НАСА засече движение на водни молекули на Луната
Когато стане обяд на Луната, водни молекули стартират да танцуват към светлата страна на спътника на Земята.
Това се случва, тъй като повърхността на Луната се загрява, молекулите на водата се отделят и намират друго, по-хладно място, където да останат, до момента в който температурите се охладят, откриха учени, употребявайки данни от Lunar Reconnaissance orbiter (LRO) на НАСА, който обикаля Луната от 2009 година
Водата на повърхността на Луната съществува основно в две форми: замръзнала, защото ледените сектори постоянно са обгърнати в мрачевина покрай полюсите и във тип на водни молекули, разпръснати по повърхността, свързани с пясъка в реголита или почвата на Луната.
На борда на LRO има UV спектрограф, инструмент, който мери UV светлината (от слънцето), която се отразява от повърхността на Луната.
Чрез разделянето на отразената ултравиолетова светлина на разнообразни дължини на вълната, инструментът основава „ набор “ на светлината, който се разграничава според от типа на материала, който светлината първо среща. Когато водата е налице, инструментът открива друг набор от светлина, в сравнение с когато не е.
През деня повърхността на луната се загрява, като доближава пикови температури към обяд. В резултат на това водните молекули се отделят от реголита, (повърхностният пласт на лунната почва), стават газообразни и мигрират към по-студените зони, където са по-стабилни – както към близки, по-студени региони на повърхността, по този начин и към тънката атмосфера на Луната.
По-късно денем, когато температурите още веднъж паднат, молекулите се връщат и се прикрепят още веднъж към повърхностния пласт на лунната почва. Екипът е открил, че това е правилно най-много за хълмисти региони, познати като лунните планини.
И нещо друго: данните от LRO слагат под подозрение една доктрина за това, по какъв начин молекулите на водата са се озовали на Луната.
Популярното пояснение е, че водородните йони попадат на Луната от входящи слънчеви ветрове и взаимодействат с кислорода от стоманения оксид в реголита, образувайки водни молекули или H2O.
Но в случай че това е по този начин, когато Луната е предпазена от слънчеви ветрове – когато тя се завърти по този начин, че Земята непосредствено блокира вятъра – количеството на тази вода би трябвало да намалее. При новото проучване, учените разкрили, че даже когато Луната е предпазена, количеството на водните молекули не се е трансформира. Това демонстрира, че лунната вода се натрупва с времето и не произлиза непосредствено от слънчевия вятър, заключава проучването.
Въпреки това, учените не могат да изключат опцията, че това, което откриват със своя спектрограф, е в действителност вода и не е водороден оксид, който има сходна дължина на вълната и една молекула по-малко от водорода, изясняват създателите в списание Geophysical Research Letters.
„ Тези резултати оказват помощ за разбирането на лунния цикъл на водата и в последна сметка ще ни оказват помощ да научим повече за достъпността на водата, която може да бъде употребена от хората при бъдещи задачи на Луната “, декларира в изказване водещият създател Аманда Хендрикс, старши академик в Планетарния теоретичен институт.
