Когато синът пораснал, бащата му рекъл: - Сине, не всички се

Когато синът пораснал, бащата му рекъл:

- Сине, не всички се раждаме с криле. Вярно е, че не си задължен да летиш, само че мисля, че ще е тъпо единствено да вървиш, щом положителният Господ ти е дал криле.

- Но аз не знам да хвърча - отвърнал синът.

- Така е... - споделил бащата.

И както вървели, стигнали до ръба на планинската бездна.

- Виждаш ли, сине? Това е бездна. Като ти се прииска да летиш, ела тук, поеми си мирис, подскочи и като разпериш криле, ще полетиш.

Синът се поколебал.

- Ами в случай че падна?

- И да паднеш, няма да се пребиеш. Само ще се поожулиш и ще станеш по-силен за идващия опит - отвърнал бащата.