Как се прави прощъпулник?
Когато станем родители и в живота ни се появи едно малко творение, целият ни свят се прекатурва и всичко стартира да се върти към него. Ежедневието ни се изпълва с грижи и паники, свързани с почтеното създание и непрекъснато се любуваме на прелестни мигове и завладяващи страсти, спохождащи неговото физическо и нравствено израстване.
Прохождането е безспорно един от най-емоционалните моменти от физическото развиване на всяко дете. Това е същински празник, носещ на родителите и околните родственици чувство за доста наслада, неспокойствие и дълбока горделивост. Всяко мъниче се развива самостоятелно, само че в най-общите случаи прохождането се случва към неговата годинка – месец-два по-рано или до няколко месеца след навършването й.
По остаряла българска традиция това значимо събитие следва да бъде маркирано със специфичен обред наименуван прощъпулник (в другите краища на България може да се срещне като пощръпулник, прощъпалник, престъпулка, преходница и престъпване), същността на който е да се пророкува каква ще бъде бъдещата специалност на детето.
Прощъпулникът не се организира незабавно след първите крачки на детето, а би трябвало да се изчака няколко седмици, може би месец, до момента в който то стартира независимо да върви устойчиво, без непозната помощ. Според църквата подобаващи дни за извършване на ритуала са понеделник, сряда или неделя.
Традицията повелява в деня на прощъпулника да се замеси погача. Най-правилно е майката на детенцето да направи това, само че в случай че тя няма опция, може да помоли да я анулира жена с живи родители или в краен случай да си закупи подготвена такава. Питката за прощъпулника може да е декорирана по друг метод съгласно въображението на този, който я подготвя – с детски стъпала, плодове, слънце, цветчета, даже може да се изпише името на детето.
Снимка: ANONYM Майката на проходилото мъниче разполага на земята бяло платнище, завивка или чаршаф. Напоследък доста уеб сайтове оферират направата на специфични платна с името на детето и датата, тъй че в случай че предпочитате, може да си поръчате такова, което да ви остане безценен спомен.
В края на платнището, върху масичка, стол, диван или друга мебел (важно е мястото да не е високо, с цел да може да се доближи от дребното човече) се разполагат разнообразни предмети, авансово избрани каква специалност вещаят.
Важно е те да не са познати на детето, да не са прекомерно огромни или с доста ярки цветове, тъй като то интуитивно ще избра тъкмо подобен предмет. Не бива и да се прекалява с броя им.
След като гостите се съберат, майката внася погачата подтичвайки, като по този начин орисва бебчето да е радостно и игриво. След това тя търкулва ритуалния самун по бялото платнище и подканва мъничето се спусне след погачата, с цел да стигне до предметите.
Според повелята, какъвто предмет хване, без никой да му оказва помощ и да се меси, такава ще е специалността му, когато порасне. Първото залъче от питата се дава на детето, а след това всеки посетител си отчупва от нея.
За препоръчване е прощъпулникът да се организира в позната конюнктура и с познати хора, с цел да не се разстрои и превъзбуди бебето от наличието на непознати.
