Когато става дума за грамадни гущери, всички се сещат за

Когато става дума за грамадни гущери, всички се сещат за вараните. А варан в съзнанието на всеки се асоциира с Комодския змей. Легендите за него са повече даже от действителните обстоятелства и той е обсебил съзнанието на индивида.

Малко в страни от общото внимание остава Нилският варан, а той е не по-малко забавен огромен гущер от жителя на Комодо, въпреки да не е обгърнат в такава мрачна популярност. Ето какво съставлява този огромен гущер от Африка.

Класификация на Нилския варан

Варанът на Нил с латинско име Varanus niloticus е огромен гущер от фамилията на варанидите -Varanidae. Популярното му наименование има доста разновидности в обособените африкански страни - mampan tintin, mbulu, hopani, imbulu, leguaan и други.

Членовете на групата на вараните от Нил са добре познати на африканците от антични времена. Те постоянно били улавяни, за храна в някои африкански култури, най-малко от хилядолетие.

Варанът на Нил е получавал два пъти научно име от Карл Линей. Първо в Х издание на неговата Sistema Naturae - отправната точка на зоологическата номенклатура, Линей го дефинира като Lacerta през 1758 година. Описва го още веднъж през 1766 година като Lacerta nilotica. Въпреки че е по-старо името от 1758 година отпада.

Родът Varanus е основан през 1820 година. Шест години по-късно Леополд Фицингер реалокира този варанид в рода Varanus niloticus и това е общоприетото наименование сега.

Варанидите на Нил имат свои подвидове. Декоративният варан - Varanus ornatus и западноафриканският - Varanus stellatus са разказани като подвидове през 1802 и 1803 година от Франсоа Мари Додин. През 1997 година е намерено, че западноафриканският варан се е отделил от останалите преди 7, 7 милиона години, което го прави по-стар даже от разделянето сред хората и шимпанзетата.

Затова западноафриканският и източноафриканският вараниди оформят двата подвида на огромните гущери. Малките - ornatus са най- мощно публикувани в Камерун и са синоним на рода Varanus niloticus.

Как наподобява Нилският варан?

Нилските варани порастват до към 120-220 сантиметра на дължина, като най-дългият е бил измерен 244 сантиметра. По телесната си маса възрастните доста се разграничават. Те стартират от тегло 5, 9 до 15 кг. Най-големите екземпляри са до 20 кг.

Тези гущери имат мускулести тела, мощни крайници и мощни челюсти. Зъбите им са остри и при малолетните животни са заострени, а при възрастните са сходни на колчета. Отличават се и с острите си нокти, с които се катерят, копаят, пазят се или раздират плячката си.

Имат раздвоени езици като всички представители на гущерите. Те са със мощно развити обонятелни свойства.

Варанът на Нил има много поразителни, само че променливи шарки по кожата. Отгоре са сиво-кафяви, със зеленикаво-жълти загради на опашката и огромни зеленикаво-жълти петна, сходни на розетка по гърба. По средата имат чисто черно малко петънце.

Гърлото и долната им страна са охрено жълти, до ярко жълти.

Ноздрите му са сложени високо на муцуната, което демонстрира, че животното е доста добре пригодено за воден метод на живот. Много добър катерач и бегач е на сушата.

Разпространение и местообитания на Нилския варан

Нилските варани се срещат в Субсахарска Африка и по продължение на Нил. Те не се срещат в нито един от пустинните региони на континента, тъй като процъфтяват около реките.

Нилските варани живеят също във към река Йордан, Мъртво море и Юдейската пустиня някъде докъм края на ХІХ век, само че в този момент са изчезнали от района.

Срещат се и във Флорида като инвазивен тип, най-често екземпляри пуснати на независимост от стопаните си.

Те се следят в доста разнородни местообитания. Има ги в гори, сухи савани, гъсталаци, блата и мангрови гори. Стоят покрай водата, течаща или непрекъсната, най-много в реки, блата и езера.

Начинът им на живот на нилския варан е както воден, по този начин и сухоземен и това ги прави адаптивни към всевъзможен вид среда. Могат да се видят легнали по клоните на дърветата, надвиснали над реките или в случай че бъдат подплашени, падат във водата. Благодарение на острите си нокти се катерят по дървета на височина 5-6 метра.

Живеят в дупки, които изкопават сами, или уголемяват към този момент съществуващи. За основаване на такива убежища им е нужен по-мек песъчлив субстрат.

Поведение и метод на живот на Нилския варан

Тези гущери нормално са самотни, като понякога се следят междувидови взаимоотношения отвън брачния сезон.

Когато е неактивен варанът на Нил се грее на слънцето или си почива на крайбрежната растителност и скали, нормално на видно място.

В по-студените елементи на Южна Африка той хибернира в огромни скални пукнатини или дупки.

Когато върви да търси храна, държи тялото си над земята и употребява дългия си колеблив език, с цел да усети евентуалния източник на храна. Обикновено са внимателни животни и в случай че бъдат доближени ще избягат или ще скочат във водата, даже от високото.

Ако бъде застрашен, варанът на Нил извива гърба си и застава компактно разтягайки краката си, като съска заплашително. Опашката служи за защита и може да нанесе рани. В краен случай хапе или изпуска смрадлив мускус. Използват образни или обонятелни сигнали, с цел да усетят околната среда. Езикът им е главното средство за това обаче.

Размножаване на Нилския варан

Нилският варан е полигинарен вид. Мъжките се бият между тях за правото на чифтосване. Нилските варани се развъждат един път годишно, като сезонът стартира през юни и приключва през октомври. Чифтосването и снасянето на яйцата следва дъждовния сезон, който варира в района. Той е обвързван с развиването на половите жлези. Тестисите на мъжките се уголемяват, до момента в който те търсят женски. Регресията на половите жлези след интервала настава до януари, а след това процесът се повтаря.

След дъждовете от август до септември женската изкопава дупка в земята или в интензивно гнездо на термит, а яйцата се развиват добре в термитното гнездо.

Излюпването им може да отнеме година. Малките тежат приблизително 26 грама и може да се наложи да изчакат да завали дъжд, с цел да омекоти твърдото гнездо. Може и майката да се върне в точния момент и да отвори гнездото. След като ги освободи обаче, те остават сами.

Яйцата на брой са от 29 до 60. Родителските вложения не се простират надалеч отвън полагането на яйцата.

В плен нилските варани живеят от 10 до 20 години.

Хранене на нилския варан

Нилският варан е добър ловджия и див звяр. Той употребява челюстите, ноктите и крайниците си, с цел да счупи гръбнака на плячката си. Нилските варани ядат ракообразни, жаби, гризачи, риби, други гущери, костенурки, птици и яйцата им, бръмбари, раци, гъсеници, паяци, земни червеи, охлюви, инсекти.

Известно е, че атакуват гнездата на крокодилите за яйца. Те нападат по двойки, като единият разсейва майката, а другият сграбчва яйце. Нападат и новоизлюпени крокодилчета.

Мекотелите с твърда черупка са част от менюто, за която особено са приспособени удебеленият череп, тъпите, смачкани зъби, с цел да разрушават дебели черупки. Сухоземните охлюви са им обичано лакомство и се оправят безпроблемно с черупката им.

Те самите са нападани от хищните птици, мангустите и кобрите. Нилските крокодили ги включват в менюто си постоянно, когато съумеят да ги уловят.

Хората също ги считат за част от менюто си, а също по този начин употребяват кожата им, както и вътрешните органи в националната медицина.