В миналото Антарктида е била топла тропическа джунгла
Когато си мислим за Антарктида, евентуално си представяме безкрайни ледени пространства и пингвини. Но по времето на динозаврите континентът е бил затрупан с влажна блатиста тропическа гора.
Екип експерти оповестява, че са разкрили доказателства за това в растителен материал, извлечен от морското дъно в по брега на Западна Антарктида.
Креда е третият, финален интервал от мезозоя, преди 145 до 66 милиона години. Той е бил топъл интервал, през който Земята е имала парников климат и растителност е покривала цяла Антарктида.
Според учените, новото изобретение разкрива освен, че блатистите тропически гори са процъфтявали покрай южния полюс преди към 90 м. години, само че и че температурите са били много по-високи от предстоящите. Такива условия, прибавят те, биха могли да бъдат създадени единствено в случай че равнищата на въглероден диоксид са надалеч по-високи, в сравнение с се смяташе до момента и в района няма ледници.
" Не знаехме, че този парников климат е толкоз рисков ", сподели доктор Йохан Клагес от Института " Алфред Вегенер " в Германия и съавтор на проучването. " Това ни демонстрира какво е в положение да направи въглеродният двуокис. "
Пишейки в списанието Nature, представен от Гардиън, екипът изяснява по какъв начин през 2017 година пробиват дупка в морското дъно покрай ледника на остров Пайн в западна Антарктида. Това местонахождение е на към 2 000 км (1200 мили) от днешния южен полюс, само че преди към 90 милиона години е било на към 900 км от полюса.
Отворът е продънен и материалът е извлечен благодарение на отдалечено ръководена платформа. " Това е като галактически транспортен съд, закотвен на морското дъно ", споделя Клагес.
Първите няколко метра материал са ледникови утайки, датирани преди към 25 000 години, до момента в който идващите 25 метра са пясъчник, датирани преди към 45 милиона години - нещо, което Клагес сподели, че е много забавно за екипа.
Докато те работели, голямо поле от морски лед се приближававал към мястото. " Ставаше малко рисково ", споделя Клагес. " Ние казахме: " Добре, още три метра и тогава можем да евакуираме мястото за кариране тук. " И в тези три метра имахме този трогателен нов материал. "
Този триметров сектор беше формиран от тиня, затрупан с материал, наподобяващ въглища, и цялостен с пръст от античната гора, цялостен с корени, спори и пъстър прашец - като последният е разпознат като приближаващ от растения, в това число иглолистни дървета и папрати.
" Все едно да отидете някъде в гора, покрай къщата си и пробиете дупка в горската почва ", сподели Клагес. " Това е в действителност изобретение... беше необикновено. "
Екипът намерил доказателства за повече от 65 разнообразни типове растения в материала, разкривайки, че пейзажът покрай южния полюс би бил затрупан с блатиста иглолистна гора, сходна на тази, съществуваща през днешния ден в северозападната част на Южния остров на Нова Зеландия. Материалът е датиран преди сред 92 и 83 милиона години.
Регионът би имал междинни годишни температури от 12-13 С, " което е по-топло, в сравнение с в Германия през днешния ден ", споделя ученият и прибавя, че анализът на химикалите, оставени от фотосинтезиращите организми, наречени цианобактерии, разкрива, че повърхностните води, да вземем за пример езера, са имали приятна температура от към 20 С.
От значително значение, прибавя експертът, е, че компютърното моделиране демонстрира, че такава среда толкоз покрай южния полюс - където през зимата има цялостна мрачевина в продължение на към четири месеца, би била допустима, единствено в случай че концентрациите на парникови газове в атмосферата тогава са били надалеч по-високи, в сравнение с се смяташе до момента, а повърхността на сушата - покрита с растителност.
С други думи, нямало е ледени покривки - нещо, което Клагес отбелязва, че досегае било въпрос на разногласия.
Д-р Джеймс Бендл, специалист по органична геохимия от Бирмингамския университет, разяснява, че проучването на екосистемата в Антарктида е извънредно значимо за разбирането на предишното и бъдещото изменение на климата, добавяйки, че голословната приложимост на изкопаеми горива може да изтласка концентрациите на въглероден диоксид до равнища, сходни на тези преди 90 милиона години още при започване на идващия век.
" В последна сметка, в случай че имаме атмосфера от повече от 1000 елементи на милион въглероден диоксид, ние се ангажираме с бъдеща планета, която няма съвсем никакъв лед, а Антарктида, още веднъж ще се покрие с растителност и няма да има ледено покритие ", заключава ученият.
Екип експерти оповестява, че са разкрили доказателства за това в растителен материал, извлечен от морското дъно в по брега на Западна Антарктида.
Креда е третият, финален интервал от мезозоя, преди 145 до 66 милиона години. Той е бил топъл интервал, през който Земята е имала парников климат и растителност е покривала цяла Антарктида.
Според учените, новото изобретение разкрива освен, че блатистите тропически гори са процъфтявали покрай южния полюс преди към 90 м. години, само че и че температурите са били много по-високи от предстоящите. Такива условия, прибавят те, биха могли да бъдат създадени единствено в случай че равнищата на въглероден диоксид са надалеч по-високи, в сравнение с се смяташе до момента и в района няма ледници.
" Не знаехме, че този парников климат е толкоз рисков ", сподели доктор Йохан Клагес от Института " Алфред Вегенер " в Германия и съавтор на проучването. " Това ни демонстрира какво е в положение да направи въглеродният двуокис. "
Пишейки в списанието Nature, представен от Гардиън, екипът изяснява по какъв начин през 2017 година пробиват дупка в морското дъно покрай ледника на остров Пайн в западна Антарктида. Това местонахождение е на към 2 000 км (1200 мили) от днешния южен полюс, само че преди към 90 милиона години е било на към 900 км от полюса.
Отворът е продънен и материалът е извлечен благодарение на отдалечено ръководена платформа. " Това е като галактически транспортен съд, закотвен на морското дъно ", споделя Клагес.
Първите няколко метра материал са ледникови утайки, датирани преди към 25 000 години, до момента в който идващите 25 метра са пясъчник, датирани преди към 45 милиона години - нещо, което Клагес сподели, че е много забавно за екипа.
Докато те работели, голямо поле от морски лед се приближававал към мястото. " Ставаше малко рисково ", споделя Клагес. " Ние казахме: " Добре, още три метра и тогава можем да евакуираме мястото за кариране тук. " И в тези три метра имахме този трогателен нов материал. "
Този триметров сектор беше формиран от тиня, затрупан с материал, наподобяващ въглища, и цялостен с пръст от античната гора, цялостен с корени, спори и пъстър прашец - като последният е разпознат като приближаващ от растения, в това число иглолистни дървета и папрати.
" Все едно да отидете някъде в гора, покрай къщата си и пробиете дупка в горската почва ", сподели Клагес. " Това е в действителност изобретение... беше необикновено. "
Екипът намерил доказателства за повече от 65 разнообразни типове растения в материала, разкривайки, че пейзажът покрай южния полюс би бил затрупан с блатиста иглолистна гора, сходна на тази, съществуваща през днешния ден в северозападната част на Южния остров на Нова Зеландия. Материалът е датиран преди сред 92 и 83 милиона години.
Регионът би имал междинни годишни температури от 12-13 С, " което е по-топло, в сравнение с в Германия през днешния ден ", споделя ученият и прибавя, че анализът на химикалите, оставени от фотосинтезиращите организми, наречени цианобактерии, разкрива, че повърхностните води, да вземем за пример езера, са имали приятна температура от към 20 С.
От значително значение, прибавя експертът, е, че компютърното моделиране демонстрира, че такава среда толкоз покрай южния полюс - където през зимата има цялостна мрачевина в продължение на към четири месеца, би била допустима, единствено в случай че концентрациите на парникови газове в атмосферата тогава са били надалеч по-високи, в сравнение с се смяташе до момента, а повърхността на сушата - покрита с растителност.
С други думи, нямало е ледени покривки - нещо, което Клагес отбелязва, че досегае било въпрос на разногласия.
Д-р Джеймс Бендл, специалист по органична геохимия от Бирмингамския университет, разяснява, че проучването на екосистемата в Антарктида е извънредно значимо за разбирането на предишното и бъдещото изменение на климата, добавяйки, че голословната приложимост на изкопаеми горива може да изтласка концентрациите на въглероден диоксид до равнища, сходни на тези преди 90 милиона години още при започване на идващия век.
" В последна сметка, в случай че имаме атмосфера от повече от 1000 елементи на милион въглероден диоксид, ние се ангажираме с бъдеща планета, която няма съвсем никакъв лед, а Антарктида, още веднъж ще се покрие с растителност и няма да има ледено покритие ", заключава ученият.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ