Хелзинки бие Пловдив по айляк и разкопани улици
Когато софиянец попадне в Пловдив, постоянно се впечатлява от надалеч по-спокойния темп и чувството за равнодушие, определяно с паметния лаф " айляк ". Оказва се обаче, че в Хелзинки времето върви с още по-бавни обороти.
В столицата на Финландия съвсем не се виждат бързащи и тичащи хора. Нито пък изнервени от висенето на автобусната спирка или на опашката в супермаркета. Сякаш хората тук се любуват на удоволствието от бавния живот, което в действителност е първото усещане на един българин, привикнал дефицитът на време да е всекидневно предизвикателство.
Хелзинки наподобява малко на Пловдив и по разкопаните улици, и по внушителните остарели здания, които се реновират. Само че тук идва дребната детайлност, че темпът на ремонта във финландската столица е в непостижим с този в града под тепетата. И като експедитивност, и като качество.
В 18 часа в Хелзинки служащият става като пътен служител на реда и контролира придвижването, като демонстрира с табела къде да отбиват колите, с цел да стигнат по-напряко маршрута си. В Пловдив по това време на ремонтирания сектор не можеш да видиш куче, камо ли служащ. Той си е у тях на ракийка или салата или в май-близката механа да удари по една -две или три бири след сложния ден.
Транспортът във финландската столица е ария
Разположеният на брега на Финския залив съвсем 600-хиляден гради има даже 35 км метро с 25 станции, само че множеството хора избират да пътуват с трамвай. Електронни табели демонстрират какъв брой време би трябвало да чакаш, само че всичко е с японска акуратност. 122 вагона обслужват 11 трамвайни линии с обща дължина 84,5 километра. Еднократен билет за града може да се употребява за трамваи, рейсове, електрически влакове и метрото, както и за ферибот, който да отплава до крепостта Суоменлинна. Набива се на очи, че по-голямата част от колите са еко, трафикът е спокоен, даже в час пик няма запушване, а водачите са чак дразнещо общителни за българските нрави.
Навсякъде щъкат колела и електрически тротинетки. Финландците се придвижват с тях на работа, на кафе, даже на бал или концерт. В началото е необичайно, като видиш дами с публични рокли, високи обувки и стилна чанта върху тротинетка, само че след това към този момент не ти прави усещане.
Средната работна заплата във Финландия е 3500 евро, само че върху тях се заплаща нечовечен налог от 50%, а Данък добавена стойност е 24 %.
Най-северната столица в Европейски Съюз има с какво да впечатли своите гости
Хелзинки е прочут с готическата си архитектура, красиви езера, крайбрежни алеи и прелестни кафенета.
Обичайно туровете за туристи водят към площада на Сената, който е сърцето на историческата част на основания през 1550 година от шведския крал Густав Васи град. Наблизо са Правителственият замък, Лютеранската катедрала, Националната библиотека и основната постройка на Хелзинкския университет, молът Кампи, Музеят за модерно изкуство Киазма и посланическият квартал.
Едно от обичаните места за туристите е пристанището на Хелзинки. Оттам с дребни корабчета може да стигнеш до многото красиви островчета наоколо. А на самото пристанище, като се изключи че може да опиташ всевъзможни морски блага, да си купиш прясна риба от рибния пазар, може да изпиеш чаша кафе, любувайки се на морето.
Финландците вършат усещане на общителни и дружелюбни хора. Общуването обаче не е прекомерно прочувствено, както при южните нации, само че не е и студено общително, както е в Германия и Австрия.
Впрочем огромна част от жителите на Хелзинки са пришълци, озовали се там в търсене на прехранване. Чужденците не са малко, само че те като че ли са възприели темпото на локалните. Огромни паркове за разходка и развлечения събират голямо количество хора. А зеленината е на всички места. Широки улици и дълги велоалеи основават чувство за шир. Има доста открити заведения с жива музика, които даже в работно време са цялостни с хора. Вечер там доминират гости над 50 години. Те се любуват на хубавата храна, ритмичната музика и постоянно стават да танцуват.
Местната кухня заслужава специфични похвали
От сготвеното по обичайната рецепта еленско месо в най-известния викингски ресторант до катакорито, което се оказва пържени картофи с наденица за 11 евро.
Бирата е много слаба, а наливната върви по 5 евро. Обичайно предлаганото кафе е шварц, сервира се в огромни чаши. Да намериш еспресо е съвсем непостижима задача. Не може да не спомене и многото езерца, които са на всяка крачка.
И най-после една огромна разлика сред Хелзинки и Пловдив. Ако на Главната под тепетата на всяка крачка се сблъскваш с съвършена красавица, във финландската столица дамите, които хващат око, се броят на пръсти. В същото време обаче дамите са доста по-запалени по спорта. И като практикуващи, и като последователки. В питейните заведения е нормална гледка да видиш почитателки на Челси или Ливърпул, които пият бира и крещят при всеки пропуснат гол, а мъжете до тях да си гледат в телефона и изобщо да не им пука за резултата.
Иначе народен спорт №1 във Финландия е хокеят, където те са международна мощ. Футболът също не е напълно в тъча, като Хелзинки може да се похвали с Олимпийския стадион и игрището на ХИК, където българският първенец Лудогорец приключи наедно с домакините. Тези две уреди и множеството дребни футболни стадиони към тях всекидневно са заети през целия ден, което значи, че скоро може да забележим някой нов Яри Литманен. За българите пък е значимо да посетят залата по бокс, където през далечната 1952 година Борис Георгиев-Моката печели първия ни олимпийски орден.
В столицата на Финландия съвсем не се виждат бързащи и тичащи хора. Нито пък изнервени от висенето на автобусната спирка или на опашката в супермаркета. Сякаш хората тук се любуват на удоволствието от бавния живот, което в действителност е първото усещане на един българин, привикнал дефицитът на време да е всекидневно предизвикателство.
Хелзинки наподобява малко на Пловдив и по разкопаните улици, и по внушителните остарели здания, които се реновират. Само че тук идва дребната детайлност, че темпът на ремонта във финландската столица е в непостижим с този в града под тепетата. И като експедитивност, и като качество.
В 18 часа в Хелзинки служащият става като пътен служител на реда и контролира придвижването, като демонстрира с табела къде да отбиват колите, с цел да стигнат по-напряко маршрута си. В Пловдив по това време на ремонтирания сектор не можеш да видиш куче, камо ли служащ. Той си е у тях на ракийка или салата или в май-близката механа да удари по една -две или три бири след сложния ден.
Транспортът във финландската столица е ария
Разположеният на брега на Финския залив съвсем 600-хиляден гради има даже 35 км метро с 25 станции, само че множеството хора избират да пътуват с трамвай. Електронни табели демонстрират какъв брой време би трябвало да чакаш, само че всичко е с японска акуратност. 122 вагона обслужват 11 трамвайни линии с обща дължина 84,5 километра. Еднократен билет за града може да се употребява за трамваи, рейсове, електрически влакове и метрото, както и за ферибот, който да отплава до крепостта Суоменлинна. Набива се на очи, че по-голямата част от колите са еко, трафикът е спокоен, даже в час пик няма запушване, а водачите са чак дразнещо общителни за българските нрави.
Навсякъде щъкат колела и електрически тротинетки. Финландците се придвижват с тях на работа, на кафе, даже на бал или концерт. В началото е необичайно, като видиш дами с публични рокли, високи обувки и стилна чанта върху тротинетка, само че след това към този момент не ти прави усещане.
Средната работна заплата във Финландия е 3500 евро, само че върху тях се заплаща нечовечен налог от 50%, а Данък добавена стойност е 24 %.
Най-северната столица в Европейски Съюз има с какво да впечатли своите гости
Хелзинки е прочут с готическата си архитектура, красиви езера, крайбрежни алеи и прелестни кафенета.
Обичайно туровете за туристи водят към площада на Сената, който е сърцето на историческата част на основания през 1550 година от шведския крал Густав Васи град. Наблизо са Правителственият замък, Лютеранската катедрала, Националната библиотека и основната постройка на Хелзинкския университет, молът Кампи, Музеят за модерно изкуство Киазма и посланическият квартал.
Едно от обичаните места за туристите е пристанището на Хелзинки. Оттам с дребни корабчета може да стигнеш до многото красиви островчета наоколо. А на самото пристанище, като се изключи че може да опиташ всевъзможни морски блага, да си купиш прясна риба от рибния пазар, може да изпиеш чаша кафе, любувайки се на морето.
Финландците вършат усещане на общителни и дружелюбни хора. Общуването обаче не е прекомерно прочувствено, както при южните нации, само че не е и студено общително, както е в Германия и Австрия.
Впрочем огромна част от жителите на Хелзинки са пришълци, озовали се там в търсене на прехранване. Чужденците не са малко, само че те като че ли са възприели темпото на локалните. Огромни паркове за разходка и развлечения събират голямо количество хора. А зеленината е на всички места. Широки улици и дълги велоалеи основават чувство за шир. Има доста открити заведения с жива музика, които даже в работно време са цялостни с хора. Вечер там доминират гости над 50 години. Те се любуват на хубавата храна, ритмичната музика и постоянно стават да танцуват.
Местната кухня заслужава специфични похвали
От сготвеното по обичайната рецепта еленско месо в най-известния викингски ресторант до катакорито, което се оказва пържени картофи с наденица за 11 евро.
Бирата е много слаба, а наливната върви по 5 евро. Обичайно предлаганото кафе е шварц, сервира се в огромни чаши. Да намериш еспресо е съвсем непостижима задача. Не може да не спомене и многото езерца, които са на всяка крачка.
И най-после една огромна разлика сред Хелзинки и Пловдив. Ако на Главната под тепетата на всяка крачка се сблъскваш с съвършена красавица, във финландската столица дамите, които хващат око, се броят на пръсти. В същото време обаче дамите са доста по-запалени по спорта. И като практикуващи, и като последователки. В питейните заведения е нормална гледка да видиш почитателки на Челси или Ливърпул, които пият бира и крещят при всеки пропуснат гол, а мъжете до тях да си гледат в телефона и изобщо да не им пука за резултата.
Иначе народен спорт №1 във Финландия е хокеят, където те са международна мощ. Футболът също не е напълно в тъча, като Хелзинки може да се похвали с Олимпийския стадион и игрището на ХИК, където българският първенец Лудогорец приключи наедно с домакините. Тези две уреди и множеството дребни футболни стадиони към тях всекидневно са заети през целия ден, което значи, че скоро може да забележим някой нов Яри Литманен. За българите пък е значимо да посетят залата по бокс, където през далечната 1952 година Борис Георгиев-Моката печели първия ни олимпийски орден.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ