Свръхкратки версии на класическите романи, специално за най-мързеливите
Когато става дума за творби на класическа литература, хората нормално се разделят в три лагера.
1. Тези, които са ги чели.
2. Тези, които се преструват, че са ги чели.
3. Тези, които споделят, че ще ги прочетат, само че в никакъв случай не го вършат.
Сваляме шапка на първия лагер, само че дано не бързаме да обвиняваваме хората от лагер две и три. В края на краищата, класическите романи постоянно може да наподобяват напряко страшни – не на последно място, тъй като са постоянно са много дълги. „ Война и мир “ е над 1400 страници, „ Дон Кихот “ - близо 1000, а „ Одисей “ на Джойс даже да не е с подобен всяващ благоговение размер, е „ Одисей “ на Джойс.
Но с помощта на карикатуриста Джон Аткинсън и най-мързеливите читатели могат да надзърнат сред кориците на тези литературни мастодонти и да се причислят към групата, разказана под номер две нагоре!
Внимание, следват спойлери.
***
" Война и мир ": Всички са тъжни. Вали сняг.
" Гроздовете на гнева ": Земеделието е гадно. Пътешествие! И пътешествието е гадно.
" Дон Кихот ": Един вид атакува вятърни мелници. Освен това е вманиачен.
" 'И изгрява слънце ": Изгубеното потомство се напива. Още е изгубено.
" Моби Дик ": Човек против кит. Китът побеждава.
" Одисей ": Дъблин, нещо, нещо, нещо, безпределно изречение.
Вижте илюстрацията тук.
***
" Одисея ": На един боен деец му лишава цяла безкрайност да се прибере вкъщи, след което избива всички.
" Брулени хълмове ": Нещо като брат и сестра се влюбват един в различен. Има мъгла.
" Уолдън ": Един човек си седи на открито две години. Нищо не се случва.
" Престъпление и наказване ": Убиец се усеща зле. Признава си. Отива в пандиза. Чувства се по-добре.
" Беоулф ": Герой убива страшилище. Бла, бла, бла, бла. Дракон убива героя.
" Дантевия „ Ад “: Преизподнята се изсипва.
Вижте илюстрацията тук.
