година държи тирада в Украйна против „ самоубийствения шовинизъм “ и се пробва да укроти украинския блян към самостоятелност, единствено и единствено да не нервира Руската мечка и да не скапва към този момент стоплените връзки на Вашингтон с Москва. Ден по-рано е подписал с Михаил Горбачов контракта Старт I за редуциране на стратегическите нуклеарни арсенали на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. И през днешния ден значително европейски политици, включително и у нас, биха желали Киев да се посвие малко в черджето си и да даде мъничко на Кремъл, единствено мир и газ да има. За западния свят, включително и за Джордж Буш, знак, че чудеса от Москва не може да се чакат стана московският пуч на Генадий Янаев с поддръжката на шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Генадий Крючков и военния министър Дмитрий Язов. Той се трансформира и в подтик за киевските политици, които след капитулацията на пучистите на 21 август трябваше да се самоопределят поради непредвидимия център в Москва.
На 24 август 1991 година украинският Върховен съвет приема акта за оповестяване на самостоятелност на Украйна. В документа намира място следната дефиниция, мотивираща желанието за самостоятелност:
„ Изхождайки от смъртоносната заплаха, каквато надвисна над Украйна по отношение на държавния прелом в Съюз на съветските социалистически републики от 19 август 1991 година… “
Съветският съюз е общопризнат като заплаха за бъдещето на украинската република. Против оповестяването на независимостта гласоподава единствено един народен представител. Само ден по-късно с решение на Върховния съвет са основани и Въоръжените сили на Украйна. Решението, в частност, гласи: да се подчинят всички военни обединения, дислоцирани на територията на Украйна на Върховния съвет, да бъде основано Министерство на националната защита, а държавното управление на Украйна да пристъпи към основаване на Въоръжени сили на Украйна. На 30 август отвън закона е сложена Украинската комунистическа партия поради оказаната от нейните ръководители поддръжка за московските превратаджии. На 4 септември над постройката на Върховния съвет на Украйна за първи път се развява синьо-жълтият байрак.
На 1 декември 1991 година в референдум с 90.32 % „ за “ популацията на Украйна удостоверява желанието си за самостоятелност. В областите Харковска, Одеска, Луганска и Донецка процентът е малко над 80. Актът за самостоятелност е подсилен и от рускоезичното население на Украйна. По-различна е обстановката в Автономната република Крим и независимия град Севастопол, където за отделянето от Съюз на съветските социалистически републики гласоподават надлежно 54.19 и 57.07 на 100 от популацията. На 8 декември 1991 година с подписването на Беловежкото съглашение в държавната резиденция във Вискули, през днешния ден в Беларус, Съюз на съветските социалистически републики престава да съществува, а неговите републики потеглят по независим път на развиване.
За 30 години независимо битие с опитите си да наподобява на западна народна власт, със стремежите си да преодолее постсъветската гравитация, с „ майданите си “, уличните революции, за които народите на Русия единствено могат да мечтаят, и най-много със устрема си да се интегрира в северноатлантическия пакт Украйна става неприятен образец за поданиците на Кремъл. Москва към този момент не може да въздейства нито с гола политика, нито с стопански лостове (опитът с газовите байпаси, заобикалящи Украйна не успява), по тази причина се стига до постулата на Карл декор Клаузевиц за продължение на политиката с други средства – т. е. с война. Война като онази, която през декември 1917 година ръководеното от Ленин руско държавно управление афишира на Украйна и, вследствие на която, през есента на 1920 година в Киев наложително е открит комунистически режим, а страната е присъединена към Съюз на съветските социалистически републики. Отделянето през 1991 е предизвикателство пред съветското имперско съзнание и тежка психическа контузия за актуалните постсъветски шовинисти.
Това най-накратно би могло да изясни събитията от 24 февруари, устрема за блицкриг и подчиняването на Украйна от Русия посредством инсталиране на бутафорно, следено от Москва държавно управление – с един народ (наднарод - украинската нация не съществува, една религия, един император). И всичко трябваше да завърши за три-четири дни, най-много седмица.
„ Суверенитетът на Украйна е дотолкоз отрицателно събитие за съветската геополитика, че на процедура би могъл да предизвика елементарно боен конфликт… Съществуването на Украйна в нейните настоящи граници и с днешния ѝ статус на „ суверенна страна “ е еднопосочно на нанасянето на заплашителен удар по геополитическата сигурност на Русия, който би бил равноценен на навлизане на нейната територия. По-нататъшното битие на унитарна Украйна е неприемливо. “
Това написа в публикацията си „ Основи на геополитиката. Геополитическа декомпозиция на Украйна “ в средата на 90-те години на предишния век нашумелият през последните дни съветски мъдрец и, както може да се съди по тези думи, главен идеолог на днешната война в Украйна Александър Дугин. В доктрината „ Дугин “ главните моменти са:
- противопоставяне на интеграцията на Украйна със Запада, тъй като съществуването на украинска страна в структурите на НАТО и Европейски Съюз обезсмисля концепцията за съветското възобновление и Русский мир с руска/евразийска империя;
- премахване на деянията на украинскост както в Русия, по този начин и отвън границите ѝ – само изкореняването на украинската еднаквост може да стане основа за построяването и гаранция за съществуването на новата империя;
- поддържане на Украйна в положение на следен безпорядък и провокиране на сепаратистки придвижвания, ориентирани към намаляване на държавните институции, делене на територията й и очистване на държавността.
Реализацията на постулатите от доктрината „ Дугин “ е поверена на специфичните служби и дипломатите, а от 24 февруари - и на армията. Изминалите 6 месеца война демонстрират и методите, които употребява Русия: вражеска активност на агентурата вътре в Украйна, в Европа и по света, активиране на сътрудници за въздействие в страните от Европа, и изключително в Централна и Източна Европа, дезинформация, шантаж, закани, корупция и потреблението в специфични интервенции на престъпен контингент, заличаване на инфраструктурата на територията на Украйна с предизвикателство на суматоха и боязън и принуждаване към миграция на цели групи от популацията, завземане на естествени благосъстояния и завладяване или заличаване на индустриалната и енергийната инфраструктура на Киев. Ярък образец за последното е обстановката към Запорожката АЕЦ и желанието за прехвърлянето ѝ към енергийната система на Руската федерация, завладяване на обособени територии посредством провеждането на бутафорни референдуми.
За 182 дни война украинската войска и целият народ на Украйна скапаха сметките на властта в Кремъл. На първо място Москва, а може би и самите водачи на Запад не са допускали, че считаните за официални, инерционни и подлежащи на разпад Европейски Съюз и НАТО ще бъдат в положение да се консолидират и да изградят обща политика против важен външноикономически сътрудник като Русия, изключително в качеството ѝ на главен снабдител на първични материали и енергийни източници за международната стопанска система. С поддръжката на Запада през тези 6 месеца Украйна записа в хрониките на войната обилни достижения.
Битката за Киев
Столицата на Украйна беше цел номер 1 на военната карта. С нахлуването на 24 февруари съветската войска нападна северните райони за завладяване на Киев. По информация на американското разузнаване още от предходната есен руснаците са предвиждали да открият надзор над столицата за 2-3 дни. Дори в службите на Съединени американски щати, където са разчитали, че Киев няма да падне чак толкоз бързо, са предвиждали в последна сметка окупация на столицата. На съветския проект му попречиха украинските бранители, които пуснаха армията на Москва във вътрешността в своя територия, а по-късно започнаха да режат логистичните направления, да устройват засади и просто да засипват с огън врага. Това беше първата победа на украинците – моралната. Военните ѝ елементи ще се учат във военните академии.
Руската войска, разрушена и омаломощена, трябваше да напуща регионите на Киев и Чернигов, като Кремъл обясняваше „ изтеглянето “ с „ повишение на взаимното доверие и основаване на условия за договаряния “. А в действителност зад завесата на тези събития бяха дейностите на ВСУ, които на 23 март сътвориха обръч към Ирпен, Буча и Гостомел. След освобождението на тези градове светът научи за зверствата на съветската войска в тях. Отбраната на Киев и Северните райони е образец за асиметрична тактичност за водене на боеве, при която украинските елементи избягваха директни стълкновения с големите съветски колони, като ги разкъсваше на дребни групи, а по-късно методично ги унищожаваше. След боевете за Киев светът повярва на Украйна и армията стартира да получава западно въоръжение.
„ Москва “ на среща с Нептун
Руският боен транспортен съд „ Москва “, „ възпят “ от граничарите на Змийския остров и увековечен върху пощенски марки, мемета и калкани на блокове, се трансформира в следващ знак на украинската победа във войната от 24 февруари. Изобщо в хода на тази война Украйна нееднократно изненада и сътрудниците, и съдружниците си с непредвидени удари. Такава беше офанзивата по флагмана на Черноморския флот на Русия ракетния крайцер „ Москва “. Първите известия за гибелта му пристигнаха на 12 април. В деня, когато Москва честваше космонавтиката, „ Москва “ летеше към морските дълбини за среща с Нептун. На другия ден се оказа, че там го е изпратил „ Нептун “ – по този начин се споделя украинската ракета с обхват 280 километра, с която беше изумен корабът. В съветското Министерство на защитата не признаха случая като вреда от дейностите на ВСУ, а го писаха за сметка на пожарната сигурност. И се стартира серията с пожари от „ хвърлени фасове “, дала подтик на рисуваната ирония и меметата. Въпреки изказванията за пожарен случай, последваха кадрови чистки в управлението на флота. По данни на украинското разузнаване командващият флота Игор Осипов е бил задържан. Едва на 17 април съветските медии започнаха да загатват вицеадмирал Виктор Соколов като нов командващ ЧФ на РФ.
Жестът на благосклонност на Змийския остров
В началото на май в съветските и украинските сегменти на обществените мрежи, а и в публични медийни източници се появиха информации за сполучливи офанзиви на ВСУ против Змийския остров, окупиран от първия ден на войната и имащ голямо значение за военните дейности както в акваторията на Черно море, по този начин и по суша, с оглед опцията за осъществяване на съветски десант против Одеса. Заради пропагандния темперамент на информацията и невъзможността за сверяването ѝ с самостоятелни източници, украинският пробив против Змийския остров откри удостоверение едвам откакто военното командване на Русия разгласи с горделивост, че в символ на благосклонност съветските военни са се отдръпнали от острова. Така фолклорът се добави с още един евфемизъм за загуба на съветската войска – отдръпване като жест на благосклонност. Срещу укрепения с „ Панцир- С1 “, „ Тор “, „ Град “ и „ Торнадо Г “ остров ВСУ употребява спецбойци на ГУР, отряд водолази, авиацията, безпилотни апарати, ракети „ Harpoon “, които Киев получи от сътрудниците си, САУ „ Богдан “ и HIMARS. Инструментите, които извадиха на показ волята на съветската войска да прави положително и да се отдръпна.
Северскодонецкия разгром
През май войските на Путин се пробваха да форсират река Северски Донец в региона на Белогоровка. Това е другият раздел, по който курсантите от военните учебни заведения по света и слушателите на генерал-щабните академии по света ще държат изпит или най-малко зачот. Северскодонецката интервенция влезе в досегашната история на войната от 24 февруари като една от най-успешните интервенции на ВСУ и най-големият неуспех на съветската армия от нахлуването ѝ в Украйна. По данни на западните аналитици руснаците са изгубили при опита си да прецапат реката над 100 единици бойна техника и едновременно над 500 души персонален състав. Важно място тук има изпреварващата подготовка на ВСУ, които са разполагали с разследващи данни за идното форсиране, анализирали са подобаващите за форсиране на реката места и в верния миг са атакували вражеските сили.
Крим – законна военна цел
Руското навлизане в Украйна дружно с непризнатото от света анексиране на Крим трансфораха военните и инфраструктурните обекти на територията на полуострова в законни цели за проваляне от страна на Въоръжените сили на Украйна. Първият сърпрайз за руснаците беше на летище Саки в базата в Новофедоровка на 9 август. По данни на InfoNapalm на летището са унищожени 8 изтребителя Су-27, 4 изтребителя Су-30СМ, 5 бомбардировача Су-24, 6 хеликоптера Ми-8 и един транспортен аероплан Ил-20. Общата сума на вредите е за най-малко 380 милиона $.
На 16 август последваха нови гърмежи. Гръмна в региона на Джанкоя, портите на Крим, където бяха детонирани муниции, взривена беше техника на съветската войска – ракетни системи за залпов огън, бронирана техника, артилерийско въоръжение. Руснаците започнаха всеобщо да напущат полуострова, курортният сезон се съкрати, Кримският мост не можеше да побере едновременно всички искащи да изоставен анексираната самостоятелна област. До момента не престават полемиките за средствата, които ВСУ са употребявали за офанзивите против цели в Крим – дали са ATACMS в комбиниране с противорадарни AGM-88 HARM, дали изпратени от Украйна диверсанти на ГУР, дали задействани спящи кафези на украинското разузнаване на територията на самия Крим.
HIMARS, M270, артилерия и бронирана техника
Според американски специалисти и представители на формален Вашингтон украинските военни са изненадали даже самите производители на военно съоръжение с изобретателността за негово потребление по метод, който самите конструктори не са предвиждали. На фона на това, че за усвояването на всевъзможен тип ново въоръжение е нужно много време и тренировки, украинците се научиха бързо да стрелят с HIMARS и техника по стандартите на НАТО. Бойците на ВСУ се научиха да работят с „ трите брадви “, както назовават 155-милиметровите гаубици М777, със САУ „ Цезар “ с PzH 2000.
Убитата вяра за блицкриг
За разминаването на упованията на съветското командване с действителността приказва един малък факт от дрескода на съветската войска. В първите дни от войната пленените от ВСУ руснаци са изтупани в парадните униформи на армията. Командването е разчитало, че без да срещнат противодействие, чисти и изгладени бойците на Москва ще влязат в Киев за тържествен марш по Крешчатик. Същото е ситуацията и с първите военни титли – техниката, която попада в украински ръце е от гаража на парадното въоръжение на съветската войска.
В листата на украинските триумфи би трябвало да бъдат упоменати продължаващите боеве за сякаш следения от Русия Донбас, контраофанзивата при Херсон и пинг-понга с Антоновския мост, неуспеха на проектите на Русия за десант в Одеса, методическото заличаване на съвременна и не толкоз съвременна съветска техника – от самолети до скъпоструващи морски съдове и муниции.
В книгата си „ Шест месеца от 1945 година “ през 2012 година Майкъл Добс разказва последните 6 месеца на Втората международна война - времето, през което в изискванията на военни и политически взаимни отстъпки се чертае обликът на следвоенна Европа, ориста на Германия, бъдещето на дребните европейски страни и се усеща полъхът на Студената война. В историята, която с кръв, олово и хоросан от разрушените си домове, пишат украинците през последните шест месеца в наши дни, се чертае бъдещето на Европа и света.
Честит празник, Украйна!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ