Когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест,

„ Когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на тъгата, си направи самичък стълба и излез. “
Изминаха съвсем пет години, откогато напуснах брачната половинка си поради любовницата ми. Тогава ми се струваше, че от другата страна тревата е по-зелена. С Кали бяхме женени от едно десетилетие. Изоставих я два месеца преди нашата 10-годишна годишнина от сватбата. Ние сме родители на две прелестни деца, които в този момент са младежи, само че по това време бяха едвам на седем и девет години. Аз съм търговски представител и постоянно пътувам по работа. Веднъж се наложи да остана в хотел три дни и тъкмо там срещнах Иви. Не след дълго двамата се сближихме дотолкоз, че станахме другари във Фейсбук. Изпращахме си известия по цели дни и нощи. Тя беше разведена и имаше две деца. Характерите ни бяха толкоз сходни, че скоро се влюбихме бясно един в различен. Чувствах, че е Иви е дамата на живота ми.

Тази история се случи в доста сложен миг в брака ми. Не бях благополучен, не желаех даже да се прибирам вкъщи. Съпругата ми изглеждаше досадна и също толкоз нещастна. Не осъзнавах, че аз съм повода тя да е депресирана. Не й обръщах внимание. Взимах я за даденост. Бях прекомерно ангажиран да извозвам цялото си свободно време с Иви. Мислех, че Кали не ме обича и, че единственото, което я интересува, е заплатата ми. Наистина грижеше се за мен и децата-готвеше, чистеше къщата, разхождаше домашните любимци, само че това беше всичко. Всеки път, когато разговаряхме, тя непрестанно се оплакваше. Всъщност е молила за вниманието ми: уикенди в някой курорт, разходки по плажа, гледане на филми – всичко, което правих с Иви зад тила й.
Не устоях на безконечното й мрънкане и подадох молба за бракоразвод. След развода някогашната ми брачна половинка получи родителските права, а аз заживях дружно с обичаната си. Виждах децата всеки втори уикенд – нормалният „ неделен “ баща. Животът беше сладостен! С Иви имахме необикновен полов живот. Правехме неща, които в никакъв случай не съм изживявал с Кали. Имахме доста другари, родителите ми я обичаха, децата я харесваха. Бившата ми по този начин и не пожела да се срещне с Иви – усещаше се предадена. Поведението й ме накара да я намразя още повече. Толкова хлапашки се държеше. Винаги е била такава егоистка. Но тя не ме интересуваше към този момент. Имах Иви и това ми стигаше. С любовницата ми живяхме дружно три години и в никакъв случай не помислихме за брак.

В последна сметка, без значение какъв брой добре се разбирахме първоначално „ меденият месец “ завърши. Любовта ни стартира да се пропуква. Веднъж се разсъниха към 2 часа сутринта и осъзнах, че ми липсва дамата, с която сътворих моя първи дом и семейство. Осъзнах също, че в случай че се бях отнасял към нея по този начин, както се отнасях към Иви, тя също би цъфтяла от хубост. Ако не бях се държал толкоз неприятно с Кали, и приятелите ми не биха се държали надменно. Бившата ми брачна половинка се трансформира в чужд човек, тъй като аз не й подарих времето, обичта и вниманието, които тя жадуваше и заслужаваше. Бях завършил брака си преди години с елементарното решение, че към този момент не е това, което желая. Сам направих всичко допустимо, с цел да убедя околните си, че Кали не е дамата за мен. Господи, каква неточност направих! Пропуснах най-хубавите години от живота на децата си. Не бях бащата, от който имаха потребност. Оставих майка им да се занимава сама с тях. Да, помагах финансово, само че човек, живеещ отвън фамилията си, няма никаква действителна визия какви са разноските на самотната майка. Докато Иви и аз хапвахме пържоли през уикендите, някогашната ми брачна половинка е преживявала с яйца и препечени филийки. А знаете ли, че тя в никакъв случай не се оплака? Нито ми изиска пари. Не е почивала, с цел да се грижи непрестанно за децата. Остави ме да пребивавам умерено с любовницата си, въпреки че това я убивало. Що за човек бях аз? В момента, в който се появи цепнатина в брака ни, взех решение да избягам.

Бившата ми жена остана сама 4 години. Възприемах държанието й като явен знак, че й липсвам и не ме е не запомнила. А в действителност просто е желала да се отдаде напълно на децата ни. И тогава пристигна денят, в който Кали се срещна със Стефан. Не съм предполагал, че ще ме заболи толкоз при мисълта, че излиза с различен. Колко доста съм бъркал. Почувствах се засегнат. Изпитвах дива ревнивост. Дори се усещах сърдит и може би предаден. Тя се омъжи за Стефан и заживяха дружно. Тя сътвори нов дом. Ново семейство, с моите деца… най-горчивото хапче за преглъщане. Най-накрая разбрах какво й е било през всичките тези години. И се почувствах унищожен. Във Фейсбук се появиха фотоси, на които тя и брачният партньор й се разхождаха щастливи. На някои от тях той я прегръщаше, а на други – глезеше децата ми.

Прекарваха уикендите си на плажа и Стефан сърфираше с моя наследник. Имаше фотоси и от Мавриций, където в действителност й е предложил брак. Дъщеря ми им е станала шаферка. Родителите и братът на Стефан я приветстваха в фамилията си. Под фотосите имаше мнения, че са благословени да имат толкоз добра снаха. Кали сияеше от благополучие. Тя излъчваше обич и нищо от това не беше за мен! Почувствах се по този начин, като че ли някой ми изтръгна сърцето. Трябваше аз да бъда мъжът до нея. Но не съм. Знаете ли какво е да живееш в пъкъл? Днес съм самичък и понякога виждам децата си. Сега те са огромни и мъчно прикриват гнева си към мен. Мразят ме, тъй като оставих тях и майка им. Кой може да ги упреква? Да, Иви беше моята луда пристрастеност, само че в никакъв случай не стана майка на децата ми и същинската ми обич.
Инфо: персонална драма